Хотел Рила - бижуто на Белица, от което днес остана само спомен

Хотел Рила - бижуто на Белица, от което днес остана само спомен
Хотел Рила днес тъне в разруха

Днес курортът Семково не е това, което бе преди 30 години. На пръв поглед всичко е същото. Природата продължава да е дивна и да пленява всеки, който се качи в южните склонове на Рила планина. Вековните борове, девствените езера и чистият въздух изпълват с магия душата на планинарите. По-задълбоченият поглед обаче няма как да не разкрие днешното лице на държавата. Новото време остави след себе си и разруха, намерила своя израз и тук – в някогашната гордост на Партията. Семково бе създадено като най-любимото туристическо бижу на БКП. Курортът се роди с идеята да е върхът на туризма в цяла Югозападна България, а Банско и Разлог да имат само поддържаща роля.

Сега от тази идея няма дори мъничко ехо. От идеята на бившите партийни величия днес са останали само грозни картини. Дори пътят е в окаяно състояние и само усилията на кмета на Белица го поддържат в приличен вид. Изоставените туристически обекти са навсякъде. Такава е нерадостната съдба и на някогашната гордост на туризма в България – хотел „Рила”.

Когато човек пътува към курорта Семково, погледът му отива право в комплекса, от който е останал сякаш само скелетът.

В края на 80-те години на миналия век хотелът е построен по идея на беличанина Петър Дюлгеров, по това време той е председател на Българските професионални съюзи. Затова и грандиозната сграда е замислена като Почивна станция на Централния съвет на БПС. Строи се с огромен размах, типично за БКП, не се пестят средства, тук са командировани стотици строители. За отрицателно време е вдигнат почивния мастодонт, непознат дотогава не само в района на Белица, но и в по-голямата част на България.

На практика в този хотел е построен истинският комунизъм. Комплексът разполага с над 500 легла, вътре има всякакви екстри. Направен е плувен басейн, в който партийците да поддържат спортната си форма. Те са спортували още боулинг и тенис на маса. В киносалона са прожектирани специални руски филми. В огромната постройка често почиващите са се губили в някое от различните крила. Само персоналът, който се е грижил за комфорта и кефа на гостите, е наброявал близо 200 души. Не само партийният елит, но и простосмъртните са имали достъп до модерния хотел, но това е ставало само с предварително записване и по втория начин. Други нашенци са били привилегировани, тъй като просто са били работници в заводи, които са участвали в строителството и като благодарност Партията им дала по няколко стаи, за да пращат работниците си за почивка.

По онова време Белица командва парада в цяла Югозападна България. Не само Петър Дюлгеров, но и Лазар Причкапов е беличанин, който стига до поста на първи секретар на областната партийна организация в София. Техните съграждани живеят с гъдела, че командват целия Югозапад. Най-вероятно хотел „Рила” е вдигнат не само заради красотата на курорта Семково, а поради факта, че беличани са на висши ръководни постове в партийната йерархия. Това е причината и за вдигането на големия хотел „Белица” в града, като целта е там да бъде изходната точка за туристическите групи преди да стигнат до хотел „Рила”. Този хотел също е ултрамодерен за времето си, но и той днес е символ на разруха и безнадеждност.

Комунизмът в комплекса в Семково пък се допълвал от наличието на елитарните за онова време удоволствия - специална детска градина, в която били назначени детски учителки, имало библиотека, сауна, фитнес център, кабинет за масаж, 4 мултифункционални зали, зали за тихи игри. За здравето на гостите полагали 24 часа в денонощието грижи лекар и зъболекар.  

Хотелският бисер бил построен за внушителната за онези години сума от 19 милиона долара. Посещаемостта е била целогодишна, пътят от Белица до Семково пък е бил в перфектно състояние. Беличани, работили в хотела, си спомнят, че картата струвала 50 лева, а с идването си те получавали бонове на стойност 100 лева. С остатъка от 50 лева гостите на  хотела си пълнели багажниците на ладите и жигулите със сирене, кашкавал и луканки. 

„Представете си как преди повече от 30 години тук имаше построена пречиствателна станция, тя обслужваше целия курорт Семково. Тогава подобни съоръжения не е имало дори в столицата София. А в Банско и Разлог чак сега ги правят. Построиха я чехи, но след 1989 година нашите я продадоха за скрап, остана като скелет да виси само постройката”, спомнят си славното минало на своя град беличани.

В този оазис често идвали да отдъхват и чужденци. Тогава хотел „Рила” е бил лицето на България пред чужденците.

Днес този социалистически оазис се е превърнал в паметник на разрухата. Хотелът работи силно някъде до началото на 90-те години на миналия век, но постепенно съдбата му започва да потъва в мъгла. Преди петнадесетина години се появяват бизнесмени от Варна, които искат да купят туристическата перла на Белица. Сделката е за около 960 000 лева. В началото нещата потръгват, правят се ремонти, посрещат се гости. Лека- полека обаче комплексът преминава на режим „затихващи функции и забрава”. Внушителната сграда обрасва в храсти, рушат се тераси, изпочупени са дограми, всичко потъва в мухъл и влага.

И така днес най-красивият хотел „Рила” все повече заприличва на държавата ни – по нищо не личи, че сградата има стопанин. Всичко е оставено на самотек и на никой не му пука какво ще стане с нея. Същото важи и за куп други по-малки почивни станции, бунгала и хижи в района, които също са забравени и са превърнати в скелети.

„Замисълът да построим този хотел и Семково да е върхът в зимния туризъм у нас бе чудесен. Строителството бе изпълнено качествено. Но за жалост съдбата на хотел „Рила” е като съдбата на цяла България, която с всяка изминала година обезлюдява все повече и от нея, ако това продължава, ще остане само скелетът”, казват с мъка жители на Белица, които са строили мечтите си.  

От няколко години кметът на Белица – Радослав Ревански, води битка с държавата земята в курорта Семково да стане общинска и да върне мечтите на своите съграждани. Това ще позволи развитието на курорта и по-лесното финансиране на различни проекти, свързани с по-доброто му бъдеще. Уверена стъпка в тази посока направи амбициозният градоначалник с организирания зимен празник в курортната местност. С това събитие се връща старата слава на Семково след дълги години на забвение.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини