ЦСКА като господин за един ден

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето - да го направиш

Футболният отбор на ЦСКА във вчерашния мач срещу „Лудогорец“ в Разград бе досущ като героя на големия актьор Тодор Колев във филма „Господин за един ден“. Само дето актьорът поноси повечко време новия костюм, преди да го смени с дрипавите и скъсани селски одежди. Армейците тръгнаха нахакано и наперено да показват мускули на хегемона. И около 30 минути горе-долу им се получаваше. Но забравиха откъде са тръгнали и колко още път има да изминат като отбор, за да се държат по този начин на стадиона в Разград - с директен футбол, с опит за висока преса, за скоростни атаки. И паднаха наивно в капана на шампиона. А „Лудогорец“ и в този двубой не показа нещо кой знае какво. Разградчани се държаха точно така, както и в мача с „Левски“. Спокойни, внимателни в защита, макар че допуснаха 1-2 критични ситуации, докато влязат в срещата. И чакащи съперникът да сгреши. Това се случи малко след 30-ата минута, когато в центъра зейна огромна дупка, никой не посрещна Маркус, а той копна хитро към Квадво Дуа, забравен напълно от Делова. Резултатът вече бе 1:0 за домакините. Но едно зло никога не идва само. Десетина минути по-късно една безобидна дълга топка бе отиграна нескопосано от Теодор Иванов, а съотборникът му Делова само ескортираше Станич, без да го притисне, за да не може да достигне с върха на бутонките си до топката, която се оплете зад слисания армейски вратар Лапоухов, който и вчера не блесна с решаваща намеса.

Там някъде дойде реалността за футболистите в бели екипи. Както Пурко от господин стана просто човек, така и ЦСКА от отбор, който тръгна да надиграва „Лудогорец“, се превърна в тим, който може да поеме още голове във вратата си. Всичко при гостите се счупи. Оставаше само да се доиграе мачът и да се регистрира крайният резултат. А той стана класически, след като безобразният в тази среща Делова придружи Руан Круз, позволи му да влезе в наказателното поле, да го финтира, а той го препъна глупаво и не остави избор на главния съдия, който с удоволствие веднага посочи бялата точка на дузпата.

Защо?

Защо се стигна до този крах? Още повече, че в миналия мач срещу „Локомотив“ – София „червените“ играха добре и атакуващо, като дадоха надежди на феновете си, че може да вземат нещо от Разград. Но „Лудогорец“ не е „Локомотив“. „Зелените“ от Разград този сезон често го играят „умряла лисица“ на футболния терен. Не се притесняват да приемат играта в своята половина, но чакат да се открият пространства и с бърз преход създават главоболия за противника си. Да, не им се получи това срещу пловдивските „Ботев“ и „локомотив“, но тогава все още шампионите играеха и своите европейски мачове. А и дразнителят за тях е по-голям в лицето на ЦСКА. Макар че стигнаха до три гола с четири точни удара към Лапоухов, което също е показател за влиянието на вратаря върху мача. Домакините сигурно за първи път, откакто са в Първа лига, не стигнаха до нито един ъглов удар. Това означава, че не са надиграли, не са смачкали противника си, но пък на таблото светеше 3:0.

Къде сбъркаха гостите? Треньорът Христо Янев явно повярва повече на футболистите, отколкото е необходимо. Нищо чудно да се е подвел по слабичката игра на хегемона в последните няколко мача. Но всеки трябва да е наясно, че разградчани са като заспал дракон - с футболистите, които имат, те са най-добрият сбор от играчи, а и най-добрият отбор, когато се раздават на терена и искат победата. А „червените“ им я поднесоха на тепсия с изнесената напред защитна формация, с хаоса в средата на терена, с грубите грешки в защита и с пропуските си напред. Къде беше и агресията? До грубото влизане на резервата Пиеадраита в 79-ата /при резултат 0:3/ нямаше нито един жълт картон за футболист на ЦСКА, а двама играчи на домакините бяха декорирани в жълто още до 30-ата минута на двубоя.  

Играчите

Наставникът заложи до последната минута на Питас като централен нападател, въпреки че голова суши гони кипъреца. Не е нормално при 0:3 да не дадеш минути на Годой, който е голмайсторът на ЦСКА. Питас беше длъжен със зъби и нокти да вкара топката в мрежата на домакините още във втората минута, после пък уцели гредата. Беше разпилян и неуверен. Жордао от мач на мач играе по-слабо - непредизвикани грешки, излишни нарушения пред и около наказателното ни поле, закъснява в единоборствата. Ебонг въобще не влезе в мача, бе бледа сянка на себе си. Брахими, който получи заслужени суперлативи, не остави никакъв отпечатък в мача. Ето о се скри, направи един-два финта, подаде хубав пас на Перейра за първата опасна ситуация в двубоя и толкова. Десният бек Пастор не направи типичните си пробиви, бе твърде зает в отбранителните си действия. Двойката централни бранители носи вина и за трите гола. Всички попадения паднаха през сърцето на отбраната. Теодор Иванов има още много да учи, но поведението на Делова за мен в този мач бе скандално. Сбърка всичко, каквото можа и каквото поиска – при първия гол забрави за Дуа, при втория не си даде зор, за да попречи на Станич, а за третия направи дузпата. Към това трябва да се добави и двойната му непредизвикана грешка, която едва не доведе до нов гол в армейската врата. Да не се забравя, че това е футболист, който така и не иска до подпише нов договор с клуба. Явно чака лятото някой да плати откупващата му клауза и да си бие шута от ЦСКА. Това с пълна сила важи и за Ето’о. А е стара истина, че футболист, които очаква по-изгоден трансфер, не си дава много зор, не си оставя сърцето за отбора, в който играе в момента, а се пази от контузии. Изключвам от критиките само двама футболисти - това са левият бек Мартино и лявото крило Перейра. От зоната на аржентинеца нямаше опасни атаки, не допусна критични ситуации и груби грешки, а Перейра бе най-активният и остър футболист на гостите.

Изводът за ЦСКА е кратък и той е една българска поговорка: „Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия“

Все още няма голяма промяна в отбора, за да може да наложи волята си срещу хегемона в българското първенство. Само външно имаше промяна - белите екипи, но тимът остава крехък, има още много път пред него, за да надиграва, а и да побеждава „Лудогорец“. Това може да се промени още през април, когато идват мачовете за купата с разградчани. Но дотогава футболистите трябва да вдигнат главите, да изчистят грешките, Христо Янев да напипа точния състав, да мотивира до краен предел всеки един играч. И още нещо - да не се надценяват, както и да не подценяват всеки един съперник. Справка - загубата от "Септември" с 0:2, когато отборът нищо не игра. Защото тогава идва изтрезняването. В случая в Разград това изтрезняване звучи още по тежко - 0:3.