Без сълзи за тази невзрачна и тъжна Бразилия

Някога плачех. Плачех, когато футболният отбор на Бразилия отпадаше на световни първенства с играчи като Зико, Сократес, Фалкао, Жуниор, Роналдо, Роналдиньо, Ривалдо, Роберто Карлос, Кафу. Сега обаче няма как да пролея и една сълза за този футболен „Франкенщайн“, подреден и избран от иначе безспорно един от най-великите треньори в света - Карло Анчелоти от Италия. Още в откриващия мач с Мароко се видяха пробойните в тима и стана ясна, че няма как да стигне далеч в турнира. Последваха две спокойни победи, но без никакъв блясък, срещу скромните отбори на Шотландия и Хаити. После бе мъката с борбения, динамичен и грамотен тактически тим на Япония. Победата бе измъкната с гол в 95-ата минута на Мартинели.

За да дойде един много странно изигран мач срещу мощната и амбицирана Норвегия. Двубой, в който Бразилия игра като Италия. Затворено, прибрано, топката бе подарена на противника. Само че бразилците нямат онази защита от миналото на италианците. Защитният блок бе като швейцарско сирене. Холанд на няколко пъти отнесе и Маркиньос, и Магаляеш при спор за висока топка. А за бековете ми е обидно да пиша. Данило направи фрапантна грешка още срещу Мароко, която коства гола във вратата на Алисон. Той така и не направи един запомнящ се пробив, едно що-годе нормално центриране в атака. А в защита стоеше далеч от нападателите, което доведе до центрирането за първия гол на Холанд. Дъглас Сантос също е посредствен футболист, който не може да надиграе и надбяга съперник. Поне се стараеше да спазва тактическите указания в отбрана, но е лимитиран футболист. Споменът за Кафу и Роберто Карлос казва всичко. Няма как да си успешен отбор без активни бекове, които да дублират крилата, да създават числено предимство и да умеят да играят с топката, а не да бягат от нея, сякаш че е нагорещено желязо. Бразилия не само нямаше качествени крайни защитници, но продължи и тенденцията да не може да създаде един добър централен нападател. Може би Жоао Педро можеше да свърши някаква работа, но той бе изритан от състава. За да влезе там Игор Тиаго, който след първия мач облече „железния анцуг“. След Феномена Роналдо, а това са повече от 15 години, няма деветка в страна с над 200 милиона души население.

Обидно и жалко е да играеш като малък отбор срещу Норвегия, да играеш с топката два пъти по-малко време от противника, да изчакваш на контраатаки. Тези повече от 90 минути бяха отвратителни като продукция. Не може да разчиташ единствено на бързи преход, на проблясъците на Винисиус, които обаче са кът в националния отбор, или на някой друг, който да се надскочи и да стане герой. Герои в този отбор на Бразилия нямаше. В средата на терена Бруно Гимараеш и Каземиро показаха повече умора, отколкото борбеност и динамика. Често бяха надбягвани и надигравани от халфовете на Норвегия. Пропусната в началото на мача дузпа от Гимараеш също е знак за липсата на качество, увереност и сила в този отбор. Знак за това е и пропускът на Винисиус малко по-късно, както и този на Ендрик. На това световно първенство нямаше никакви наченки на „жого бонито“ /красива игра/ от бразилците. В играта им всичко бе хаос заради липсата на колективна игра, на физическа мощ, на динамика, на отборна игра. Всичко това ги изпрати вкъщи още след осминафинала срещу Норвегия. Защото мачът се изигра така от бразилците, че да го загубят. Без дух, без емоция, без опит дори да затвориш противника и да упражниш по-сериозен натиск. Напротив. Дадено бе на норвежците да си играят тяхната игра. С много разигравания в последната третина на терена. И когато имаш за десен бек недоразумение като Данило, се случва неизбежното. Крилото на Норвегия си нагласяна топката и я центрира необезпокоявано, за да кацне тя на главата на Холанд. Магаляеш за пореден път загуби единоборството и резултатът вече бе 0:1. А за втория гол е срамно поведението на защитниците в жълто. Оставиха Холанд съвсем сам пред наказателното поле, за да може да поеме коженото кълбо, да си го постави на силния ляв крак и да намери левия ъгъл зад Алисон за 0:2.

Този отбор на Бразилия е огромно разочарование за всички негови фенове. Дори появата на Неймар на терена не вдъхна самочувствие, не даде импулс на футболистите, за да заиграят като отбор, в който са „рисували“ Пеле и Гаринча, Зико и Сократес, Ромарио и Роналдо. Сега трябва да се реже смело и директно. Да се направи смяна на поколенията в този национален отбор. Да се търси свежа кръв, млади футболисти, които да имат енергията и желанието да върнат Бразилия там, където сега това изглежда непостижимо. Да я върнат към „жого бонито“, та поне загубите да са красиви, а не като това безславно поражение срещу Норвегия. Защото световната титла е от огромно значение, но по-важно е, когато участваш на такъв форум, да успееш да накараш неутралните запалянковци да харесат твоя отбор, да станат негови фенове. След този шампионат не вярвам да има и един такъв човек, който да вика за Бразилия на следващия такъв форум. Ако се класира, разбира се, че в квалификациите за това световно първенство остана на пето място. Защото истината е болезнена - националният отбор върви от година на година надолу. Индивидуалности има, но отбор няма. Отбор има само тогава, когато футболистите са готови и дават всичко от себе си за своята родина. Не успя в тази мисия дори великият италианец Карло Анчелоти. Затова за Бразилия е време разделно - път към „жого бонито“ или път към онази игра, от която те е срам, че си фен на този отбор. И не можеш да пролееш дори една сълза, когато губи. Макар че играта на златистожълтите в момента навява само тъга.