Мицкевич: Блажен е, който в близките намира заслон!

На днешната дата през 1798 година е роден големият полски поет, драматург, есеист и публицист Адам Мицкевич. Професорът по славянска литература и политически активист е смятан за един от най-великитеполски поети - месианисти. Считан е за национален поет на Полша, Литва и Беларус. Романтичната му поезия е свързана с развитието на полското национално движение – една от най-известните му творби в тази насока е брошурата „Книга за полския народ“. Многократно е сравняван в Полша и Европа с Байрон и Гьоте.

Мицкевич следва в университета във Вилнюс, след което преподава в училището в гр. Ковно. Във връзка с участието си в дружеството на филоматите е арестуван и изпратен в Русия. Следващите години (1824 – 1829) прекарва в Одеса, Москва и Петербург, където установява контакти с младата руска интелигенция. През 1829 г. заминава за Западна Европа – Германия, Италия, Швейцария. От 1832 г. живее като емигрант в Париж.

Във френската столица Мицкевич се включва в обществения живот на полската емиграция. През 1833 г. е редактор и публицист на „Полски преглед“. През 1840 г. поема новосъздадената катедра по славянски литератури в Колеж дьо Франс. През 1841 г. става част от кръга около Анджей Товянски, секта, проповядваща обновяване на духовния живот. Радикалните религиозни, политически и социални възгледи на писателя стават причина за прекратяване на неговата преподавателска кариера.

През декември 1848 г. му е предложен пост в Ягелонския университет в Краков, тогава под австрийска власт, но предложението скоро е оттеглено под натиск от австрийските власти. През зимата на 1848–49 полският композитор Фредерик Шопен, в последните дни от своя живот, посещава сънародника си и успокоява нервите на поета със своята музика.

През 1848 г. Мицкевич пребивава в Рим, където създава Полски легион. Заедно с група френски емигранти издава радикалното списание „Трибуна на народите“, закрито след намеса на руското посолство. След включването на Франция в Кримската война прави опит да основе Полски легиони за борба срещу Русия. С тази цел заминава за Истанбул през септември 1855 г., където неочаквано умира. При изпращането на тленните му останки във Франция присъства и българска делегация.

Мицкевич е погребан в Париж. През 1890 г. ковчегът му е тържествено пренесен във Вавелската катедрала в Краков, Полша.

Творчеството на Адам Мицкевич е богато и разнообразно, обхваща лирика, епически поеми, драматургични творби, публицистика. Смята се, че с „Поезия. Том 1“ (1822) поставя началото на полския романтизъм. „Поезия. Том 2“ излиза през 1823 г. и съдържа трета част на драмата „Задушница“ и историческата поема „Гражина“. Докато живее в Русия, Мицкевич издава „Кримски сонети“ – пример за майсторско овладяване на класическата форма и за романтическото преживяване на общуването с природата. През 1828 г. излиза „Конрад Валенрод“, историческа поема, четена като метафора на моралния конфликт, който преживяват полските емигранти. През 1832 г. е издадена дрезденската версия на „Задушица“.

През 1834 г. Мицкевич публикува поемата „Пан Тадеуш“, считана за национален епос на Полша. През 1849 г. въз основа записки на студенти е издаден курсът по славянски литератури, който писателят чете в Колеж дьо Франс.

Творчеството на Адам Мицкевич има огромно значение за полската култура. То се превръща в елемент от патриотичното възпитание на поколения поляци. За редица автори през ХХ век творчеството на големия романтик е източник на вдъхновение и обект за преосмисляне на полската национална традиция.

Ето някои мисли на великия полски творец:

Блажен е, който в близките намира заслон.

Литературата се ражда от дълбините на народната душа.

Няма мир в огъня с вода.

Политика не може да се прави без морал в нейната основа.

Проникване в това, което се случва в прилив на озарение, е в основата на изкуствата.

За да живее страната, нужно е да живее правилно.

Брак - важно дело, когато даваш дума.

Просто слушайте сърцето си, и никой друг.

Истинската лирическа поезия без музика не съществува.