Паметници на културата в Мелник са потънали в забрава и храсти

В най-малкия ни град Мелник има много културни паметници с национално значение. Но от дълго време те са прашасали и потънали в забрава, треви и храсти. И точно тези постройки показват какво е отношението на местната и централната власт към архитектурно-историческия резерват. Населеното място през Възраждането е имало огромно значение за българската култура, за съхраняването на българщината. Никак не е случайно, че се превръща в средновековна столица на деспот Алексий Слав. След промените през 1989 година постепенно градчето отива в ъгъла на държавата. Поне археолозите, за които тук всеки камък е история, не спират своя интерес към Мелник.

Има и едно изключение, което потвърждава правилото, че градът е изоставен, а възраждането му като духовен център, развитието му като туристически център не е на дневен ред нито за Община Сандански, нито за държавата.  Това изключение е старият турски конак, който се рушеше в продължение на десетки години, но сега е напът да се превърне в голям музей, който да събере всички антични ценности на Мелнишкия край. След години протакане най-сетне бе одобрен проект и стартираха ремонтните дейности в тази уникална старина под Мелнишките пирамиди.

Величавото минало отдавна на грее никого, макар че тук все така издигат снага уникалните скални образувания, все така са наперени и важни красивите възрожденски къщи, все така е омайно прочутото мелнишко вино.

Средновековната Болярска къща в Мелник е тъжната емблема на най-малкия ни град. Постройката се нуждае спешно от почистване, укрепване и консервиране. за да не остане само споменът за нея. Местните хора са категорични, че останките й трябва да се спасят от разруха. Болярската къща тъне в треви и храсти, запазена е само част от нейната конструкция, покривът се е срутил в началото на 20-и век.

Работен проект за укрепването и консервирането й бе изготвен през 2019 година, за да се спаси тази историческа реликва. Тогава Археологически музей-Сандански кандидатства по Програмата за трансгранично сътрудничество България-Македония, за да осигури възстановяването на постройката, която е паметник на културата и се смята за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България. Така и не получи одобрение този толкова важен за оцеляването на сградата проект, който предвиждаше нейното консервиране, монтирането на осветление, почистването на дърветата, храстите и плевелите. Предвиждаше да се върне нейния блясък, а не да останат само руини. Но това остана напразна надежда, както и очакването, че след ремонта туристи ще е посещават и разглеждат, без да се страхуват, че нещо може да падне върху тях.

В момента все още е запазена част от нейната конструкция. Но докога? Местните хора са категорични, че трябва да се съхранят останките от постройката и да се възстанови рухналата преди век сграда.

В окаяно състояние са още немалко постройки в Мелник. Някои от тях вече са опасни, в тях растат не само храсти, а и дървета. Руши се и друга уникална постройка - Пашовата къща. На ход е държавата. За да не загубят Мелник и България късчета от своята история.

За да не бъдат толкова тъмни краските, трябва да се отбележи, че в най-малкия град в страната се усеща и онзи дух от Средновековието, когато днешният архитектурно-исторически резерват е бил административен, стопански и църковен център на региона. Свидетелство за това са не самотните и забравени вековни постройки, а запазените от миналото църкви, част от които бяха възкресени в последните няколко години. В миналото историците наричат града с божествени епитети. Мелник е „Богозидан град” според грамота на сръбския крал Стефан Урош, а за патриарха в Константинопол е „Богопазен град” или „Богоспасен град”. Подобни определения се давали само на населени места, пазители на християнски реликви и славещи се със своите непристъпни укрепления.

Затова жителите на Мелник успяха поне донякъде да върнат тази стара слава на населеното място, където някога е имало над 70 църкви и 4 манастира. Няколко храма бяха напълно възстановени и те привличат туристи и поклонници от страната и чужбина.

Струват си всички усилия за спасяването на църкви от руините и за ремонта на храмове, които десетилетия наред бяха изоставени, потънали в боклуци и саморасляци. Защото всеки молитвен храм е средище и на вярата, и на българщината. Хората в Мелник обаче искат градът им да не привлича гости само със своите църкви, а и с вековните си жилищни постройки, които са уникални, но се рушат. И се надяват, че тези архитектурни „рани“ ще бъдат „излекувани“ с помощта на държавата. За да се чува шепотът на историята в тези сгради.