Първите двукраки хоминиди може да са се появили на Балканите

Изследователският екип, съставен от проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Маделайн Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова и проф. Дейвид Р. Бегън, публикува своите открития в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments. Тяхното изследване е озаглавено „Ранна форма на наземен бипедализъм при хоминидите в късния миоцен на България“.

Статията описва фосилен бедрен костен фрагмент от обекта Азмака, датиран от късния миоцен преди около 7,2 милиона години, открит близо до Чирпан (България). Смята се, че костта вероятно принадлежи на балканския хоминид Graecopithecus.

Изводите на авторите на изследването са доста неочаквани и биха могли да променят много от представите за най-ранната еволюция на човечеството — ако бъдат потвърдени. Те без съмнение ще предизвикат сериозни дискусии в антропологичните среди, съобщава Agerpres.

„Бипедализмът дълго време се смяташе за фундаментално постижение в ранната еволюция на хоминидите и за една от основните характеристики на тази група, чийто най-нов представител е човекът. До неотдавна се приемаше, че първият хоминид, способен да се движи изправен, е Sahelanthropus, живял преди 7 – 6,5 милиона години, но последните изследвания поставят под съмнение заявените му локомоторни способности.

Друг африкански хоминид – Orrorin – показва доста убедителни признаци на бипедализъм според повечето учени, но този хоминид от Кения е живял около един милион години по-късно от хоминида от Азмака“, казва проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей в София, ръководител на разкопките и първи автор на изследването.

Количественият и качественият анализ на характеристиките на бедрената кост от Азмака убедително показва уникална комбинация от признаци, характерни за наземно четирикрако придвижване, заедно с такива, които показват възможности за движение на два крака.

Редица морфологични особености на откритата кост – като удължената шийка на бедрената кост, позицията на седалищната грапавина, изчезването на дисталната част на интертрохантерния гребен, наличието на интертрохантерна линия, ниските стойности на ъгъла между тялото и шийката на бедрената кост, правото тяло на костта и други характеристики – показват сходства с фосилните двукраки хоминиди и със съвременния човек и я отличават от бедрените кости на дървесните маймуни.

„Тези преходни локомоторни способности и особено силните аргументи за способност за придвижване на два крака правят хоминида от Азмака вероятен ранен прародител на човека, тоест предполагаем първи хоминид“, отбелязва проф. Спасов, цитиран от profit.ro.

Според сравнителния анализ откритата кост е принадлежала на женски индивид с телесна маса около 24 килограма, приблизително колкото съвременно момиче на около 8 години. Затова учените са нарекли индивида „Дива“ (на български – „дива, дива жена“).

Фауната и саванната среда на Балканите преди 7,2 милиона години

Повече от век Африка се смята за люлката на човечеството и доказателствата за това са многобройни и убедителни. Наистина няма съмнение, че по-голямата част от еволюционния път на човека е преминала на африканския континент. Но според българските изследователи първите стъпки може да са направени на Балканите.

Балканите и Мала Азия са изключително важни географски райони за еволюцията и миграцията на видовете, тъй като представляват кръстопът между три континента.

Все повече доказателства показват, че днешната африканска саванна фауна в голяма степен има евразийски произход.

„Нашите анализи от предишно изследване показват, че периодът между приблизително 8/7,5 и 5,5 милиона години е бил време на масови миграции на различни видове бозайници от балкано-ирано-афганския регион към Африка, но няма доказателства за обратния процес – миграции от Африка към Евразия по това време“, обяснява проф. Маделайн Бьоме от Университета в Тюбинген.

Тези миграции са били предизвикани от климатични промени, свързани с формирането на Арабската пустиня, която преди около 5,3 милиона години се превръща в бариера за обмена на фауна между Евразия и Африка.

Един от мигрантите може да е бил и споменатият балкански хоминид, който вече е имал способност да се движи изправен.

„Последните данни показват, че разнообразието на големите маймуни в източното Средиземноморие през късния миоцен е по-голямо, отколкото се смяташе досега, и че хоминидите са се диверсифицирали в няколко таксона много преди първата им документирана поява в Африка.

Натрупаните нови данни и анализи водят до извода, че африканските човекоподобни маймуни са се формирали като таксономична група в Европа, а много вероятно балкано-анатолийският регион, където са живели поне три рода хоминиди между 9,6 и 7,2 милиона години, е източникът на произхода на съществуващите хоминиди.

Предполагаемият първи хоминид – двукракият хоминид, открит в палеонтологичния обект Азмака (България), изглежда също както много други бозайници (жирафи, носорози, хиени, бовиди и др.) се е разпространил на юг към африканския континент, където по-късната човешка еволюция е продължила“, казва проф. Дейвид Бегън от Университета в Торонто.