Димитър Станишев: Всяко чудо за три дни? Този път не!

Admin 15 Декември 2017 09:25 Поглед 0
Димитър Станишев: Всяко чудо за три дни? Този път не!
Димитър Станишев

Ще мисля и след три дни за поредния абсурдно погубен живот. И ще искам действия. С всички юридически допустими средства. 

Трагедията на пешеходна пътека се задълбочава не само от човешката мъка, но и от демонстрацията на институционaлно неглижиране. Точно така – институциите, които трябва да създадат адекватни условия за гражданите, се оплетоха в прехвърляне на отговорност и показаха, че не са на висотата на времето. Те реагират след събитията. 

Потвърждавам усещането си, че нещо се прави, само ако се обади един определен човек (тогава се слага радар още на следващия ден) или ако се струпат медиите. Сигнал от „обикновен гражданин“ - от личен опит знам - се прехвърля между няколко институции, дирекции и отговорници. А отговор идва след месеци и е с несигурен ефект. Може би поради това от един пътен полицай чух, че рецептата му за оцеляване по улиците била „да се кръсти и моли“. Може да излезе прав, колкото и абсурдно да звучи. 

За да бъда конкретен, ще си позволя ясни въпроси към конкретни институции. 

Парламент: Основен законодателен и контролиращ изпълнителната власт орган с непосредствена демократична легитимация (поне на хартия се водим парламентарна, а не партийна република). Какво направи парламента, за да контролира Министерство на вътрешните работи по изпълнение контрола по спазването на Закона за движение по пътищата? Колко въпроси бяха зададени в тази връзка към вътрешния министър, колко работни групи има, какви са равносметките? Да, имаше няколко законови промени, но това какво промени? Формално депутатите са си свършили работата, но това не е достатъчно. Свършена ще е работата, ако промените започнат да се прилагат. 

Да припомня на депутатите (да се чувстват адресирани всички такива), че първо са длъжни на нас, а едва след това по тяхна воля на партията си. Това включва задаването на неудобни въпроси и към колеги/министри по партийна линия, когато това се наложи. Прави ли се? 

Изпълнителна власт: Какво направи тя по обезпечаване ресурса на КАТ? Колко работещи мобилни камери има в Благоевград? Какво направи тя по обучение на кадрите си? Колко електронни фиша и наказателни постановления на КАТ биват отменени от съда? Колко вътрешни проверки се изпълниха спрямо пътни полицаи, които гледат в телефона си, вместо в движението? (не слагам всички под равен знаменател и изпитвам респект към отговорните служители). 

Местна власт: Колко сигнали са получени до момента за опасни пътни участъци? Колко срещи с граждани се направиха по този повод? Какви конкретни мерки бяха реализирани преди този инцидент? Какви средства се изразходиха по обезпечаването на опасните участъци и какви например по поставянето на коледна украса и организирането на концерти? 

Ще си позволя и едно емоционално обръщение. Чувствате ли се горди от „работата“ си? Интересува ли ви с какво ще ви запомнят? Спокойни ли сте за децата си? 

Един кмет беше прав в едно отношение: Нека всеки се замисли как се държи на улицата. Пропусна обаче поне един факт: Когато възпитание липсва, такова се създава чрез натоварените със сериозен властови механизъм институции. За тяхното нефункциониране отговорност имат тези, които при следващия инцидент сигурно първи ще изказват съболезнования. Отговорност имаме и всички ние, ако задаваме въпроси само след тежък инцидент. И само за три дни. 

Димитър Станишев,
бивш детски кмет на Благоевград и докторант в Югозападен университет "Неофит Рилски"

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини