Цветан Пчелин от Добринище: Няма нищо по-ценно от това да спасиш човешки живот!

Цветан Пчелин от Добринище: Няма нищо по-ценно от това да спасиш човешки живот!

Той ходи в Пирин планина от дете. По онова време крачи по горските пътеки или с баща си, който е горски, или с дядо си, който е овчар. Погледът му се захласва по вековните борове, притичващите във високото сърни, по недостижимите сякаш върхове. Тогава не си дава сметка, че гората може да е не само красива, но и да крие много опасности.

Днес планинският спасител Цветан Пчелин от град Добринище знае много за тайните, рисковете и предизвикателствата в планината, които дебнат туристите. "Вече ги няма и дядо ми, и баща ми, светла им памет. Но Пирин е тук, аз съща. Моята мисия е да помагам на пострадали и бедстващи планинари. Аз нямам професия, аз имам кауза, това е за мен да служа като планински спасител", категоричен е 57-годишният мъж. Професия на радиотелевизонен техник има преди много години в телефонния завод в Банско, където започнал работа. Това се случва след казармата и женитбата. В предприятието неговият началник ръководи и спасителната служба. Той е човекът, който го пали да стане планински спасител. И тази кауза Цветан Пчелин има от 1989 година, а е на щат от 1992 година. Точно 30 години е спасител в гората. Готов да се притече на помощ на всеки нуждаещ се човек. Зад гърба си има над 300 спасителни акции. И те не са само в Пирин планина, защото се налага често да подкрепя операции и в страната, и в чужбина със своя опит и рутина. Цветан е и водач на спасително куче от 1995 година, а от 2011 година е инструктор в Планинската спасителна служба, който обучава водачи на спасителни кучета.

"В момента мой другар освен колегите в планината е 8-годишното ми куче Бъчо. С него наскоро участвахме 3 дни в акцията по издирването на изчезналото момче в Перник. Имал съм много тежки акции. Но най-тежката и най-тъжната бе през ноември 1999 година при голямото земетресение в Турция. Там отидох с първото си куче Бък. Ужасна картина - намирахме само мъртви хора сред развалините в сградите. Само човек със силна психика може да понесе това", разказва Пчелин, който е завеждащ отряд в Добринище.

Защото за него и колегите му най-важно е да успеят да спасят човешки живот. Мисията им да помагат и да спасяват ги сближава, а тази мисия е до живот, няма нито омръзване, нито отказване. Десетки пъти им се налага да поемат към улеите под връх Тодорка, за да помагат на затрупани от лавини скиори. Правят го с риск за своя живот. Те помагат на другите, а тях пък Господ ги пази. Защото на пътя в равното вски може да помогне, но в планината не всеки знае как да е полезен на тези, които са пострадали. Цветан и колегите му нямат прекъсната акция заради каквато и да е причина. Преживяват заедно много трудни моменти. Цветан е наясно, че в тези тежки спасителни акции неговият живот е в ръцете на колегите му, а този на всеки от тях е в ръцете ан останалите. Това пък изгражда страхотно доверие и приятелство между тях. Болката остава и у тях, когато някой инцидент в гората завърши с фатален край.

                                        Цветан Пчелин (1)

"За съжаление винаги се намират хора, които искат да карат екстремно. Отиват извън ски центъра и се пускат по улеите. Няма как да сложим мрежа в планината и да ги спрем. И да я поставим, те ще я прескочат, както правят бежанците с оградата на границата ни с Турция. Ние даваме всичко от себе си във всяка акция, но няма гаранция, че няма да се стигне до най-лошото. Не сме оставили никого в планината, но се стига и до загуба на човешки живот, защото не сме всесилни", споделя мъжът с кауза да е планински спасител. Благодарен е и на доброволците, които винаги се отзовават, макар че все още в държавата ни няма закон, който да регулира тяхната дейност. За да няма уволнени хора, задето са напуснали работа заради спасяването на човешки живот.  

Той твърди, че никой не може да си позволи да подцени планината и да надцени своите възможности. Важно е да се обмисля всеки един маршрут и дали е по силите на този, който смята да тръгне по него. Друго условие за безаварийното ходене из планината е човек да има добра екипировка, да се информира предварително за времето и тънкостите на всеки маршрут. Да се ходи с разум в гората. Тогава инцидентите ще са по-малко.

Не е броил колко пъти е ставал от семейно тържество, за да тръгне в акция. За него е важно да се действа, а не да прави статистика. Звънне ли му телефонът, че трябва да се спаси човешки живот, става и тръгва. Близките му винаги са го подкрепяли. Те знаят в такива моменти, че първо е неговата кауза, после е семейството. Защото неговата кауза е да спасява хора, а от това по-благородно и по-значимо дело няма.

"Наясно с моята кауза са и синът ми, и дъщеря ми, че и внуците ми, които имам от дъщерята - 10-г. Никола и 7-г. Катерина. С малките излизам често в планината на разходки, те също обичат Пирин, вече карат ски. Но ги оставям, когато трябва да се тръгне на акция. Няма нищо по-истинско от това да помогнеш и да си полезен на другите", твърди Цветан Пчелин.   

Затова той ще е там и утре. И след утре. Ще е в планината. Готов да поеме на поредната акция. За да помогне на някой бедстващ турист. Защото има мисия. И то каква. Планински спасител!

Източник: Вестник "Телеграф"

 

                                        

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини