Птици, летете, защото носите светлина!

Завесата се вдига. Птиците политат на сцената. Влизат в роли, потъват в образи. Сграбчват публиката. Безусловно и категорично. Разказват история - тежка, сложна, драматична. Поднасят преживяване. Провокират. Чуват се първите аплодисменти за младежите, чиито сърца бият лудо и са изпълнени с любов към това, което правят под прожекторите.

Това е летящият отбор на Театрално ателие „Птиците“ към Природо-математическата гимназия „Сергей Корольов“ - Благоевград. Зад неговата сила, порив и вдъхновение стоят 15 години труд, всеотдайност и отдаденост. За да избухне на сцената талантът на учениците, моделиран и надграден от техния ментор и режисьор Павлин Славов.

Тазгодишната постановка „Сянката“ връща времето към мрачните и нечовешки концлагери на Нацистка Германия през очите, емоциите, гласа и мисълта на главната героиня Грета. Едно обикновено момиче в Третия райх, което постепенно се превръща в чудовище. Нейната съдба ни кара да се обърнем към себе си, да си зададем трудни въпроси, да потърсим тежки отговори, да се поставим на нейно място, да се изправим пред нея като пред огледало. Едно обикновено момиче, което обаче става надзирател в концентрационния лагер за жени Равенсбрюк. И постепенно, част по част, се предава на злото. Защото човешките същества винаги са имали склонност към злото. Но нима може да има такава метаморфоза - от любящо същество да се превърнеш в чудовище, което отнема човешки животи с лекотата, с която диша? Нима е възможно хората да са зли по природа? Не, Грета не е родена зла, но властта, която усеща като опиум, се превръща в демон за нея и в крайна сметка я сломява. От ден на ден егоизмът и инстинктът й за оцеляване я карат да задоволява собствените си желания за сметка на затворничките. Почва се с обиди и ругатни в името на Третия райх. Преминава се през грубости и физическа агресия в името на Хитлер.

Стига се до убийства в името на доброто, бъдещето и прогреса на германската нация. Удобни оправдания, с които Грета свиква. За нея жените в концлагера, които са като ходещи сенки, се превръщат в същества, които не заслужават да живеят. Те за нея стават просто номера в името на Третия Райх, стават неща в името на Хитлер, накрая са отпадъци в името на германската нация. Сякаш, за да докаже твърдението на Кант, че в човешката природа има радикално зло - всички човешки същества имат склонност да подчиняват и потъпкват моралния закон заради личния си интерес. Злото не е естествено за Грета, но тя го храни и отглежда в себе си с лозунгите на Третия райх, които звучат красиво за слуха - наранявай всеки, който не споделя твоята истина, убивай за родината си. Така злото си проправя път към душата на Грета, намира пространство, където да се прояви. Заема мястото на емпатията и обичта, като ги заменя с нетърпимост и омраза.

Превръща се в чудовище, което кара надзирателката да пожертва в пълно съзнание и с неподправено желание единственото същество, което е обичала истински - собствената си сестра Лизе. Защото вече злото е отгледано и нахранено, то е толкова пораснало и набъбнало, че превзема Грета и я унищожава. Злото е сянката на светлината на доброто. И тази сянка се крие във всеки от нас. От нашите избори в живота зависи ще останем ли в светлината на доброто, или ще потънем в сянката на злото. Грета избра сянката. Съвсем естествено светлината на нейния път угасва. По един или друг начин. За да свети силно за нас посланието на постановката на тези прекрасни млади „птици“.

Да им пожелаем успешни полети! Защото са чудесни, когато крилата им са разперени за полет на сцената! Защото успяват да ни вълнуват, да ни разчувстват, да ни разплакват, да ни променят! Да ни карат да търсим светлината на доброто!