Царската корона не тежи на винаря Йордан Парапанов

Казват, че царската корона е тежка. Но това явно не важи за Йордан Парапанов, който не веднъж, не два пъти, а вече осем пъти е носител на титлата „Цар на виното“ в село Илинденци. Това го превръща и в най-добрия лозар и винар, и в най-известния стопанин в региона. Защото тук майстори на течния еликсир има колкото щеш, които превръщат гроздето от хилядите декари лозови масиви в божествена напитка. Но царската корона е една и през последните години най-често царският венец украсява главата на 52-годишния Йордан.

Виното му впечатли журито с качество, аромат и автентичен характер, носещ духа на местните традиции и майсторство. А наградата му връчи кметът на община Струмяни – Емил Илиев, на специална церемония в центъра на Илинденци.

„За мен това е признание за моето призвание. Ще бъда пазител на лозята и гарант на добрата реколта тази година. Човек трябва да се отнася с уважение към земята, да се труди много, да обича лозето, да почита гроздето и виното. Вече 26 години съм сред лозята, а от 14 години се занимавам само с производство на грозде и на вино“, разкрива Парапанов.

Той се грижи със семейството си за 120 декара насаждения с грозде. Засадил е червените сортове „Мерло“, „Мелник 1300“ и „Рубин“, както и белите сортове „Керацуда“ и „Мускат отонел“. Най-внимателен е с бялото грозде керацуда, то расте на песъчлива почва и в близост до реки, среща се само в Илинденци, община Струмяни, както и в село Долна Градешница, община Кресна. Тънкостта при този толкова прочут сорт е да се прибере плодът в неръждаем ферментатор и да не се отделя поне 4 месеца от майката. „Ако го поставя в съда през септември, го вадя оттам чак след Нова година. Само тогава става хубаво вино, което гали небцето и търси още и още глътки след себе си. Докато червените сортове вино се източват на 30-ия ден, а бялото от сорта „Мускат отонел“ може да се точи още на 12-ия час. Най-голямата тайна на хубавото вино е, че няма тайна. Просто трябва еликсирът да се прави от качествено и чисто грозде с много мерак и любов. Съдовете задължително да са чисти. Да се затварят добре, да се следи процесът на ферментация“, издава част от технологията майсторът винар от Илинденци.

Признава, че пие само от божествената напитка. А тя се консумира най-добре с мезе и с компания. Не бива да се забравя и мярката, това правило важи за всякакъв вид алкохол, предупреждава осемкратният цар на виното.

Той от дете е на полето, от малък се научил на труд. Тогава всичко се правело на ръка, налагало се е и да копае на местата, където не можело да се мине с коня да се изоре земята. Преди близо 35 години върнали на семейството му 20 декара лозови масиви. Първо баща му се грижел за тях. Постепенно увеличили площта на 30 декара. „Но през 1999 година баща ми почина. И всичко падна на моите плещи. Не съм се замислил и за миг дали да продам лозята, или да продължа да се грижа за тях. Убеден бях, че трябва да продължа да правя точно това. Сега се занимавам само с тази дейност - произвеждам грозде и вино“, споделя стопанинът. Той увеличил точно 4 пъти насажденията – в момента полага труд за 120 декара лозови масиви. Те са разположени в две местности край село Илинденци - Калъчовец и Щавен. В началото ползвал лозя под наем, но хората се отказали от тях и му ги продали. Защото не е лесно да си лозар у нас.

Изисква се много всеотдайност, много работа, много лишения. Трудно е и с намирането на работна ръка. Това е хроничен проблем в последните години не само в земеделието, но и във всички сфери на икономиката ни. Някои заминават за чужбина, други просто не искат да полагат тежък труд на полето. Трети пък искат да са на бюро и да получават високи надници. Затова основната тежест пада върху него, съпругата му и двамата му синове. Нямат постоянни работници. Никой не иска да е на нивата в студ и пек. Само по време на беритбата наемат хора. Кроенето е изцяло работа на Йордан. За него е важно да подобрява условията на работа, за да му е по-лесно. Каквото се изкара от продажбата на грозде и вино, голяма част от него инвестира в механизация. Купил е машини за контурна резитба, пръскачки, култиватори, трактори. Лозята му са стари, на тях им трябва по-малко вода. Почвата тук е много плодородна, подходяща е точно за отглеждането на лозя.

На практика лозето за Парапанови е семеен бизнес. Съпругата е най-верният му помощник. Синовете също са с него в лозето, имат желание да научат занаята и някога да наследят баща си в лозарството и винарството. Той пък им дава задачи, които са по силите им - да плевят, да превържат нещо, което се е отчупило по лозите. Защото всяка помощ е от значение.

„Преди години реших да затворя цикъла. Това стана заради ниските цени на гроздето. Имаше години, в които стопаните на винпроми ни се подиграваха с изкупните цени, подхвърляха ни по 30-40 стотинки за килограм грозде. Налагаше се да защитя труда си. И решихме със съпругата ми да отворим винарна. В нея ползваме само собствена продукция“, разказва винарят цар. Той предпочита да прави вино само от един сорт, а не купаж. Не ги смесва. Няма проблем и с реализацията на стоката си. Защото през годините се е утвърдил като качествен винопроизводител и има редовни клиенти на еликсира, който прави. Има купувачи от цялата страна, но повечето са от София и региона.

„За да имаш редовни клиенти години наред, това означава нещо твърде важно - не правиш никакви компромиси с качеството. Пипаш ли виното, разреждаш ли го, слагаш ли му химия, губиш клиентела. В това съм убеден. Аз предпочитам да пия мерло и мускат отонел, по-плътни са, по-силни са от виното, което се прави от сорта „Широка мелнишка лоза“. Но всеки си има вкус и предпочитания“, твърди Йордан Парапанов.                    

За него виното е и истина, и здраве. Затова харесва да е в лозето, за да отгледа качествено грозде за хубаво вино. Там се разтоварва, релаксира. Прави го със сърце и мерак, тъй като направата на еликсир е неговата връзка със земята, с радостта, с живота. А и е казано: Вино щом се лее, 100 години се живее!

Източник: Вестник "Телеграф"