Футболният Пирин е голема планина, ама докога?

Без собственици, с обидно малко зрители на стадиона, с все по-малко верни фенове и почти без  подкрепа от местния бизнес. Това в момента е ПФК „Пирин 22“ - Благоевград, над който отново надвиснаха тъмни облаци. Всички, които обичат „орлетата“, се питат дали ще се намери спасение, или пък отборът ще поеме към аматьорите.

След като на косъм клубът спаси лиценза, „гръм“ удари обичащите „Пирин“. Мажоритарните собственици Георги Спасов и Милен Стефанов обявиха преди дни на среща с кмета Методи Байкушев, че се оттеглят. Двамата изтъкнаха лични и финансови причини. Според тях финансирането на „Пирин“ оказва негативно отражение върху основния им бизнес и личния им баланс. Все пак поеха ангажимент да осигурят нормалното функциониране на ПФК „Пирин 22“ до края на календарната година, за да гарантират стабилност и де не се стигне до прекъсване на участието на тима във Втора лига.

Защо се стигна дотук?

Много бързо „орлетата“ се оказаха в изходна позиция. Точно както бе в началото на 2023 година, когато се оттегли американският бизнесмен и благодетел на тима Пол Белогур. През април миналата година Спасов и Стефанов започнаха да дърпат конците в клуба. Но този „танц“ между тях и „Пирин“ продължи твърде кратко - малко повече от година и половина. Може би бизнесмените не успяха да направят реална оценка на силите си като собственици на професионален футболен отбор, както и да изпишат точната сметка на разходите, които са необходими за привилегията да си собственик на футболен клуб. На второ място - направиха се много грешни стъпки. Те така и не пипнаха с твърда ръка, на моменти оставяха процесите да се пускат по „течението“. Допуснаха се грешки в кадровите назначения, в структурирането на клуба. Така и не се постави конкретна цел пред отбора - да се знае за какво се бори. И тимът наистина сякаш играе за здраве – на приливи и отливи, с някои доста странни резултати. Тази привидна незаинтересованост да се гонят резултати от страна на собствениците, нямаше как да не се пренесе по веригата надолу - ръководство, служители, треньорски щаб, футболисти. Всичко това доведе до парадокса миналия месец организацията „Пирин Ултрас“ да излезе с официална позиция, в която категорично заяви, че спира посещенията на мачове на ПФК „Пирин 22“. Причината - съмнения за уредени срещи и нечестна игра, които според тях уронват името на клуба и 103-годишните му традиции. Сигурно това е част от обяснението за безпрецедентната мижава подкрепа на мачовете. Срамно е на стадиона да идват по 200-300 души, изключението е мачът с „Миньор“-Перник, когато се събраха около 2000 зрители. Но за град като Благоевград това е минимумът публика, съвсем нормално е да идват по 4000-5000 души, за да изгледат една футболна среща. Дори и сред тях да има хора, които са фенове на други отбори. Но това може да стане със силна игра, а не с девиза „Играйте за здраве“.

На практика клубът не генерира почти никакви приходи, ако не броим спонсори от хазартния бизнес и парите от телевизионни права. Средствата от билети са нищожни, както и от трансфери. Допреди няколко години бивши футболисти на "Пирин" като Бодуров, Занев, Дяков, Манолев играеха в грандовете на България. Да признаем - в едно изключително слабо първенство. Сега има един Иван Тасев, който вече втори сезон е дълбока резерва в ЦСКА. А единственият, който поигра един сезон във второто ниво на Турция, в тима на „Ерзурумспор“, е Тони Тасев, който бързо-бързо се завърна в „Славия“.   

Детско-юношеската школа не вади големи таланти, а ако се намери някой, то той отива за нищожни пари в по-голям клуб. И там е налична „раната“, която е в национален мащаб – върви връзкарството, шуробаджанащината, бутат се напред децата на амбициозни и с пълни джобове родители. Няма скаути, които да обикалят не само Пиринско, но и други райони на страната, за да открият някой футболен талант. Изразът „Пирин е гнездо на таланти“, който някога звучеше като мантра, отдавна е забравен и изпразнен от съдържание. Всичко това са сериозни препятствия пред евентуален нов собственик.

Какво следва оттук насетне?

Сегашните собственици, които са на изхода, ще предложат официално акциите, които притежават в дружеството, на „ОФК Пирин“ ЕООД, който е миноритарен партньор в структурата на клуба. Решението относно евентуалното приемане и по-нататъшното управление на тези акции ще бъде изцяло в ръцете на Община Благоевград - на кмета и общинските съветници.

Но това е като да си купиш завод на 8 септември 1944 г. в България, която на следващия ден да ти национализират комунистите. Не вярвам общината да вземе дружество, което почти сигурно продължава да има дългове и към НАП, и към футболисти и служители. Местната власт, ако приеме акциите, няма как да остави тези дългове да висят и ще трябва да ги покрие. Но да е само това, с мед да го намажеш. Издръжката на клуба излиза някъде между 120 000 лева и 150 000 лева на месец. А това е разход от поне 1,5 милиона лева на година. Да, Община Благоевград се оказа щедра преди време и отпусна цели 850 000 лева за развитието на детско-юношеската школа на клуба. Като се прибави тази сума към месечната издръжка, то общината ще се наложи да вади около 2,5 милиона лева на година от бюджета си. Което изглежда не малко вероятно, а невероятно.  

Спасов и Стефанов са категорични, че при наличие на потенциален нов инвеститор, готов да поеме управлението и развитието на клуба незабавно, са готови да предоставят своите дялове с моментален ефект. И обещават, че ПФК „Пирин 22“ АД ще бъде предаден без каквито и да е задължения.

Ще има ли нов бащица?

И така се стига до Хамлетовия въпрос за феновете на „орлетата“, който звучи така: Ще има ли нов финансов благодетел, или отборът ще поеме към аматьорите?

Преди години в града дойде американският бизнесмен Пол Белогур, който наля много пари и стабилизира отбора. Дали ще се намери друг като него? Проблемът за всеки, който вземе това решение, са липсата на подкрепа от местната общност и от местния бизнес. Това бе основна причина Белогур да си тръгне. Сред някои кръгове, запознати със случващото се, се говори, че до края на годината „Пирин“ може да се похвали с мощен собственик, който е от региона. Но има риск, твърдят същите тези хора, клубът да стане разменна монета в нечии политически игри. Все пак след две години са местните избори за кмет и общински съветници. Опасността е да не би зад евентуален нов собственик да стоят влиятелни политици, които да използват това за свои политически цели. Според тях вече има един такъв отбор, който се издържа и поддържа най-вече заради политически игри. Да не стане така - от една страна да е радостта на феновете, че има нов собственик, а от друга страна да е плачът на гражданите. Не бива на всяка цена да се търси нов бащица. Защото спортът не бива да е „топка“, която „подритват“ разни политици. Примери в други спортове вече има не един и два.      

Оптимистичен финал

Желанието на сегашните собственици е процесът по придобиване на клуба от нови собственици да бъде прозрачен, спокоен и в интерес единствено на бъдещето на "Пирин" - клуб с история, традиции и обществена значимост за целия регион. Дано това се случи. За да се разсеят облаците над отбора, чийто химн е "Пирин е голема планина". И да изгрее слънце с намирането на изход и финансиране, за да се гарантира оставането на отбора при професионалистите.