Отец Тодор - духовният пастир на миряните в Гърмен и Сатовча

Отец Тодор Николов става свещеник преди 13 години в село Медковец. Той е истински духовен водач, който проповядва Божието слово. С благословението на Неврокопския митрополит Серафим от 2017 година започва да служи в Неврокопска епархия. Отец Тодор обслужва храмовете в общините Гърмен и Сатовча, където отдава време и сили не само за християнската вяра, но и за организирането на каузи за ремонтирането на църкви в региона. Вярата ни прави по-добри, по-силни и по-благоверни, но когато е искрена и чиста, казва духовникът. Неговото слово носи утеха, а всяко негово дело - благословение за всички нас, твърдят за него хората.

Миряните в общините Гърмен и Сатовча знаят къде могат да укрепят вярата си, да чуят блага дума, да намерят съвет за правилния път пред тях. По-важното е, че са наясно кой може да им даде всичко това. И вкъщи, и в православния храм отец Тодор Николов винаги е готов да вдъхне надежда, да говори с любов и да посочи вярната посока. Защото е истински духовен водач, който проповядва Божието слово. Намира време и сили не само за християнската вяра, но и за организирането на каузи за ремонтирането на църкви в региона. Призван е от Бог за духовник, има изключителна вяра в Бога и иска да я предаде на другите.

НРАВ 

Пастирът на християните в Сатовча и Гърмен се отличава с благия си нрав, с отдадеността си към Бога и Църквата. Следва стриктно своя път като свещеник. И всеки ден е близо до миряните. Впечатлява хората с доброто си сърце, с куража, който им вдъхва в трудните моменти, с искреното си отношение към всеки един, с честността си, с правдивостта си. „Неговото слово носи утеха, а всяко негово дело - благословение за всички нас. Отец Тодор е пример за нас и за другите свещеници със своята огромна любов към Бога, към Църквата и към народа. Притежава искрена и ревностна вяра в Бога. Затова всеки ден е на нивата на Божието слово, служи смирено, мирно и с цялото си сърце на Бога и на Църквата“, казват за свещеника жители на общините Гърмен и Сатовча.

СПОМЕНИ

Отец Тодор, роден в село Пороминово, община Кочериново, си спомня как като дете родителите му го водели на църква само на Великден, защото работели във фурна за хляб само нощни смени и нямали време. Затова пък момчето обичало да ходи в храма "Свети Никола" при отец Димитър, който му показал силата на вярата. Оттогава е любовта му към Иисус Христос, която не го напуска никога. В училище пък смело заявил на учителката си, че ще учи в София за духовник, която приела с усмивка думите му. Но речено-сторено. Тодор взема изпитите и е приет в Софийска духовна семинария през 1999 година. Там учи пет години и на няколко пъти го награждават за добър успех и за добро поведение, завършва с отличен. Кара казармата в Горна Оряховица, но записва да учи задочно в Богословски факултет и паралелно работи в Софийска духовна семинария като възпитател и учител.

„Мисълта да стана свещеник не ме напускаше и за миг. Ожених се за моята презвитера Таня Николова, която е начален учител, имаме две прекрасни деца. Тя винаги ме е подкрепяла в моя избор“, казва отец Тодор.

РЪКОПОЛАГАНЕ

Неговото ръкополагане за свещеник е на 14 октомври 2013 година, Петковден, в храм "Света Параскева" в село Медковец. Захваща се веднага да върне повече хора в църквата. Не спира да е мост между митрополията, общината и миряните. Служенето за него е призвание и започва да вдъхва вяра на жителите не само на село Медковец, но и на съседните населени места, където служи в храмовете. След ръкополагането си не пести усилия и за създаването на Неделно училище към църквата.

Пази само хубави спомени от Медковец, добри били хората с него. Заедно направили много хубави неща, заздравили вярата в Бог, ремонтирали доста храмове. Раздялата с Медковец не била никак лесна.

„Последната ми тържествена света литургия в църквата "Света Параскева" никога няма да я забравя. Бяха дошли много хора от всички села, кметовете им, всички плакахме, тъй като създадохме едно доверие и уважение между нас. И до днес поддържаме добри отношения и знаят, че аз съм свещеник, който е оставил следа в сърцата им, а те - в моето. Те ме ценят, понеже им давам духовна топлота и ги уча на човеколюбие. И са убедени, че съм оставил красив отпечатък в живота им, а това за мен е най-голямата награда“, не крие емоциите си отец Тодор.

ПРОМЯНА 

Тръгва си от Медковец, след като му се ражда второто дете. Това налага да се премести със семейството си в град Хаджидимово. С благословението на Неврокопския митрополит Серафим от 2017 година служи в Неврокопска епархия. Наред със служенето на Бог започва кампания за ремонт на храмовете в селата Огняново, Марчево и Скребатно, в общинските центрове Гърмен и Сатовча. Успява да ги обнови с помощта на Неврокопска митрополия и местни жители. „Човек, когато се оценява сам, изпада в прелест, нека делата да говорят вместо мен. Църквата ме е научила на послушание и търпение, това е основата. И не на последно място е Божията любов, защото Бог е любов!“, споделя свещеникът. За почти 10 години като свещеник в Неврокопския край помага за ремонта на църквата „Света Неделя“ в Сатовча. Това село е изключително, тук живеят християни и мюсюлмани, които задружно празнуват празниците си, изтъква отец Тодор. Той уверява, че за ремонтите на православните храмове много често помагат и много мюсюлмани, някои от тях дори се включват в ремонтните дейности. Вярващият човек, независимо от неговата религия, има морал и човешки ценности, най-страшен е невярващият човек, смята божият служител. Свещеникът организира и ремонта на храм "Света Марина", край който е издигната и нова камбанария. Радва се, че върна и славата на Маринската чешма край същата тази църква. Още от древността е известен лечебният извор, който блика в подножието на молитвения дом. Доброволци изградиха нов метален и стабилен парапет, както и бетонови стълби. Монтираха и две указателни табели - едната до самата църква, а другата - над чешмата. При голяма суша много от чешмите тук пресъхват, но този извор никога, твърдят жители на село Сатовча.

ВЯРА

Според отец Тодор вярата ни прави не само по-добри, но и по-силни, и по-благоверни, но когато е искрена и чиста. Необходимо е да сме чисти по сърце и по дела. Да са отворени обятията ни за чуждата нужда и болка. Да сме съпричастни, смирени, да умеем да прощаваме. Да не търсим първите места, почитта, наградите. Защото има риск да изпаднем в гордост и прелест. Гордостта, тщеславието и прелестта са грях. Това се случва, когато слагаш себе си над всички, не чуваш чуждото мнение. Изпаднеш ли в прелест към себе си, това е пагубно за всяка душа - не можеш да чуеш и видиш истината. И стигаш дотам, че правиш лошо, а си мислиш, че е добро.

„Нека сме смирени, а не да се хвалим и да изпадаме във възторг от самите себе си. Всеки ден трябва да имаме усещането за сплотеност и обич. Да не забравяме, че всеки ден, даден ни от Бога, е благодат. За нас, християните, много е важно да очистим нашите сърца и души. Това духовно очистване е осъзнаване на нашите грехове и изпросване на прошка за тях. Точно то е в своята същност е и смирение, и покаяние. Човек греши волно или неволно. Човешко е да съгрешим, божествено е да простим!“, проповядва свещеникът, който не си дава оценка, за да не изпадне в прелест. Но другите го съдят по делата му и са категорични, че отец Тодор е духовният пастир на християните в Гърмен и Сатовча.    

Източник: Вестник "Телеграф"