БФС, благодарим! За Грузия, Гибралтар и още нещо

БФС, благодарим! За Грузия, Гибралтар и още нещо
Снимка: БФС

Най-напред и преди всичко, което смятам да напиша, искам да пожелая възможно най-бързо възстановяване на футболния ни национал Тодор Неделев. А на неговите съотборници - да успеят да преодолеят шока от тежката катастрофа в грузинската столица Тбилиси.

Сякаш и съдбата е срещу националния ни футболен отбор. Не стига на всички българи, които обичат тази велика игра и своя отбор, катастрофалната игра на нашите на терена, ами се случи и този тежък пътен инцидент.

Но съдбата няма как да е на първо място за объркания, безпомощен и на моменти жалък национален наш тим по футбол. То отдавна, вече над 15 години, е окупирано от върхушката на Българския футболен съюз. Всичко у нас е сбъркано, обърнато е с краката нагоре. Няма правилна работа с децата и юношите, навсякъде върви шуробаджанащина, същото е положението и при съдиите, президенти на клубове поръчват „музиката”, по която да се играе в първенството. Най-жалкото е, че много от управленците в БФС някога бяха силни футболисти, но като началници са обикновени „ритнитопковци”. И успяха с дружни усилия да докарат футбола ни до пълен разпад.

Идва Грузия в Разград и ни разкоства с 5:2, някои от грузинските футболисти на моменти се подиграваха с нашите, преминаваха ги като колчета. И извадиха късмет нашите, че грузинците се наситиха от голове, та спряха в последните 20 минути, даже и дузпа пропуснаха. За да дойде незабравимият мач с Гибралтар. Да, незабравим. Защото феновете не помнят само великите победи, но и срамните двубои.  А това 1:1 с полупрофесионалистите си е резил. Няма да си позволя да се гавря с горките ни футболисти. Дори, ако се погледне оптимистично, вървим във възходяща линия. Загуба, равен. Дано пък следва победа срещу Грузия в Тбилиси, ама надали. Не и с тази /НЕ/игра. Това е резултатът от работата на родното БФС. То превърна „лъвовете” в „мишлета”, от  които противници като Гибралтар не се плашат, а излизат, за да спечелят нещо от нашите национали.

След срама с Грузия треньорът Ясен Петров подаде оставка. Жалко, толкова добре стоеше край тъчлинията. Стайлингът му бе перфектен. Някога го наричаха Пловдивския Джанини, но в последния му мач като наставник много ми приличаше на холивудския Никълъс Кейдж. В това време на стадиона продукцията бе за антинаградата „Златна малинка”. Чест му прави обаче, че веднага подаде оставка. Направи го с думите: Нямам моралното право да остана повече на този пост!

Как пък един от БФС-то не се намери такъв мъжкар, че да си подаде оставката заради „моралното право”. Там такова право няма. Има „правото на кокала”, по който „месо” все има под формата на траншове от ФИФА и УЕФА. Но Георги Иванов-Гонзо, който води националите срещу Гибралтар, отсече: Толкова си можем! Той визираше само футболистите. Но и той, и останалите в БФС толкова си могат. А то е толкова малко, че много от феновете не са отчаяни, а са безразлични към това, което представява националният ни отбор по футбол. И няма толкова изненадани от срамните резултати срещу Грузия и Гибралтар. Все повече стават тези, които се молят националите да падат. Защото се надяват, че все някога „моралното право” ще стигне до онези в БФС и веднъж завинаги ще се смени статуквото, което бавно, но сигурно убива футбола ни. Шефовете обаче са самодоволни, самодостатъчни, на моменти са изключително нагли. Откъде доблест някой да подаде оставка. То и за тази работа се иска да си прочел няколко книги, но това за някои от тях е сериозен дефицит. На тях им стига с калкулаторите да смятат предимно събиране. И все някой друг им е виновен. Сега могат да прибавят и международното положение, и войната в Украйна. След мача с Грузия се нахвърлиха върху футболистите, като че ли рибата не се вмирисва откъм главата. Как после тези играчи да дават всичко от себе си, за да защитават същото това БФС? Но всичко е точно. Да пускат Преслава футболните шефове и да мятат гюбеци. А футболът ни да не сравняваме с чалгата, че ще се обидят феновете на този музикален жанр.

За финал ще припомня един оптимистичен виц: Песимистът казал: От това по-лошо не може да стане! Оптимистът отвърнал: Може, може...  

Страшното е, че звучи като истинска история за всеки, който е гледал мачовете на националите ни с Грузия и Гибралтар! 

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини