Строителството на нови язовири е във фокуса на местната власт в Пиринско

Засушаване, липса на достатъчно вода, водни режими, загуба на земеделска продукция. Това се случва все по-често в последните години не само по родните географски ширини. Проблемът с климатичните проблеми е световен, но всеки регион, всяка община трябва да търси неговото решение. И във фокуса на кметовете е строежът на язовири като начин да се осигури необходимото количество вода и за пиене, и за поливане. Тук е моментът да се отбележи, че България е единствената държава в света, която до 1989 година сама и със собствени сили и средства построява по свои проекти и със собствени специалисти и работници всичките си язовири и вецове. У нас в момента има около 3000 язовира с обем от около 6,8 милиарда кубични метра. В края на 60-те години на миналия век страната ни е на трето място в света след САЩ и Япония по брой на изградени язовирни стени. Но сега България е сред петте най-бедни на водни ресурси държави в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. Точно заради това управляващите в миналото не са жалили сили и средства за изграждане на такива съоръжения, които да гарантират водоснабдителните нужди на населението.

В момента министерства, агенции, експерти се надпреварват да посочват кои населени места страдат от безводие и въпросът все повече  натежава в дневния ред на обществото. Неслучайно за нуждата от строеж на нови язовири заговориха преди година кметове на общини. Градоначалникът на Симитли Апостол Апостолов възроди идеята за строителство на язовир „Ракочевица“ в землището на село Горно Осеново. А тя е още от далечната 1978 година. Първи я изрича на глас бившият директор на ВиК в Благоевград инженер Стефан Петров, който я споделя пред тогавашните функционери на партията. Идейният проект е за изграждането на язовир с обем от 15 милиона кубически метра, който ще струва на хазната 93 милиона лева. Целта била оттам водата да се докарва с тръби до Благоевград, като по трасето се изградят два общински минивеца, които ще дават отчисления в общинската хазна и ще подпомагат бюджета. Мястото за бъдещия градеж многократно е инспектирано от партийни другари и хидроинженери. Проектът получава зелена светлина. През следващите години язовирът е проектиран, пробит е тунел към бъдещия язовир, през който водата трябва да се докарва до Благоевград, събрани са всички разрешителни, експертни мнения и икономически обосновки.

Но идва демокрацията и строителството е замразено. В следващите години проектът се използва основно за предизборни кампании, а след това напълно потъва в забрава. В този хор на обещания и пиар се включва дори Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което бодро огласява през 2017 година своите оптимистични планове за инвестиции във водния сектор и обещава през 2019 г. да довърши язовир „Ракочевица“.

Според Апостол Апостолов само с този язовир ще се реши водната криза и в община Симитли, и в община Благоевград. Но такъв стратегически проект може да се изгради само с държавна подкрепа, ако не се намери голям частен инвеститор.

Друг такъв забравен проект е за строителството на язовир „Никудин” на река Лебница, разделяща планините Огражден и Малешевска. Преди повече от 10 години кметовете на общините Струмяни, Петрич и Сандански се обединяват около идеята.  Става ясно, че през 1989 година е заявено голямо инвестиционно намерение на обща стойност 100 милиона лева. Започва  проверка на собствеността на земите, върху които трябва да се изгради съоръжението.

Първоначалният проект предвижда язовир „Никудин” да бъде с обем 37 млн. куб. м. Направена е първа копка и строителството му започва над разположеното на реката село Никудин. Водоемът трябвало да задвижва по течението на реката поне две големи електроцентрали и по тунел да бъдат изведени над с. Кърналово, а оттам да захранват изградената дотогава поливна мрежа на полетата в Петрич и Сандански. Обсъждана била и възможността чистата планинска вода да се използва и за задоволяване питейните нужди на населените места в Петричка община. Но местната власт в трите общини се оказва безсилна да убеди държавата в значимостта на този проект. И всичко остава само на хартия и думи. През 2016 г. се стига до решение изграждането на язовир край село Никудин да е приоритетен обект в Областната стратегия за развитие на област Благоевград 2014-2020 г. Но бързо след това минава в графата „забравен обект“. Там, където се озовава и язовир „Ракочевица“.

Спешна нужда от изграждане на такова съоръжение имат и в Сатовчанско, където положението с водоснабдяването е повече от сериозно. Кметът Арбен Мименов е категоричен, че това е сред основните приоритети в работата му, като ще се опита да убеди държавата да подкрепи подобен проект. Мименов алармира за критично ниски нива на малките язовири и водоеми в община Сатовча.

Общинските съветници в Гоце Делчев единодушно подкрепиха през ноември миналата година подписването на споразумение за сътрудничество между общината и швейцарската компания „Васерберг ГмбХ“ от град Цуг. Документът отваря пътя към подготовката и реализацията на един от най-мащабните инфраструктурни проекти в региона - Водноенергиен комплекс „Брезница“.

Проектът предвижда изграждането на язовир с обем около 5 милиона кубически метра, разположен върху приблизително 300 декара, като с допълнителните съоръжения територията може да достигне до 450 декара. Съоръжението ще бъде ситуирано на кота 1320 метра и има потенциала да реши дългогодишни проблеми с водоснабдяването и напояването в района. Идеята за подобен проект съществува повече от 40 години, като през годините са правени отделни проучвания, но липсата на инвеститор е спирала реализацията му.

Според първоначалната концепция комплексът ще прихваща води от три реки в района на село Брезница - Туфча, Костена и Глоговица, без това да води до намаляване на водотечението им. Част от инвестицията предвижда изграждането на две водноелектрически централи и една ПАВЕЦ, които ще бъдат финансирани от инвеститора. Проектът се очаква да създаде нови работни места, да подобри инфраструктурата и да даде силен тласък на местната икономика. От общината уверяват, че всички дейности ще бъдат в пълно съответствие с екологичните норми и законодателството.

Предстои значителна административна работа – изготвяне на устройствените планове, урбанизиране на необходимите територии, придобиване на имоти и създаване на съвместно дружество между Община Гоце Делчев и инвеститора. Общината ще участва с апортна вноска между 5 и 10%, а швейцарската компания – с паричен капитал. Всички ключови решения ще минават през Общинския съвет, а преди това ще бъдат обсъждани обстойно с жителите на община Гоце Делчев и най-вече с живеещите в село Брезница.

Общинските съветници упълномощиха кмета Владимир Москов да подпише споразумението, а местната власт пое ангажимент населението на село Брезница да бъде уведомявано за всеки етап от подготовката и реализацията на проекта.

С подписването на документа общината прави първа решителна стъпка към осъществяването на един от най-значимите инвестиционни проекти в историята си. „Надяваме се на подкрепа от МОСВ, МРРБ и Министерството на земеделието и храните, за да можем да вървим напред. Засега инвеститорът ни вдъхва пълно доверие, че е готов да изпълни този сложен, но така необходим проект за целия Неврокопски край“, твърди кметът Москов.

Инвестиционно намерение за изграждане на водно-енергийна каскада "ХИДРОЕНЕРГИЕН КОМПЛЕКС РАТА" (ХЕК РАТА) бе внесено за втори път през август миналата година в Министерския съвет. Проектът предвижда построяването на три язовира - „Борен“, „Рата“ „Тисово“ и на подязовирни водноелектрически централи към тях във водосборната област на каньона на река „Рата” (Доспат) в югозападната част на Родопа планина. Теренът се намира на територията на община Доспат, област Смолян, и на община Сатовча, област Благоевград. Вносителите искат определянето му като обект с национално значение.

Проектната разработка е започната от екип под ръководството на хидроинженера Васил Войнов и екип на „ХЕК РАТА“ и Народно дружество „Родопи“ преди около 25 години. Същият проект е бил внесен в МС и през 2013 г. Идеята е от края на 60-те години на миналия век. Ако България иска да защити интереса си и да не изтичат водите й към Гърция, е добре този проект да се реализира. Крайно време е страната ни да забрави декларациите и голото говорене, а да предприеме действия. За целта е нужно да се подпише нов договор с Гърция за използване на водите на река Места с конкретни прагове, публични данни и реален контрол върху всеки кубичен метър, който напуска страната ни. За да е справедливо споделена водата. Сегашният договор от 1995 г. гарантира на южната ни съседка минимум 29% от естествения отток, който се формира на българска територия. Оттогава не е правена нито една актуализация. Водата, която напуска българската граница, остава извън реален контрол.

Въпросният проект касае и основно развитие на граничните населени места в областите Благоевград и Смолян, както и на туризма там и в съседна Гърция. По проекта освен изграждане на язовирния комплекс е предвидено доизграждане и завършване на липсващото звено от южния национален енергиен пръстен, както и с допълващо изграждане на нова трансгранична енергийна връзка към TEN-E, между ХЕК РАТА България и ХЕК НЕСТОС Гърция. Проектът е с национално и регионално значение и цели да подпомогне енергийната сигурност, устойчивото развитие и интеграцията на българската хидроенергийна енергийна система с европейската мрежа за управление, стопанисване и пренос на вода и енергия.

Предвижда се построяването на трите язовира с масивна гравитационна и/или сводова язовирна стена и изградени към тях подязовирни ВЕЦ (водноелектрически централи) и ПАВЕЦ (помпено акумулираща водно електрическа централа), с варианти за втора и/или трета язовирна стена (в зависимост от окончателно определената височина на стената на основния язовир) и два и/или три язовира разположени един след друг) по течението и във водосборната област на каньона на река „Рата” (река Доспат) в югозападната част на Родопа планина на територията на Република България. Стойността на инвестицията се изчислява от порядъка на над 550 милиона евро.

Дали забравените и нови проекти за язовири в област Благоевград ще дочакат своето време, не е ясно. Факт е обаче, че всяка власт ги използва в предизборните си обещания, които така и не се сбъдват. А без реални действия ни очакват трудни и продължителни времена на безводие. Затова е време и за държавна подкрепа. Сега. Защото утре може да е късно.