Хасан Илан: Великата Бриджит Бардо вкара Белица в Европа 7 години преди България

Преди повече от 25 години град Белица е твърде малко познат в Европа и почти съвсем непознат на останалите континенти. По света обаче знаят за практиката в България да се хващат от дивата природа млади мечета и да се отглеждат в плен от станалите техни стопани. Животните, оковани с вериги, са принуждавани да изпълняват различни трикове и номера за забавление на публиката. Докато това жестоко отношение към тези животни е забранено със закон у нас през 1998 година. Само две години по-късно за Белица вече се знае и се говори в Австрия и Франция, за да се понесе името на града из цяла Европа и света.

„Не кой да е, а великата френска актриса, певица и модел Бриджит Бардо, която си отиде от този свят преди няколко дни, помогна нашата община да се покрие със световна слава. Защото без финансовата подкрепа на нейната фондация нямаше как да се построи този Парк за танцуващи мечки, които сега се нарича Парк за мечки. На самата Бардо й казах на нашата среща: Благодарение на Вас ние от Белица сме в Европа, другите да му мислят!“, спомня си бившият кмет Хасан Илан, който управлява общината в периода от 1999 година до 2003 година. Той е категоричен, че с откриването на парка Белица вече е в Европейския съюз, докато България става член на ЕС на 1 януари 2007 година. 

Но как се стига до тази среща? И защо на 17 ноември 2000 година официално се открива Парк за танцуващи мечки“ в местността Андрианов чарк в Южна Рила, на 12 км от Белица, който е разположен на площ от 12 хектара и на надморска височина 1200-1345 метра? Нима няма други интереси и апетити да привлекат на своя територия този първи парк на Балканския полуостров и в Източна Европа, в който в естествена среда да живеят всички „танцуващи“ мечки в България?

Историята и отговорите на тези въпроси идват от първо лице, от човека, който има куража да прегърне тази идея и да направи всичко възможно, за да я превърне в реалност - Хасан Илан. „Всичко бе въпрос на късмет и шанс. В един обикновен ден ми звънна професор от Лесотехническия университет. Каза ми, че при него има експерт от Австрия, който търси терен, на който да приюти танцуващи мечки. И този ден стана необикновен за мен, за хората в Белица, за цялата община“, връща се назад във времето бившият управник. Той не чака втора покана. Защото знае, че птичето каца веднъж на рамото ти. Изтървеш ли го, ходи го гони. Веднага тръгва за София. И сяда на една маса с д-р Амир Халил, изпълнителен директор на Фондация „Четири лапи“, който е „сърцето“ на цялата тази инициатива за построяването на мечия парк. В разговора става ясно, че тогавашният министър на околната среда и водите Евдокия Манева лобира за своя близка, която има имот в полите на Витоша. Но фондацията „Четири лапи“ има строги правила. Едно от тях е да не се плаща за земя. Това охлажда мераците и на министъра, и на собственика на терена.

„Амир Халил беше толкова запален по тази идея, че веднага му повярвах. Той бе работохолик, той е в основата на всичко, което се случи. Още в първите минути, в които се заприказвахме, вече знаех, че ще е престъпление Белица да пропусне тази възможност да се легитимира пред Европа и света с тази придобивка - парк за танцуващи мечки“, разказва Хасан Илан. Той взема нещата в свои ръце. По-скоро взема телефона в свои ръце. Звъни на шефа на горското стопанство в Белица, обажда се и на шефа на Поземлената комисия, но подчинените си в общината. Инструкциите са ясни - да се направи богата софра в заведение в курорта Семково, където всички да се съберат и да умуват как да се случат нещата по най-бързия начин. Кметът тръгва обратно за Белица с д-р Амир Халил. Сядат на отрупаната с хапване трапеза, но не посягат към храната, а първо започват дебатите с експертите. Лесовъдите посочват подходящото място, където да се изгради бъдещия парк. Изпълнителният директор на Фондация „Четири лапи“ харесва терена, но изискването му е всичко да започне по най-скоростния начин.

За да се осигури финансиране, се търси подкрепа и от фондацията на Бриджит Бардо - секссимвол на 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, която е най-прочутият по онова време защитник на животните. И тогава се стига до една среща, която Хасан Илан ще помни до края на живота си. В края на месец април 2000 година в хотел „Хилтън“ във Виена се прави разширена среща на всички замесени в този проект страни. На една маса кметът сяда с жената, която е световна икона - Бриджит Бардо. „По това време беше на 65 години, но жена като нея няма възраст. Има страхотно излъчване, което носи не просто красота, но и увереност, сила, свобода. Уверих я, че намеренията ни да подкрепим тази идея са категорични и няма връщане назад, че всичко е реално. Тя сподели, че ми вярва и че се убедила от снимките, че над Белица е правилното място за мечия парк. Не пропусна да ми благодари, че нашата община на практика подкрепя дейността на защитниците на животни“, разкрива Хасан Илан, който не крие вълнението си. Вълнение, което било в пъти по-голямо при общуването с такава световна звезда на киното, музиката и модата като Бриджит Бардо. Звезда, която се уверява в сериозността на проекта на Фондация „Четири лапи“ и на Община Белица, и щедро съфинансира изграждането на парка за мечки.

"Нейното име придаде още по-голямо значение на това, което предстоеше. Щом чуеха за Бриджит Бардо, местните хора, а и хората в цяла България изпадаха във възторг. Спомням си как се раждаха какви ли не слухове, които я пращаха тук, в Белица. Особено голяма бе еуфорията преди откриването на парка, всички стискаха палци да я видят на живо, да се докоснат до нея, но уви. Така и не можа да дойде в Белица", твърди кметът Илан.      

Щом финансирането е осигурено, идва ред на местната власт да изпълни искането на д-р Амир Халил за бързо минаване през процедурите, за да се даде начало на строителството. Защото желязото се кове, докато е горещо.   

„Това бързане ни докара доста проблеми. Не е тайна, че част от строителните дейности ги стартирахме без никакви строителни разрешения. Фондацията „Четири лапи“ намери фирмата строител, а средства за строежа дари и Фондация „Бриджит Бардо“. Земите там бяха предимно общински, имаше малко частни имоти, но отчуждаването им мина бързо. По едно време ни подгони Дирекцията за национален строителен контрол, според тях обектът бил незаконен, трябвало да се спре дейността. Това бе при правителството на Иван Костов, което обаче падна и дойде царят - Симеон Сакскобургготски. При НДСВ вече нямахме проблеми, те ни съдействаха да разширим парка“, твърди бившият кмет на община Белица. Тук е мястото да се отдаде заслуженото на Хасан Илан. Защото в самото начало никой не му вярвал, дори хората от собствената му администрация му се подигравали, че е „луд“, че „не е наред с главата“, задето щял да води мечки над града. Но както е казал писателят Иван Вазов в романа "Под игото" - "Лудите, лудите, те да са живи!". Тази "лудост" на управника е част от пътя на Белица към Европа. Хасан Илан рискувал, не се отказал и за миг от проекта, което му докарало куп административни проблеми. Но всичко си заслужава, когато се извърви пътят докрай. Всичко е хубаво, щом завършва хубаво.  

Другото се знае от всички. В България има едно място, което за мечките в беда означава дом - това място е Белица.   

Мисията в началото на Парка за мечки е да приюти всички “танцуващи” мечки, които да получат близки до естествените условия на живот възможности, комбинирани с нужната човешка грижа и да бъдат освободени завинаги от човешката експлоатация. 

През последните 25 години този парк е спасителен оазис и рехабилитационен хъб, първи, пореден или последен сигурен дом за бедстващи мечки. Той е единственото защитено място в България, което осигурява специални грижи за спасените кафяви мечки.  паркът приютява и мечки, пострадали от човешка намеса - отглеждани в плен или при неблагоприятни условия - в тесни клетки в циркове, хотели и зоокътове. Там спасените мечки преминават през процес на адаптация и рехабилитация, за да се възстановят от предишния си живот в плен и да свикнат в условия, близки до естествените за вида им.

Но нека не се забравят и тези, които направиха всичко това възможно, а Белица - известна и в Европа, и в света.