Амбициозен, но не и невъзможен проект предвижда строеж на три язовира край Доспат и Сатовча

Инвестиционно намерение за изграждане на водно-енергийна каскада "ХИДРОЕНЕРГИЕН КОМПЛЕКС РАТА" (ХЕК РАТА) е внесен за втори път през август миналата година в Министерския съвет. Проектът предвижда построяването на три язовира - „Борен“, „Рата“ „Тисово“ и на подязовирни водноелектрически централи към тях във водосборната област на каньона на река „Рата” (Доспат) в югозападната част на Родопа планина. Теренът се намира на територията на община Доспат, област Смолян, и на община Сатовча, област Благоевград. Вносителите искат определянето му като обект с национално значение.

Проектната разработка е започната от екип под ръководството на хидроинженера Васил Войнов и екип на „ХЕК РАТА“ и Народно дружество „Родопи“ преди около 25 години. Същият проект е бил внесен в МС и през 2013 г. Идеята е от края на 60-те години на миналия век. Ако България иска да защити интереса си и да не изтичат водите й към Гърция, е добре този проект да се реализира. Крайно време е страната ни да забрави декларациите и голото говорене, а да предприеме действия. За целта е нужно да се подпише нов договор с Гърция за използване на водите на река Места с конкретни прагове, публични данни и реален контрол върху всеки кубичен метър, който напуска страната ни. За да е справедливо споделена водата. Сегашният договор от 1995 г. гарантира на южната ни съседка минимум 29% от естествения отток, който се формира на българска територия. Оттогава не е правена нито една актуализация. Водата, която напуска българската граница, остава извън реален контрол.

Въпросният проект касае и основно развитие на граничните населени места в областите Благоевград и Смолян, както и на туризма там и в съседна Гърция. По проекта освен изграждане на язовирния комплекс е предвидено доизграждане и завършване на липсващото звено от южния национален енергиен пръстен, както и с допълващо изграждане на нова трансгранична енергийна връзка към TEN-E, между ХЕК РАТА България и ХЕК НЕСТОС Гърция. Проектът е с национално и регионално значение и цели да подпомогне енергийната сигурност, устойчивото развитие и интеграцията на българската хидроенергийна енергийна система с европейската мрежа за управление, стопанисване и пренос на вода и енергия.

Предвижда се построяването на трите язовира с масивна гравитационна и/или сводова язовирна стена и изградени към тях подязовирни ВЕЦ (водноелектрически централи) и ПАВЕЦ (помпено акумулираща водно електрическа централа), с варианти за втора и/или трета язовирна стена (в зависимост от окончателно определената височина на стената на основния язовир) и два и/или три язовира разположени един след друг) по течението и във водосборната област на каньона на река „Рата” (река Доспат) в югозападната част на Родопа планина на територията на Република България. Стойността на инвестицията се изчислява от порядъка над 550 милиона евро.

Наименованията Рата и Сура са древни тракийски наречия на сегашната река „Доспат”, която в хидроложко отношение се явява основният и най-голям отточен приток на река Места, формиран след язовир „Доспат” в посока на юг към село Барутин и след местност Владовица (Вайдовица) при пътен разклон село Бръщен и село Црънча, община Доспат. Тази река е главен и основен ляв приток на река Места вливащ се в нея при село Потами (Борово) от област Драма, Северна Гърция, преминаващ през Каньона Рата при селищата между село Бръщен, село Црънча (Странча) от община Доспат и село Жижево, село Кочан, село Туховища, село Ваклиново от община Сатовча.

Проектът предвижда построяване на два и/или три язовира, в които да се акумулират повърхностните и подземни водни количества в отточния речен басейн (под формата на изградена високообемна енергийна екологична акумулаторна тристепенна водна батерия), които водни ресурси ще могат да се използват многоцелево с национална значимост. Общите водни количества на река „Рата” се формират от оттоците на река „Доспат” след язовир Доспат, река „Сърнена”, (Караджа дере), река „Чавдарска”, река „Барутинска”, река „Гарковица”, река „Осинска”, река „Руднична”, река „Кочанска” (Жижевска) с всички техни притоци към основните реки.

През 70-те години на миналия век и по време на първоначалната идейна разработка за подготовка на проекта при съгласуване на изпълнението възниква неофициално противопоставяне от съседната гранична страна Република Гърция за изграждането на обекта, което към настоящия момент е с отпаднала значимост. Изразените към онзи момент опасения са свързани с това, че в периода и по време на „Студената война” между двата военно-политически лагера „НАТО“ и „ПАКТ ВАРШАВСКИ ДОГОВОР“, този обект може да се използва основно и като военностратегическо съоръжение с нападателна/отбранителна цел. При евентуалното му военностратегическо целево използване обектът би създал високо взривен разрушителен каскаден ефект по поречието на река Места с потенциална летална опасност за всички намиращи се на територията на Северна Гърция граждански и цивилни обекти или военни ресурси при евентуален възникнал военен конфликт между двете страни по това време. След временното преустановяване на развитието му, в началото на 90-те години е разработен друг малък частичен идеен проект „Събирателна деривация Борен (Барутин)”, където тази деривация поради недостатъчния капацитет, ниска икономическа ефективност и силно ограничаване на водният отток в посока към каскада „Нестос“ в Гърция е преустановен окончателно.

След това предпроектните проучванията са насочени за актуализация и реализация на настоящия мащабен проект „ХЕК РАТА“, имайки предвид настъпилите положителни политически и икономически промени в последните 30 години в този Балкански регион, който обект се планира и следва да се построи на южната граница между България и Гърция, в съседство до граничната линия и междудържавната граница на двете приятелски страни от общия европейски дом и членки на Европейския съюз. Имайки предвид наличния висок енергиен потенциал с генериране на силен положителен икономически ефект, касаещи защитата на взаимния интерес и за двете страни България и Гърция, в т.ч. и за съхраняване или ненакърняване интересите на съседните гранични на България страни - Гърция и Турция, където при усвояване или ограничаване на водния отток от Родопа планина в посока към Гърция или в посока Турция, следва да се осъществява балансирана политика при контролирана експлоатация на тези води, преминаващи през изградените три каскади „РАТА“, „БАТАК“, „ВЪЧА“. Проектът е развит и допълнен по обновен схематичен модел, а целта е запазване на тристранния взаимен интерес между страните и провеждане на добросъседски взаимоотношения, развиващи се в духа на модерното и добронамерено Европейско сътрудничество с вече преодолени от миналото балкански архаични стереотипи и политики.

В периода на 1990 г.-2000 г. по течението на река ”Рата” и река ”Места” на територията на Гърция е построена каскада от водни електроцентрали с два мащабни язовира (и нов трети проектен) с обща линейна дължина около 44 км., където тези води от българска територия се ползват и усвояват от хидроенергийна каскада „Нестос“ с цел намаляване (обезпечаване) на енергийна зависимост и диверсификация спрямо изградените или спрени в последните години енергийни ресурси и мощности на България.

Към днешна дата проектът „ХЕК РАТА“ е с доказан високоефективен резултат, която основна проектно-техническа разработка е с изчислен висок потенциал и с допълнително заявен професионален и финансов инвеститорски интерес, поради ключовото регулиране и пренасочване на акумулираните водни оттоци в посока Гърция и в посока Турция чрез планираната към каскадата ПАВЕЦ (Помпено-акумулираща водноелектрическа централа) „Борен“, с планиран за изграждане на високонапорен риверсивен тръбопровод, който ще пренасочва водите чрез двете каскади Доспат-Въча и каскада Батак-Беглика към Турция или пренасочването им по гравитачен път към Гърция при множествено усвоен енергиен ресурс. По протежение на водния отток на проектната каскада (в съседство на територията на Гърция, понастоящем вече има изградени два язовира „Тисаврос“ (Съкровище) и „Платановриси“, в т.ч. и предстоящ за изграждане на нов проектен язовир „Теменос“, които от 1996 г., функционират като част от каскада „Нестос”), същите определяни от техните представители като „най-голямото съкровище на Гърция“. Основната цел на проекта е за производство на екологично чиста електроенергия от акумулирани, съхранени и регулирани водни количества на оттоците на река „Рата” (Доспат) и пълноценното и използване чрез изграждане на подязовирни ВЕЦ, вградени в основата на всяка гравитационна язовирна стена с вариант за направа на втора и/или трета язовирна стена „Тисово“, „Рата“, „Борен“ (в зависимост от окончателно определената височина на основната стена на язовир „Тисово“), изградени до самата държавна граница с Република Гърция.

Третият проектен язовир „Борен“, служещ за изравнител, е предвиден като вариант за изграждане на трето най-високо водно стъпало от каскадата с помпено-акумулираща водна електрическа централа (ПАВЕЦ), служещ за гравитачно насочване на водите към каскада „Нестос” в Гърция или чрез високонапорно изпомпване от ниско към високо ниво с насочване на водите от каскада „Рата“ към каскада „Доспат-Въча” и „Широка поляна-Беглика-Батак“ в България (в т.ч. използването за аварийни цели и контролен разпределител на водния отток в посока Гърция или Турция).

Единият от предходните проектни варианти на „ХЕК РАТА“ е за изграждане на подобен тип каскада с язовирни стени и водноелектрически централи по модела на построената през 70-те години каскада, язовирна стена и електроцентрала „Въча” (Антонивановци) по поречието на реките от каскада „Доспат-Въча”. Територията на водосбора предвидена за изграждане на „ХЕК РАТА“ попада в югозападната част на планината Родопи, където две трети от нейната площ попадат в южната част от територията на Република България и една трета част попада в северната част от територията на Република Гърция и се характеризира с това, че тази географска област е една от най-важните и влажни вододайни зони в Европа с голяма и доказана ресурсна значимост за двете страни.

Проектно-техническата разработка представлява полезен модел за увеличаване енергийната мощност на страната, която се постига посредством изграждане на ХЕК РАТА и с който проект се овладява енергийния потенциал на отточните и изворни води от пограничния водосбор за производство на екологична възобновяема електроенергия, необходима за производствени, търговски и икономически нужди на страната. Проектът служи за акумулиране и контролиране на високообемни водни количества, които да бъдат използвани за питейно и битово водоснабдяване на част от големите съставни множество населени места на Община Сатовча, Община Доспат, Община Сърница. Така ще се използва част от водите като напоителна деривация за напояване на средноголемите равнинни земеделски площи на Ваклиновско, Кочанско, Сатовчанско, Вълкоселско, Слащенско, Туховищенско и Барутинските котловинни селскостопански полета и терасовидно формирани земеделски площи на двете общини с изградени и обновени хидро-технически мелиоративни съоръжения. Проектът служи за комплексно промишлено сладководно рибопроизводство в синхрон с опазване на биоразнообразието, чрез създаване на подходящи хабитати около водоемите, както и за комплексно интегративно развитието на туризма в граничните райони и области на Южна България и Северна Гърция, свързан с изпълнението на друг предходен трансграничен проект между България и Гърция „Родопи & Егея - по пътеките на Орфей и Евридика“, който в последните 20 години е в ниска степен на интензивно изпълнение.

Основните цели и стратегическите ползи са производство на екологично чиста електроенергия, повишаване на енергийната сигурност и независимост, многофункционално използване на водните ресурси за питейно и битово водоснабдяване и напояване на земеделски площи. Също така - защита от наводнения и засушавания на съседни територии и площи от водосбора, развитие на туризъм, рибопроизводство и биоразнообразие. Проектната разработка за обекта при изготвяне на основното проектиране ще следва да се актуализира по отношение на обща площ, капацитет на язовирите и водните площи, както и за основните параметри - височина на стената, обем на водохранилището, мощности, производство, зониране и определяне на сервитутни зони, използвани технологии, етапи на изпълнение и всички други подобни показатели, свързани с изпълнението на обекта.

Водите от целия водосбор на реката, намиращ се на територията на България, се събират на подходящите за построяване изкуствени водоеми в места от района, преди да напуснат пределите на страната и могат целогодишно да отдават желан воден отток независимо от сезонното наличие на валежи или периодично възникващи засушавания. По този начин изкуствено създадения гравитачен напор на водата се превръща в управляемо действие за производство на електрическа енергия. Всички повърхностни води от набелязания пограничен водосбор са възможни за управление и оползотворяване за различни потребности както на населяващите обхвата на водосбора. Водните ресурси, включително и тези от граничещия със съседна Гърция водосбор на река Рата, пълноценно се използват, основно за регулирано производство на електрическа енергия, за напояване на масивните в съседство земеделски площи, за питейно-битови нужди, така и за опазване и съхранение на този ресурс с оглед рисковете, произтичащи от климатичните промени, играеща ролята на високообемна екологична водна акумулаторна батерия. Така произведената електрическа енергия се приобщава, както към националната електропреносна мрежа, така и същата се пренасочва и в трансгранично направление с линейни електропроводи.

В периода на строителството на обекта ще бъде ангажирана работна ръка от региона чрез европейски, основно български и/или гръцки строителни фирми и логистични дружества. При пълно разгръщане на строителните работи ще бъдат разкрити периодично и временно от 500 до 2000 нови работни места. След завършване на строителството за нуждите на експлоатацията на хидрокомплекса ще бъдат ангажирани пряко около 150-250 постоянни работници и специалисти. Това ще увеличи икономическата активност на населението. Ползите са нови работни места, подобряване на инфраструктурата, въздействие върху местните общности (преселване, земеделски производства, земи и други подобни). В чашата на язовирите от каскада “Рата” няма да попаднат жилищни сгради, селскостопански и други постройки и съоръжения. В този смисъл реализирането на проекта не е свързан с големи обременени икономически тежести или тежки отчуждителни процедури или с изселване, или смяна местоживеенето на население от околните селища в близост до заливния район на трите язовира. Предвижда се проектът да бъде реализиран под формата на частна инвестиция (инвестиционен фонд) с предложена възможност и след проведени консултации и договаряне за реализация на проекта под формата на публично-частно партньорство (ПЧП) осигурявайки участие на държавата. Като стана дума за държавата, тя е на ход за бъдещето на този амбициозен, но не невъзможен и много полезен за страната ни проект. Защото без подкрепата на управляващите това просто няма как да се случи. И всичко ще си остане само на хартия.