Владимир Димитров-Майстора: За да сме добре, трябва да сме по-щедри един към друг

Владимир Димитров-Майстора е определян често като най-българския художник. И наистина – в неговите моми и жътварлки, в маковете и ябълките му в картините сякаш е събрана цяла българия. Роден е на 1 февруари 1882 година в село Фролош. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр, както и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.

Живопистта никога не е била по-въздействаща и пленителна от тази, която може да се види в платната на Майстора. Трудно може да има по-красиви жени от тези в народни носии, одухотворени, с румени бузи и пламък в очите, които оживяват в картините на твореца. И навсякъде голямата любов към българката, традициите, природата, бита и селото. Рисува жените главно и само в духовен план, най-личните му картини са женските портрети.

С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище. В началото рисува предимно портрети. Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години. Майстора е не само сред най-добрите художници през първата половина на 20-и век у нас, но и е много добър човек. Често се прибирал вкъщи бос или без горната си дреха. Не защото ги е загубил, а понеже ги е подарил на някой бедняк, който е видял по пътя си да ходи или босоног, или леко облечен. От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села. Не спира да твори и там, дава бонбони на децата, докато ги рисува, на жените плаща по 2 лева, за да му позират. Умира на 29 септември 1960 г. в ИСУЛ в София.