Кристоф Ламбер: Славата няма цена, самотата е избор!

Той е познат на киноманите като Шотландския боец. Други си го спомнят в ролята на Тарзан. Това е Кристоф Ламбер, който е роден на днешната дата през 1957 година в САЩ, в семейството на френски дипломат.

Като малък постоянно сменя училищата, защото много пътува, следвайки баща си по света. Завършва средното си образование в Женева. Отбива военна служба за една година във френската армия. За да удовтелтвори родителите си, се занимава известно време с финанси. Но сърцето му надделява над родителските амбиции и решава да учи драматургия в Парижката консерватория, но я посещава само година. В киното дебютира в началото на 80-те години на миналия век. Играе в малки, незначителни роли във френски филми, които не му носят очакваната слава.

През 1984 година Кристоф Ламбер получава първата си голяма роля във филма на Хю Хдзън -„Тарзан от рода Грейстоук”. Филвът е възприет много добре и името на Ламбер започва да се споменава все по-често. Със следващата си роля в „Метро“ (Subway) (1985) на  Люк Бесон той изведнъж си спечелва световна известност, като за превъплъщението си в образа на Фред получава награда Сезар.  

Следват роли в „Шотландски боец”, в който си партнира с Шон Конъри, „Сицилианецът”, „Да убиеш свещеник“, „Аз те обичам“, „Ход с коня”, „Макс и Джеръми”, „Северна звзда”, „Арлет”...

Ето някои мисли на актьора за жените, мъжете и живота...

Наблюдавам жените от най-ранното си детство и мисля, че жената има смелост и решителност, които нямат нищо общо с мъжките.

Мъжът е доста несигурно и в основата си слабо същество.

Мисля, че това, което жените харесват у мъжете, е детската им страна, защото всяка жена има силен майчински инстинкт.

Жената има невероятната способност да  приема нещата много дълго време. Тя приема, тя търпи, но в деня, в който каже „не”, това значи не.

А когато един мъж казва „не”, това винаги значи малко „да”. Той напуска жената, прави скандал, затръшва вратата, но тя винаги остава леко отворена. Защото той очаква тя да каже: „Върни се, скъпи.“

И напротив – когато една жена затвори вратата, тя е наистина затворена. Докато това обаче стане, може да минат години.

Мисля, че жените са много по-праволинейни. Когато една жена обича, тя не се поддава на съблазън. Това не значи, че не поглежда другите мъже, както ние гледаме някоя красива жена, не.

Но аз познавам много мъже, така наречения тип „мачо”, които имат такова его, че се поставят на едно несъществуващо ниво. Те се хвалят на приятелите си със своите авантюри, разказват с кого са мамили жените си.

Жените не постъпват така и затова им се възхищавам. Но това, заради което най-много ги обичам, е тяхната удивителна способност, която ние, мъжете, никога няма да имаме – да носят и раждат деца.

Това е толкова невероятно. Бих искал да мога да разбера какво е чувството да носиш в себе си две същества.

Мисля, че когато жени станат президенти, много неща ще се подобрят. Имам право да го кажа, защото съм мъж. Може да не се хареса на някои от нас, но аз казвам каквото мисля.

Ние, мъжете, имаме моменти на слабост, които са очарователни, но има върху какво да се работи.