На стадион „Тича“ ЦСКА трудно тича

На стадион „Тича“ трудно се тича. Стадион ли бе вчера на футболния мач между „Черно море“ и ЦСКА, та да го опишеш. Повече приличаше на нивата на Боне Крайненеца от разказа „На браздата“ от Елин Пелин. Игрището не ставаше за футбол, а за засаждане на някоя земеделска култура, че земята бе добре напоена от дъжда. Брулеше и силен вятър. Но такива са двубоите в този период на годината на този псевдостадион. И затова трябваше футболистите в червени екипи и техният треньор Христо Янев да си направят добре сметката.

Да са наясно, че футболът ще отстъпи място на един друг спорт, в който преобладават захватите и суплесите. Никога не съм харесвал клишета от типа „сборихме се“, „сбихме се“, тъй като футболът не е нито борба, нито бокс. В тези кална нива обаче няма как да разгърнеш футболния си потенциал. Не оправдавам по никакъв начин загубата на армейците. Те си я заслужиха. Да, точно така. ЦСКА заслужи да загуби е по-правилно от твърдението, че Черно море е заслужил победата. Топката се движеше, всъщност джаскаше, като на билярд. Трудно се правеха по 3-4 смислени паса. Защо ЦСКА си заслужи загубата? Понеже не влезе достатъчно мъжки - с характер, със себераздаване, с нож между зъбите, за да вземе този мач.

С домакините няма как да спечелиш на тази разорана и кална нива, ако не си готов да се впуснеш в калната футболна борба. Хората в червени екипи изглеждаха по-плахи, по-кротки, по-стреснати от своите противници. Губеха лесно топката, не успяваха да организират интересни атаки. Този път и късметът им обърна гръб, но той се усмихна на „Черно море“, защото отборът даде повече от себе си за победата като тичане, раздаване, битка. Играха на кило кръв и метър кожа. Вкараха два гола, които в никакъв случай не бяха плод на някакво футболно майсторство. А повече на рехавата отбранителна линия на гостите. Защитниците често остават далече от противниковите нападатели и им дават цялото време на света да обработят кълбото, да вземат решение как да продължат атаката. Първият гол дойде след серия рикошети, при които топката се озова на главата на Уеслен, който сам не разбра как направи головия удар. „Червената“ врата бе опразнена, а Мартино беше в някаква мъртва зона - нито бе на голлинията, нито бе покрил голмайстора. Второто попадение също бе апотеоз на калпавия терен и на лежерното поведение на гостите. Ето’о се подхлъзна и пльосна в калта, домакините направиха бърз преход, Чандъров достигна /или не/ коженото кълбо някъде около аутлинията и го върна към Панайотов. И тогава лъсна „червеното“ пренебрежение към случващото се на терена. Някои вдигнаха ръка за аут, други се почесваха, докато играчът на „Черно море“ си поведе топката, нагласи си я необезпокоявано на десния крак и шутира. Тя взе, че удари по главата Лазаров и стана неспасяема за Лапоухов.

През целия мач липсата на мъжество и характер се виждаше у играчите на ЦСКА. Няма и лидер, който да поведе останалите. Капитани бол, сякаш ги избират в игра на зарове, но лидер няма. Така записаха седми шампионатен мач без победа на „Тича“, нещо, което досега не се е случвало в историята на това дълго съперничество.

С лека ръка „червените“ пропиляха някои не толкова чисти ситуации. Питас стреля несериозно 2-3 пъти, Годой от 3 метра на намери мрежата, а направи вратаря на домакините герой, веднъж и гредата спря „червените“. Не помогна и финалният щурм от 10-15 минути в края, когато противникът хитро и спокойно бранеше преднината си, рушеше, защото на тази нива това е много по-лесно за правене, отколкото да играеш футбол.

А и с кой тръгна да гони дивото ЦСКА - с Теодор Иванов, защитник, и с Иван Турицов, защитник. Да не забравя да хвърля камък и в градината на наставника Янев, който на полувремето смени Панайотов със Скаршем. При положение, че от самолет е видно, че норвежецът няма нищо общо със славата на снажните и борбени свои сънародници - мек, нежен, бягащ от стълкновенията, неориентиран, на български език се всичко това се казва с две думи - гола вода. Не че Панайотов не е бил за смяна, но защо още тогава не вкара Иванов, та в средата на терена да мине Лапеня, който не е за тази позиция, но поне е повече биткаджия от Скаршем. Или дори да влезеше юношата Юлиян Илиев. Късата скамейка в ЦСКА е плашеща.

И нека да е ясно - чудеса от този отбор не могат да се очакват при тези футболисти. Няма друг отбор в Първа лига, който да няма поне 1-2 типични крила. Не се разбра какво става с Брахими, още ли почивка са дали на пресния баща?! Този мач с „Черно море“ бе фундаментален, а ЦСКА го пропиля с лека ръка и с безумно поведение на футболната нива. Чудо е това, че този тим натрупа доста поредни мачове без загуба, откакто бе поет от Христо Янев. Сега остава да излязат с чест, а това означава - с победа, от мача с „Локомотив“ - София за Купата на България. През зимната пауза да запретнат ръкави ръководство, скаути и старши треньор, за да направят смислена, качествена и отговаряща на амбициите и името на клуба селекция. И да се изхвърли малко от баласта. Да се сложи край на ваканционното летуване в ЦСКА, футболисти да прибират петцифрени заплати, за да тренират за здраве и да хващат хемороиди на резервната скамейка по време на футболните мачове. За да се надгради, защото мястото в топ 4 не е даденост. Трябват сериозни битки и още много победи за него. Каквито не видяхме вчера на „Тича“, където ЦСКА трудно тича.