ЦСКА срещу „Карабах“ в Баку - лице назаем или лице на голям отбор

ЦСКА в мача срещу „Карабах“ в Баку бе съвсем друга бира, както се казва. Видяхме нещо различно, нещо ново, нещо позитивно. Да се чуди човек кое е истинското лице на този отбор, който преди десетилетия някои с право нарекоха „убиец на шампиони“. Дали бледото лице в двата мача срещу тима на „Дери Сити“ и в двубоя за първенство срещу „Славия“, или в срещата против командата, която е известна като „Барселона от Кавказ“. Откъде дойде тази огромна амплитуда в представянето на футболистите на армейците? Въпросът е повече от резонен, тъй като играчите са едни и същи. Да, схемите на игра не се покриват една с друга, тук-там има промени в състава, но как се преобразяват армейците, за да изглеждат по начин, който ни кара да се чудим това в края на краищата един и същи отбор ли е!?

За мен проблемът основно е на две места - в психиката и в главите на играчите. Защото няма как да бъда убеден, че могат да изглеждат толкова отпуснати, безидейни и дезорганизирани в мача срещу „Славия“, а само три дни по-късно да са като отвързани - със самочувствие, класа, тактика, раздаване на 100%, срещу тима на „Карабах“, който е редовен участник в групите на Шампионска лига и Лига Европа. Да, безспорно в последните 15 минути домакините имаха превес, пропуснаха 2-3 прилични положения. Но генералният извод от тази футболна среща е, че ЦСКА през всичките над 90 минути игра като равен с равен. И това е най-голямата похвала за футболистите на „червения“ отбор. Браво и на наставника Христо Янев, който явно си беше научил домашното и подреди тима с трима централни защитници - Теодор Иванов, Гбамин и Родригес, по крилата бяха бековете Пастор и Мартино, които в този мач играха като халфбекове, а в средата на терена оперираха Сенси, Жордао и Ебонг. Напред действаха Питас и Годой. А вратата бе заключил Лапоухов.

Връщам се на психическото и менталното състояние на играчите. Те просто бяха в перфектно ментално здраве, а това включва тяхното емоционално и психологическо благополучие. То повлия върху това как да мислят, как да се чувстват на терена и как да действат на игрището червените избраници на треньора Христо Янев. Направиха го с много вложени усилия, с необходимата увереност и с огромна смелост.

Разковничето в този мач бе фактът, че футболистите нямаха какво да губят. И това им даде свобода, даде им крила да летят на моменти по терена и при малко повече търпение и правилни отигравания можеха да отбележат 1-2 гола. Рубикон за този отбор е дали има какво да губи, или няма какво да губи. В първия случай играчите никакви ги няма, те са стегнати и притеснени, че има какво да губят. Така бе в мачовете със „Славия“ и „Дери Сити“. Краката им натежаха тогава, главите им бавно взимаха решения. По-високата класа помогна за головете срещу северноирландците, както и за по-активната игра срещу „белите“. Но не и за това публиката да остане доволна от своите любимци. Всички имахме куп резерви към продукцията на ЦСКА в тези три мача. И чакахме със свити сърца стъпването на стадиона в Баку, където в най-смелите си прогнози се молехме да паднем с не повече от 1-2 гола. Но същите тези футболисти претърпяха странна и позитивна метаморфоза, за да покажат съвсем друго лице.

Те станаха отбор, който може да се надиграва с далеч по-класен тим, при това да го направи така, че да не личи много-много кой е по-класният от двата съперника. Показаха, че могат да са като юмрук, да играят правилно и да поставят отборът над всичко. Гбамин бе като гръмоотвод, който нямаше грешно отиграване, покрай него Теодор Иванов и Родригес от минута на минута придобиваха самочувствие, много тичане и хъс вложиха халфовете Сенси, Жордао и най-вече Ебонг, който впечатлява със спокойствие и неспирно тичане по целия терен. Лека отстъпваха Пастор и Мартино, за първия не е изненада, тъй като изглежда лимитиран в защитните си действия, но тройката защитници отзад обираше пропуските му. Мартино направи по-скоро слаб мач за своите стандарти, но даде каквото можа. Нападателите трябваше да изиграят по-умно някои ситуации, за да може да отбележат поне гол.

Но тези две лица на отбора са показател, че Христо Янев има върху какво да работи. Много да работи. Защото увереният тим, който знае какво може, не бива да се притеснява срещу съперници като „Славия“ и „Дери Сити“, при цялото ми уважение към двата клуба. А да налага волята си и да взема подобни двубои с лекота. Затова тук идва и влиянието на психолога. Защото тези футболисти притежават класа, която е много по-висока от тази на отборите в Първа лига, с изключение на „Левски“ и „Лудогорец“. И от тях се иска да показват тази класа в мачовете срещу противниците си и в шампионата. А не още в първия кръг да допускат равенство и играта им да е твърде сива и разпиляна. Тези играчи имат нужда от ментално здраве, да се чувстват силни психически, да са емоционално стабилни и да усещат, че са като семейство на терена, където всеки трябва да помага на всеки, за да се постигне общият успех. Първият тест за ЦСКА е още утре срещу тима на „Ботев“-Пловдив, а след четири дни - срещу "Барселона от Казваз". Кое лице ще видим в тези два двубоя - пак ли бледата физиономия от „Славия“, или ще видим изпълнения с увереност лик срещу „Карабах“? Дано в Баку армейците не са взели лице назаем. Защото от това зависи накъде ще поеме този отбор. И кой ще е неговият треньор.