Георги Велинов - лъвът на армейската врата, свали ръкавиците в този свят

Загубихме го. Този, който в детските ми очи изглеждаше като извънземен и безсмъртен. Сякаш имаше дълги по три метра ръце, та топката понякога и напук на физиката на влизаше зад него в мрежата. Загубихме го и боли много. Днес от този свят си тръгна тихо великият вратар на ЦСКА и националния отбор на България - Георги Велинов. Напусна ни на 68 години, като до последно се бореше с коварна болест. Години наред имаше здравословни проблеми, но една от най-ярките легенди на армейците остана до последния си дъх верен и близо на своя любим клуб, с който постигна на клубно ниво това, което се е отдало на малцина в страната ни. Чудя се как точно да го определя и се сещам за имената на операциите на Израел и САЩ в Иран - "Лъвски рев" и "Епичен гняв". И отговорът идва лесно - епичен лъв на вратата на "червената" футболна армия. Субективен съм, ще призная, че в най-силните му години за мен лично той бе сред най-добрите вратари в света. Приличаше ми на топка за пинг-понг, която скача от ъгъл в ъгъл, от греда до греда. И за мен бе от малкото вратари, които могат да оставят огромен отпечатък върху един мач с невероятните си спасявания. И моят пръв любимец сред футболистите въпреки поста си на вратар. Защото винаги е по-лесно да харесаш тези, които бележат горовете. Той бе една от причините понякога феновете на ЦСКА да не вярват в чудеса, а да разчитат на чудото Георги Велинов, който бе като стена пред армейската врата.       

Той бе футболен герой, роден шампион, който гордо пазеше вратата на ЦСКА и честта на клуба със сърце и душа. С Джони под рамката ЦСКА извоюва шест шампионски титли и четири национални купи, а през 1981 г. той заслужено бе избран за Футболист №1 на България. Името му остава завинаги свързано и с великия европейски поход до полуфиналите за КЕШ през сезон 1981/82. 

И сега е пред погледа ми как пази като лъв срещу английския колос "Ливърпул" и в Англия, и особено в реванша в София. В първия мач позволи да му вкарат само един гол, а във втория заключи вратата с котешкия си рефлекс. При 2:0 за ЦСКА гостите имаха не 100%, а 200% положение - техен футболист насочи с глава топката към горния ъгъл на вратата на Велинов от 3-4 метра. Гол означаваше отпадане за армейците заради правилото за отбелязани повече голове на чужд терен. Но не така мислеше Джони. Скочи като от пружина и изби встрани, а с това осигури на отбора си втори полуфинал в турнира за КЕШ срещу германския титан "Байерн" - Мюнхен. За друг мач от същия турнир /1981-1982 година/ обаче само сме слушали легенди, тъй като българската телевизия не го излъчва. Титлата тогава в България е повече от логична, но големите подвизи отново са на европейския килим. Още в първия кръг за КЕШ съперник е испанският шампион "Реал" - Сосиедад, който по това време изживява най-силния период в историята си. На вратата е Арконада, а в състава на Реал Сосиедад блестят редица звезди. ЦСКА обаче не се стряска от името на съперника и успява да го елиминира след победа в София с 1:0 и реми в Сан Себастиян. За това реми заслугата е над 90% на Велинов, който върши чудеса и отчайва испанците, които налитат като оси към вратата му през всичките 90 минути. Джони е навсякъде, където трябва, а топката упорито отказва да навести мрежата му. Така благодарение на неговите невероятни спасявания е поставено началото на похода към полуфиналите в най-престижния европейски турнир. За първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейска надрпревара.

Предният сезон 1980-1981 също е един от най-паметните в цялата история на ЦСКА и на Джони. Титлата в "А"-група е най-малкият успех, който ЦСКА постига. В турнира за Купата на европейските шампиони още на старта ЦСКА се изправя срещу актуалния носител на трофея – "Нотингам Форест". Двата мача с англичаните завинаги остават в историята като едни от най-ярките победи на български клуб в Европа за всички времена. С голове на Цветан Йончев и Ружди Керимов ЦСКА успява да победи с по 1:0 и в двата сблъсъка и така не оставя никакво съмнение, че е по-добрият отбор. Особено впечатляващ е реваншът на „Сити Граунд", където Велинов пак е магьосник на вратата и разплаква нападателите на домакините с геройските си прояви. 

Заради такива мачове и още куп други Георги Велинов, който е роден на 5 октомври 1957 година в Русе, е признат за един от най-великите вратари на армейците. Пътят му във футбола тръгва от вратата на "Дунав" в родния му град, след това пази за тима на "Черно море". Следват славните години в ЦСКА. Пази и за националния отбор, където записва 33 мача в периода 1979-1983 година. Истината е, че е пенсиониран твърде рано от отбора на България, а причините за това са две - изгрява звездата на вратаря на "Левски" - Борислав Михайлов, а и конюнктурата по онова време около националите е такава, че с лека ръка се забравя за Велинов дори като алтернатива на Михайлов. Заради това не игра на голям футболен форум. Джони има мачове и в португалското първенство, където играе за "Спорптинг Брага", "Елваш" и "Академика" - Лисабон. 

Завръща се в ЦСКА като лидер в подмладения отбор през 1991 година и остава още две години в тима, добавяйки още една титла в богатата си кариера, като мачовете, които изиграва за червените в "А"- група, стават 257. За да остави още един паметен мач в Европа срещу италианския "Парма" в първия кръг за Купата на УЕФА. Италианците само година по-късно ще спечелят КНК, но трябва да почакат за европейски трофей, защото ЦСКА им взема "скалпа". "Червените" постигат нулево реми в София, а реваншът в Италия е един от най-силните мачове в европейската история на ЦСКА след 1990-а година. Георги Велинов спасява невероятни положения, а черешката на тортата в представянето му е отразената дузпа, изпълнена от Алесандро Мели. За "Парма" играят още звезди като Антонио Бенариво, бразилския вратар Клаудио Тафарел и шведските национали Грюн и Томас Бролин. "Парма" все пак повежда с 1:0, а ЦСКА отвръща на удара с късен гол на Велиян Парушев, който класира напред армейците. В края на кариерата си Велинов пази за кратко в "Славия", "Сливен" и "Ботев" - Нови пазар. 

Ето заради всичко това днес българският футбол и "червената" общност загубиха не само велик вратар, а символ на вярност, мъжество и безрезервна любов към емблемата. Джони беше повече от велик вратар. Той беше стожер. Беше смелост. Беше сърце. Беше армеец до последния си дъх.

За съжаление, животът му извън футболния терен, където записа златни страници, не бе цветя и рози за Джони. При трагичен инцидент загуби съпругата си. После смъртта почука и на неговата врата разви цироза и се наложи да бъде спасен с тежка чернодробна трансплантация. Като истински боец спечели и този много тежка битка. Каквато водеше и в последните седмици славният страж. В средата на февруари 2026 г. той бе приет по спешност във Военномедицинска академия (ВМА) в тежко състояние. От години Джони се бореше смело и с онкологично заболяване, като премина през редица операции и лечения. Въпреки положените усилия от страна на лекарите и вълната от подкрепа от цялата футболна общественост сърцето на големия шампион спря да бие.

Но следата му в историята на българския футбол ще бъде винаги така ярка. Защото шампионите, примерите на вярност, талант и отдаденост не се забравят. Понеже са кът в днешния комерсиален и забързан свят. Споменът за него ще остане, няма да го забравим, той ще продължи да вдъхновява и следващите поколения. Жалко е, че не дочака нито новия стадион, нито нова шампионска титла. Но ще разбере за тях и там горе, докъдето ще стигне ремът на "червената" публика, когато това стане.  

Георги Велинов ще остане завинаги един от "червените" футболни воини. Светъл да е пътят ти, шампионе! Имаш да разказваш толкова много за своите футболни подвизи на цялата звездна компания от футболисти на небесния терен. Пази вратата и там като епичен лъв по пътя си към вечността! Както ние ще пазим спомена за теб, Джони, за теб, шампионе!