Тръгва ли по нов път Мелник с превръщането на стария конак в музей?

Ако отидете в Мелник, ще усетите вековното ехо на един някогашен икономически, църковен, търговски и културен гигант, който е задавал посоката на развитие на целия регион. Тук има куп непреходни и красиви неща, които не губят своята ценност през годините. Прочутото мелнишко вино разказва чудни истории, уникалните скални пирамиди крият легенди и предания, а възрожденските къщи пазят традициите и искрата на домашното огнище. Както обичат да казват много археолози - в най-малкия ни град всеки камък е история и археология. Архитектурно-историческият резерват, който е с хилядолетна история, обаче има крещяща нужда от развитие.

Защото в настоящето Мелник сякаш е напълно забравен от държавата. Община Сандански пък няма финансовия ресурс, за да инвестира и да развива населеното място, което безспорно е сред чудесата на България. Години наред символ на разрухата тук е старият турски конак. И не само тази сграда, същото важи с пълна сила за Болярската къща, за Пашовата къща, за някогашното училище.

Ще има ли втори живот за турския конак, чиято постройка е културен паметник? Отдавна се говори за проекти, за финансиране, за обновяване на емблематичната сграда, която да се превърне в музей, който да събере всички археологически и исторически ценности на Мелнишкия край.

Най-сетне проектът за цялостна реконструкция, консервация и реставрация на постройката бе одобрен по концепцията за Интегрирани териториални инвестиции. Конакът ще бъде адаптиран и преустроен в Музей за историята на град Мелник и региона.

Години наред тази историческа забележителност чакаше финансиране. Защото нито Община Сандански, нито държавата можеха да заделят необходимите средства. Сега вече са осигурени около 2,8 милиона лева европейско финансиране, ще се отпуснат и пари от държавния бюджет за изпълнението на този толкова важен и значим обект.

Разрешение за строеж може да се издаде още до края на тази година. Предвижда се сградата да не се разрушава, а да се ремонтира, за да се запази нейния автентичен вид. Така тук ще бъде един модерен музей, който ще привлича туристи от страната и чужбина. В него ще се подредят уникални сбирки от областта на етнографията, археологията, историята. Ще се обособят няколко зали, които ще бъдат обзаведени със съвременно оборудване и модерна техника. Ще се ремонтира улицата от бъдещия музей до прочутата Кордопулова къща - най-старата възрожденска къща на Балканския полуостров.

Според преданията конакът е построен през 1821 година, а през 90-те години на миналия век той е изоставен и оттогава се рушеше. Постройката се намира в центъра на най-малкия ни град. Една от четирите дървени колони на фасадата е напълно изгнила. Преди няколко години конструктори направиха обследване на постройката и се увериха, че носещата конструкция на двуетажната сграда е здрава.    

В сградата в началото се е помещавала градската и околийската управа по време на османското владичество. След освобождаването на Мелник през 1912 година конакът е превърнат в правителствено здание. По-късно тази емблематична постройка се ползва за училище, а след това е ученически пансион, след като до конака се построява отделна сграда за училището. Следват десетилетия, в който сградата е изоставена и потъва в разруха.

Ще бъде ли възраждането на конака като музей начало на възраждането и на Мелник като туристически център и място, което предизвиква национална гордост?

Населеното място през Възраждането е имало огромно значение за българската култура, за съхраняването на българщината. Това зависи най-вече от отношението на държавата към подобни места в страната ни. Но и от местните хора в някогашната средновековна столица на деспот Алексий Слав. Защото в Мелник, наричан преди векове Богозидан град, сякаш липсва обединението. Все пак най-малкият ни град е в Пиринска Македония, където всеки е войвода. И всеки се опитва да се спасява сам. За несполуките пък, типично по нашенски, се обвиняват другите. Време е за обединение между местните хора и тези, които са дошли да развиват бизнес тук. За да престане известният с пирамидите, виното и възрожденските си къщи град да лежи на старите си лаври. И да тъпче на едно място без ясна визия за бъдещето и за развитието си.

Трябват инициатива, вяра и сплотеност, за да бъде Мелник отново важен туристически и културен център не само за Пиринско, но и за България. И преобразяването на рушащия се турски конак в модерен музей да даде онзи тласък, от който има нужда местната общност. Трябва да продължи възкресяването на останалите изоставени и уникални вековни сгради, да се инвестира в по-добра инфраструктура и в развитието на туристическите услуги. За да се пише и говори отново и много за Мелник с почит, с каквато се е пишело и говорело през Средновековието.