Ало, ЦСКА, накъде без лидер?

Всяка армия, която иска да победи на бойното поле и да спечели войната, трябва да има добри пълководци и водачи. В противен случай шансовете за успех са нищожни. Та така е и във футбола, макар че по нашите географски ширини сякаш се играе малко по-различен спорт „благодарение” на БФС, на съдии, на президенти на клубове...Списъкът е дълъг, спирам дотук, за друго искам да ползвам клавиатурата на лаптопа. Ще отделя време, букви, думи и изречения за любимия си български футболен отбор ЦСКА. Ало, армейци, докъде ще стигнем без лидери в отбора? Този въпрос задавам след уж рутинния, а превърнал се в драматичен мач с тима на „Дунав” в Русе вчера, завършил при равен релзултат 1:1.

На терена в непоносимата жега тичаха 11 футболисти в червени екипи, мачкаха противника през целия мач, стигнаха да невиждани висоти в статистиката, но нещо поне на мен ми липсваше. Никъде на игрището не видях най-важната част от един отбор. Футболисти много, а лидер – йок. Няма го първия капитан Николай Бодуров, няма го и втория капитан Рубен Пинто. За протокола – капитан в този мач бе превъзходният професоналист Петър Занев, но както сам каза той е за малко, тъй като ЦСКА си има капитан.

Бодуров се карал на съотборниците си и затова не помирисва терен. Е, това е несериозно. Толкова ли са раними футболистите, че някоя попържня от своя капитан не могат да преглътнат. Ама Бодуров прехвърлял вината за собствените си грешки на останалите. Това вече не говори добре за него, но и това не може да е причина да се лишиш от лидера си в най-важните мачове от европейските турнири. Та нали затова е капитан – да надъхва, да кастри, да повежда в трудни мигове съотборниците си, да даде пример с раздаването си на терена. Нещо, което сме виждали от благоевградчанина, който май облече „дървения анцуг” заради острия си и прям език.

Нещо, което не видяхме вчера в Русе. Вместо това гледахме за пореден път лежерния Али Соу, който пропуска с лека ръка чисти положения. Тони Уот пък така и не намери мястото си на таран на игрището, мъчеше се по крилата, но няма скорост за тази работа. Малинов – много тичане, малко ефективност, Тиаго – по-малко тичане и почти никаква ефективност, ако изключим асистенцията му за гола на „Дунав”. Стигам и до прехваления Раул Албентоса, който води уверено топката, когато срещу него няма противник, но прави гаф след гаф в последните мачове. В ситуацията с гола на домакините можеше много по-мъжки и агресивно да влезе в единоборството, а не да протяга крака си с мисълта да не се контузи. Така, както го направи Стефан Христов, за да запише името си сред голмайсторите. Няма да пропусна и Жеферсон, винаги съм мислил, че най-намръщеното същество, което диша, е рибата, но май греша. Левият бек на ЦСКА е вечно намръщен, явно никой по никакъв начин не може да му угоди от неговите съотборници. Показва го по всякакъв начин - с жестове, с мимики, с подвиквания, с цялостното си поведение. Често спира да играе, за да ръкомаха и да се ядосва. Не смее нито веднъж да се надиграва един на един и да опита след това да центрира. В над 90% от случаите връща топката назад или я подава настрани, за да не поема отговорност. Смятам, че Люпко Петрович е време да се огледа и да намери заместници на някои от футоблистите, които само разхождат червената фланелка. Защото в един момент всичко ще се обърне като бумеранг срещу него. Да не отварям темата за тези, които отговарят за селекцията. Не е нормално да привлечеш през лятото завършен и научен футболист като Фабрини, да не му дадеш кой знае какъв шанс на терена и да го освободиш само два месеца по-късно. Останалите новопривлечени, с изключение на Занев, с нищо не са вдигнали класата на отбора. За справка – вижте класирането сега и миналата година по същото време.     

Да не подмина и съдията Никола Попов, който също си свърши работата. Имаше първото полувреме ситуация в наказателното поле на „Дунав”, при която Евандро получи здрав шут от защитник на домакините в задните части. Имаше повече от съприкосновение в наказателното поле, но Попов въобще не се замисли над положението. Подмина го и побягна към центъра, както дяволът бяга от тамян. Чух футболни капацитети да обясняват как защитникът не видял Евандро, как бразилецът бил с гръб към вратата. Дузпата се дава за нарушение в наказателното поле. А шутът си бе класическо нарушение, всички други трактовки са приказки за приспиване. Преди няколко кръга същите футболни анализатори ореваха всичко за ”каратисткия удар” на Албентоса срещу Кешерю. Да не би защитникът да видя нападателя, при това имаше лек контакт между крака на Раул и рамото на Клаудио. Стига с двойния аршин. И още малко внимание към рефера Попов. Не може да спираш играта, за да пият вода футболистите в рамките на 2-3 минути, да се направят шест смени през второто полувреме, една трета от футболистите на „Дунав” да падат като покосени от куршум и да лежат по 2-3 минути на терена. В един момент останах с впечатлението, че футболистите на домакините бяха по-често в легнала поза от тези, които играят в розовите филми...

Но накрая всичко е точно. От сърце и душа съдията даде едва 4-минутно продължение. Смях, ама през сълзи. Нека тези пусти съдии се научат на едно просто нещо – да спазват правилата! А не няколко часа по-късно на един друг мач реферът да бърка крак с ръка и да отменя гол заради засада, каквато няма. Кога ще санкционират финансово и реферите за очевадни техни грешки, за които е явно, че няма как да са плод на недоглеждане. А не познатото – „спиране на правата за неопределено време”. Всъщност в повечето случаи това време си е точно определено – 2-3 мача, да отмине всичко на пранципа „Всяко чудо за 3 дни”, а след това – пак от същото. 

Но да се върна на любимия ЦСКА. Пак повтарям въпроса си: Накъде без лидер? Аз за себе си имам отговор и ще го споделя с вас – някъде към третото място, но и то не е сигурно. Футболната война за ЦСКА тази година май приключва още през август с неуспех. Може и да се спечелят повечето битки, но не и войната. Не и без лидер, който да оставя сърцето си на терена. И да мотивира съотборниците си да направят същото. Но това може да стане само с треньор, който има доверие във футболистите си, както и с ръководство, което не се меси в подреждането на състава. Няма време за губене. Защото в момента нито ЦСКА има лидер, нито Люпко вярва във футболистите си, нито шефовете в клуба са наясно какво искат, какво могат и имат ли капацитета да го направят. А то е само едно – ЦСКА шампион! А дано, ама надали...