Възкресена 15-вековна църква вече 10 години посреща миряни в Мелник

Пирамиди, възрожденски къщи, хубаво вино. Всеки би се досетил, че всичко това го има в най-малкия ни град Мелник. но това далеч не е всичко. През Средновековието населеното място е важен културен, търговски и църковен център. Не е случайно, че историците откриват името му в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град. Титла, давана  на градове със слава на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви.

Затова, ако искате да усетите Бог, отидете в Мелник. Ако искате да усетите и да видите Бог, задължително трябва да посетите 15-вековната църква „Света Параскева-Петка“. Там всеки ще намери своята истина и своя отговор за това как изглежда Създателят. Древният храм възкръсна буквално от пепелта преди 10 години, през 2016 година, за да се превърне в едно от най-притегателните места за поклонници, миряни и туристи. През 2004 година археолозите откриха останки на уникалната църква.

Уникалният храм вече десетилетие е като магнит за посетителите на Мелник. Божият дом е на 15 века и бе възстановен след повече от 100 години. В светата обител пак се палят свещи и се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци - на  Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. „Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона. Вярващите я посещават като православен храм, невярващите - като музей на вярата, който впечатлява всеки“, разказват местните хора.

Възкресяването на църквата започва през 2004 година. Тя се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост - под манастира „Св. Богородица Спилеотиса” на деспот Слав. Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VI век, била е разрушавана и възстановявана през IV десетилетие на ХIII век, в края на ХVI - началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 г. Но днес отново посреща миряни от целия свят.

„В продължение на 12 години я градихме камък по камък“, споделя бизнесменът Живко Литов, който е сред основните инициатори за възкресяването на древната света обител.

Жителите на Мелник са категорични, че църквите не са атракция, а молитвени домове. Всичко, което се прави за Бог, не е достатъчно. Истината е, че човек го прави и за себе си, за своето спасение, защото не може да живее без вяра. Един храм никога не е изцяло завършен. Напротив, той се гради и надгражда десетки, а понякога и стотици години.

Уникалната църква впечатлява всеки, който стъпи в Мелник. Всички ремонтни дейности в нея бяха съгласувани с Неврокопска митрополия и са направени с нейното одобрение, а освещаването направи Неврокопският митрополит Серафим.

Преди 15 века църквата е била изградена изцяло от камъни - ломени и речни. Днес тя е възстановена в автентичния й вид. Стените и куполът са изографисани майсторски, като в стенописите личи стила на прочутата Дебърска школа. 10-метрова камбанария издига снага чак до небето, а дворът пред самия храм придава на мястото характер на истински манастирски комплекс.

Храмът е проучен за първи път през 2004 г., когато са установени два строителни периода - построен е още през VI век по времето на император Юстиниан I Велики, по-късно преживява ренесанс при управлението на цар Иван Асен II".

Постройката е на площ от близо 85 квадратни метра. На камбанарията са монтирани 7 камбани, донесени от Русия. Те са произведени в град Каменск в Урал. Направени са във фирмата, която някога измайсторила най-тежката камбана в света - 210 тона, в момента тя е исторически паметник в Москва. Монтираните на храма камбани имат няколко вида мелодии на звънене, които могат да се пускат и чрез компютър. Новият дървен иконостас е дърворезбован в Охрид, където е измайсторен и владишкият трон.

В изграждането на храма са спазени законите и каноните, проектът е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Патронът й през първия й период не е известен. През втория период е променен и тя е посветена на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, Търновска и Българска застъпница и закрилница, чиито свещени мощи са тържествено пренесени през 1231 г. в средновековната българска столица Търново от цар Иван Асен II. Днес те се намират в румънския град Яш.