ЦСКА и сянката на Александър Томаш

Какво е общото между Христо Янев и Александър Томаш? Двамата са бивши футболисти на ЦСКА. Стигнали са и до треньорския пост в отбора. Третото общо между тях е, че са на по 47 години, макар че единият е роден през 1978 година, а другият е роден през 1979 година. Просто рождената дата на по-големия от двамата е 2 септември и още не е навършил своите 48 години, а на по-малкия е 4 май и той вече изпълни своите 47 години. Тези три прилики скоро може да станат четири. Коя е четвъртата прилика? Като треньор на ЦСКА да не класират отбора за евротурнирите. Помним сагата с Томаш, който през целия минал сезон получаваше кредит на доверие, докато не съсипа всичко. Загуба във финала за Купата на България срещу „Лудогорец“ - Разград , а после ново поражение в баража за Европа срещу „Арда“ - Кърджали.

Сега сянката на Томаш надвисна мощно над Янев. Това стана след втората поредна загуба на тима от вечния съперник „Левски“ с 0:2. Не е проблемът в загубата, а в играта и в начина, по който армейците се представиха. Без агресия, с елементарни за пореден път грешки в защита, разпилени в атака и не създали нищо опасно пред противниковата врата. Отбор, който напоследък зацикли здраво с попаденията и не може да вкара повече от един гол на мач. Отбор, който допуска първите два точни удара във вратата си /макар и единият от дузпа/, да се превърнат в голове. Футболисти, които носят болка на феновете си с двете загуби от "сините". Беззъби крила, еднотипни халфове, които нямат фантазия, нападатели, които нямат по един точен удар към вратата на съперника.  

След всичко изброено е нормално това да е тим, който изостана на четвъртото място и почти сигурно изглежда, че ще си остане там. Нека не бързат някои с оправданията как в началото на сезона сме били на 15-16 място. Понеже Ицо Янев работи вече почти 8 месеца е начело на тима. Взеха се и немалко футболисти - цели седем. Това са вратарят Димитър Евтимов, вътрешните халфове Макс Ебонг, Исак Соле, защитниците Андрей Йорданов и Факундо Родригес, крилата Алехандро Пиедраита и Лео Перейра. И много повече са слабите мачове, отколкото добрите. Трудно се вижда изграден стил и надграждане. 

Да се върна към класирането в момента. ЦСКА 1948 вече са три точки напред, а хегемонът, който този сезон е с глинени крака, е с точка пред ЦСКА. Остава само един кръг, в който армейците гостуват на разградчани, а силният отбор от Бистрица приема "Левски". Така че трудно ще може да минат напред хората на Ицо Янев. При победа във финала няма никакво значение класирането, но при загуба ЦСКА пак на 90% се насочва към следващия сезон, без да играе мачове в европейските турнири. Защото надали шампионите ще играят така, както срещу ЦСКА, в последния кръг в Бистрица, а "Лудогорец" няма гаранция, че ще падне в последния си домакински мач от "червените".     

Твърде много станаха сигналните лампи, нали? Те не просто светят, а направо изгарят „червените“ фенове в навечерието на двубоя, който поне клубът очаква като манна небесна, за да осмисли сезона и да се опита да вдигне Купата на България. Да, ама няма да е лесно. Насреща е коравият, кривият, опасният отбор на „Локомотив“ - Пловдив, който ще е по-освободен ментално и психически, тъй като загубата няма да омаловажи работата на треньора им и на тима през целия сезон. За разлика от тях, ЦСКА ще е опрян до стената, защото за тях този финал е всичко или нищо.

Последните два сезона се оказаха нулеви за столичани. А там, където нещо се е случило два пъти, спокойно може да стане и за трети път. Особено при регреса в играта. Нямаш право да вливаш допълнително мотивация и сили във вечния си опонент „Левски“ с такава хаотична игра, каквато видяхме при двете загуби от „сините“ с по два гола разлика. Особено днес играта бе под всякаква критика. Една купа не е панацея за подобни безлични представяния. Нито пък е индулгенция. Да, победата във финала ще стопли поне малко привържениците на армейците. Но знаем, че купата е утешителна награда. В случая добрата новина е, че ЦСКА ще играе в Лига Европа, ако победи. Но за Европа трябва много повече от това, което отборът показва в последния един месец. И нека не се заблуждават „червените“ от победата над разградчани в турнира с 2:1 в Разград. Защото кой ли не би хегемона, включително днес това направи командата на ЦСКА 1948. Та дори на абоната на лудогорци този сезон - на новия шампион „Левски“, не стигнаха десетина минути, за да се поздравят с победа в Разград преди три дни.

Някой може да потърси оправдание в липсата на трима от най-добрите футболисти на ЦСКА в днешното дерби - нямаше ги на терена титулярите Ето‘о, Брахими и Родригес. Но си изключение на крилото другите двама не са показали някаква вдъхновяваща игра през последния месец. Да припомня, че повече от 40 дни /изключвам мача за купата в Разград/ ЦСКА не е вкарвал повече от един гол. За последно се случи срещу „Берое“ в Стара Загора при победата с 3:0, но да не забравяме, че имаше скандални съдийски отсъждания, които удариха рамо на армейците. 

Само след 4 дни ЦСКА излиза във финала. И няма как на футболистите да не натежи огромното очакване на феновете да вземат купата. Поне като малка компенсация за провалените два сезона. Ще им тежи и днешната загуба от „Левски“, ще ги тормози и предишната загуба с 1:3 от „сините“ на 25 април, когато Христо Янев си направи харакири с експерименталния състав, на който заложи.

Възможно е ЦСКА да ме опровергае и да спечели Купата на България с отлична игра и с разлика срещу „Локомотив“ - Пловдив. Но нищо от показаното през последните мачове не дава увереност дори на най-крайните привърженици. Напротив. Убеден съм, че сърцата им ще са свити до началото на мача. Защото футболистите и треньорът не им дадоха много поводи за оптимизъм с игрите си през последния месец - зацикляне в атака, безумни грешки в защита, липса на лидери на терена.

Сянката на Томаш е тук, за мое съжаление. Това го знае най-добре Христо Янев. 4 дни. Толкова остава и за него, и за футболистите му да се подготвят физически, психически, тактически и ментално за финала. Друг развой освен победа ще е тежък удар за „червените“ привърженици. Особено на фона на заслужената шампионска титла на „Левски“.