Достъпът до информация в институциите в Пиринско е на две скорости

Отдавна се говори, че Европа е на две скорости. Но тук акцентът е върху Благоевградска област, където със сигурност институции - държавни и общински, са на две основни скорости по отношение на Закона за достъп до обществена информация. Някои понякога даже изключват от скорост и остават някъде встрани от прозрачността, от публичността. За едни институции законовите изисквания са като черен път, по който „друсат“, а за другите са, ако не високоскоростни магистрали, то първокласни пътища, а движението там е спокойно, правилно и целенасочено. Така че някои все не могат да влязат в крак със ЗДОИ, докато други показват, че може да се марширува дори. Стига да се направи необходимата организация и да има желание тогава резултатите са налице.  Има и такива обществени организации, които са на приливи и отливи, ту се качат високо в рейтинга на активната прозрачност на Програма достъп до информация, ту се затътрят надолу. Някои пък въобще не си дават зор, за да са пример в това направление. Няма логично обяснение защо Община Сандански е качила последният отчет по ЗДОИ от далечната вече 2019 година. Сякаш там още вилнее „ковид“ на страницата им и нищо ново не се случва.

Община Банско е сред отличниците в Пиринско. Друг добър пример е РИОСВ-Благоевград. Там от 34 заявления достъп до обществена информация е даден в 33 случая. Прави впечатление, че в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ има най-много заявления - 69, достъп е даден по 57, а доста са прехвърлени по компетентност. Затова пък ОД МВР - Благоевград е с отчет от 2020 година, както и Община Гърмен. Гърмен бе на върха по този показател преди 6-7 години, а сега посоката е само надолу. Та там от 2020 година няма ни вест, ни кост, ни дума за това кой, кога, какво и защо е поискал като обществена информация. В страницата на Община Хаджидимово секцията за ЗДОИ е неоткриваема, но тази община дори няма страница във Фейсбук. Контактите също са кът - даден е само един стационарен телефон, макар че от години доста общини предоставят открито мобилните телефони на важните фигури в администрацията, на селските управници и на директорите на детски градини и училища. Това казва всичко колко държи на прозрачността кметския екип, които вече над две десетилетия управлява безметежно там. Други общини не са качвали актуални новини от години. В доста от техните страници в телеграфичен стил се споменават взетите решения от общинския съвет, няма публикувани дебати по дадено решение на местния парламент. Те имат доста дефицити в съдържанието по ЗДОИ. И цари пълна незаинтересованост към този закон.  

Прави впечатление тенденция, която е от години насам - отказите са единични случаи, най-активни са гражданите, следвани от неправителствените организации. Фирмите са активни там, където имат интерес - най-често в РИОСВ и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Повечето заявления се подават по електронен път.

В отличниците по ЗДОИ има определени служители, които са отговорни за публичността. Там са уредени процедурите за регистриране на електронните заявления, въведени са вътрешни правила за предоставяне на достъп до информация и за нейното повторно използване. Въпросните институции са утвърдили технологична карта, информацията е представена по разбираем начин за потребителите. Ясно са посочени и начините за заявяване на услугата по ЗДОИ. Те се регистрират и обработват от служители в звеното за административно обслужване по общия ред. Подават се по образец, публикуван на сайта на администрациите. Ръководителите на тези институции са утвърдили списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет. Данните за този списък може да се намери на интернет страниците им. Приети са и процедурите по актуализиране на информацията. Прави впечатление, че няма някакъв сериозен ръст на подадените заявления. В интернет страниците им се виждат разнообразни секции и рубрики. Може да се види какви търгове се провеждат, какви са конкурсите, кои са кметските заповеди, колко Подробни устройствени планове са одобрени, има ли нови обявления и концесии. Бързо се качват в общините и решенията от сесиите на общинския съвет. Достъпни са и рубриките за общинските фирми, за обществените поръчки, за Наредбите на местната власт.

Вече няма познатият подход на бавене на даване на информацията. Малко са случаите на отказ или на оставени без разглеждане заявления. Но отново се връща модата на мълчаливия отказ, който прилагат кметове и директори.

Всички вече знаят как да продължат битката си за обществена информация, ако не я получат съвсем или в пълния й обем от задължените по ЗДОИ институции. През 2025 година в Административен съд - Благоевград са образувани 29 дела по реда на Закона за достъп до обществена информация. Повечето от тях са образувани по постъпили жалби от физически лица - 24 от общо образуваните за миналата година. Едно дело е образувано от физическо лице в качеството му на едноличен търговец). Образуваните дела по жалби, подписани от фондации, са 3 - едното дело е по жалба на Фондация „Закрила на гражданите“, а другите две дела са образувани по жалба на Фондация „Закрила на правата на гражданите 2025“. Повече от половината от образуваните дела са против отказ по ЗДОИ от администрации на местната власт (12 дела са против определен кмет на община и 5 дела са против управители на общински дружества. Пет от делата, образувани през 2025 г., са против отказ по ЗДОИ от органи на съдебната власт, две от образуваните дела са против Служба по геодезия, картография и кадастър, единични случаи са делата против началника на РУО, ЦСМП - Благоевград, Областната дирекция по безопасност на храните, Висш адвокатски съвет, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. От образуваните общо 29 дела 23 са по жалби против мълчалив отказ, а другите 6 са по жалби против изричен отказ за достъп до обществена информация.

Делата, образувани по ЗДОИ през 2025 г., са само с едно повече спрямо 2024 година, когато бяха 28. Преди две години обаче бе отчетен двоен ръст на тези жалби в сравнение с 2023 година. И сега тази кота се запазва.

Ще отбележа за поредна година като журналист и друга тенденция – все по-трудно се стига до информация от регионалните представителства на повечето национални институции. Всички декларират прозрачност, но нищо не се променя. Достъпът на журналистите до информация от различни ведомства - държавни и общински, е, меко казано, тегав. На някои места смело мога да кажа, че децентрализацията е сменена с абсолютна централизация. Липсват пресконференциите, което е част от гражданския контрол върху дейността им чрез журналистическите въпроси. На практика това право е отнето на репортерите, а и на гражданите. Но в такива случаи разчитаме и на ЗДОИ, и на Програма достъп до информация, която скоро ще отбележи своята 30-годишнина. И за тези почти 30 години много общини и институции продължават да се правят на „разсеяни“. В малките общини се оправдават с „късата резервна скамейка“, с недостатъчния ресурс от хора, които да са ангажирани по-сериозно с изискванията на ЗДОИ. Но това са оправдания. Има ли желание, то може да се направи и координация, и субординация, и организация, за да знаят гражданите това, което ги интересува и касае.

Истината е, че това може да се промени в необходимата посока, ако има натиск от обществото, което има право да знае и иска да знае. Само тогава ще наваксат институциите „двойкари“ по ЗДОИ. И ще разберат, че този закон не е проблем, а възможност за тях. За да бъдат в крак с времето и да са наистина прозрачни и полезни за своите граждани. Защото всичко друго, което е различно от прозрачност, публичност и отчетност, е от лукавия…

Източник: Фондация “Програма достъп до информация”