Скопие натиска Брюксел за деблокиране на преговорите

Уморени сме да слушаме извиненията на бивши европейски функционери за това колко несправедливо е било постъпвано с нас в тяхното време. На македонските граждани не са нужни съжаления и постфактум оправдания, а навременни, екс анте решения за деблокиране на европейската ни интеграция. Те отдавна заслужават да бъдат и европейски граждани. Само така Европейският съюз ще изчисти съвестта си към тях и към целия регион на Западните Балкани.

Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова при откриването на международна конференция на „Паневропейския съюз на Македония“, проведена в президентския кабинет в присъствието на представители на паневропейските организации на Македония и Австрия, фондация „Ото фон Хабсбург“ и Института на регионите на Европа от Залцбург. Тя каза още, че процесът на европейска интеграция на страната твърде дълго се развива при „блокади и несправедливи условия“, каквито не са били налагани на нито една друга държава кандидат.

Силяновска посочи, че Западните Балкани са липсващото парче от европейската мозайка:

„Моята страна, заедно със Западните Балкани, е частта, която липсва. Без нас Европейският съюз не само че не е цялостен, но и е уязвим и изложен на рискове.“

В контекста на актуалната геополитическа обстановка северномакедонският президент предупреди, че Съюзът не бива да допуска „нови идеологически и политически бариери, които държат региона в несигурност и го правят податлив на влиянието на трети страни“. Забавянето на разширяването създава рискове както за Западните Балкани, така и за европейската сигурност, каза още тя.

„Посланието ни е ясно. Европа не може да бъде напълно сигурна, докато Западните Балкани са извън Европейския съюз. Нашите уязвими точки са уязвими точки и за Европа“, подчерта Силяновска.

Според нея, след редица положителни доклади на Европейската комисия, хармонизиране на законодателството и пълно съответствие с общата външна и отбранителна политика на ЕС и въпреки множеството компромиси, страната остава „блокирана“.

„Вместо господин Годо (препратка към пиесата „В очакване на Годо“ - бел.ред.), който така и не идва, на нас ни е нужен нов господин Европа или госпожа Европа - нов паневропеец или паневропейка, който да завърши визията, започната преди повече от век“, заяви тя, призовавайки представителите на държавите членки да продължат подкрепата си за европейската перспектива на Северна Македония.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Правителството в Скопие отказва да изпълни това. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена на своята конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.

В последния доклад на ЕК от ноември 2025 г. се казва следното: „Северна Македония все още не е приела необходимите конституционни изменения, целящи да бъдат включени в Конституцията гражданите, които не принадлежат към мнозинствения народ, като например българите, въпреки че страната се е ангажирала да го направи.“ В доклада се подчертава, че трябва да бъдат спазвани Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Според ЕК Северна Македония трябва да засили усилията си за утвърждаване на върховенството на закона, особено в защитата на независимостта и почтеността на съдебната система, и да засили борбата с корупцията. В документа се уточнява, че страната е сред тези, които са постигнали „ограничен напредък“ в областта на правосъдието.

В последния доклад на Европейския парламент за 2023 и 2024 г., приет през юли миналата година, директно се подчертава опасността от „Сръбски свят“, който „подкопава суверенитета на Северна Македония и региона“, а „представители на правителството в Скопие го подкрепят и популяризират“. Изразена е тревога от „ролята на Унгария и Сърбия в подкрепа на геополитическите цели на Китай и Русия, а в този контекст – риска от зависимост от Китай поради асиметрични договори за заеми, както и заема от Унгария за Северна Македония, който изглежда е с китайски произход“. В доклада ясно е записано условието за промяна на Конституцията и конкретно – вписването на българите в нея. Това условие е подчертано и в проектодоклада на Томас Вайц за напредъка през 2025 г., който трябва да бъде приет по-късно тази година.

Източник: БГНЕС