Културните ценности като гражданска отговорност

Културните ценности като гражданска отговорност
снимка : Фейсбук

Нещо вълнуващо се случи тези дни в страната ни. Гражданското общество в България неочаквано извоюва голяма победа. Всичко това стана в Благоевград, колкото и невероятно да звучи. Причината за тези вълнения бяха откритите наскоро културни артефакти край града. Те и хората преживяха нелесни дни в очакване на решението на държавата за тяхното бъдеще. Разбира се, морална помощ и подкрепа идваше отвсякъде в държавата и извън нея и това бе много вдъхновяващо! Въпреки всичко, бъдещето не предвещаваше нищо добро за откритото антично селище. И това бе така, защото тези, които са призвани да го защитят, всъщност го предадоха..

За голямо учудване на обществеността, няколко големи имена от средите на българските археолози започнаха да се държат странно и да пускат в публичното пространство спорни позиции, които събудиха недоумение.

Първо, всички отговорни фактори в археологията замълчаха толкова оглушително, че публиката разбра, че се готви нещо недобро. После археологът (не знам дали вече мога да го наричам така) доцент Д-р Здравко Димитров от „Националния археологически институт с музей при БАН” заяви: „На този етап изместване на трасето(магистралата) не се налага, тъй като тази част от структурите, които откриваме, е доста лабилна(?!). Доста пари ще отидат за реставрирането.”.

След това започна канонада от „експертни” мнения от държавни и полудържавни ведомства, които пуснаха в ход мнението, че социализацията на тези останки ще струва твърде скъпо, което е железен похват на държавната администрация, когато иска да манипулира общественото мнение в България.

И накрая за капак на всичко на 26.04.2018 година от името на НАИМ при БАН, Доц. д-р Людмил Вагалински, който е и директор на НАИМ и доц. д-р Здравко Димитров направиха официално изявление на НАИМ при БАН(http://naim.bg/bg/content/news/600/857/808/) относно спасителното археологическо проучване край с. Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград, в което става ясно, че български археолози дават зелена светлина за унищожаването на този обект.

И така, тези двамата „археолози” си позволиха с лека ръка да зачеркнат европейска история и нашите български места за историческа памет като „научно обосноваха” необходимостта от екзекуцията на този археологически обект край с. Зелен Дол и Покровник. Разбира се, това се очакваше като топъл хляб от АПИ(Агенция Пътна Инфраструктура), която въоръжена с тази „експертна” оценка вече можеше да прави каквото си поиска.

Всичко си вървеше по план, но точно тогава хората от Благоевград избраха вместо да са поданици, да бъдат граждани и протестът тръгна като вълна, заплашваща да залее общественото пространство…

Тук е мястото да кажем, че имаше опити протестът да бъде овладян политически от опозицията, което не бе никак коректно. Някои пък, които си бяха увили българския трибагреник като ямурлук върху себе си(което само по себе си е неприемливо), усилено крякаха в желанието си да привлекат погледа на хората около своята особа. 

Големите политици мълчаха, но това бе разбираемо, защото те чакаха експертното мнение, което толкова дълго не казваше нищо по проблема. Накрая те го получиха и противно на някои очаквания премиерът Бойко Борисов и кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов заеха позицията на гражданите. И това е автентичната, правилната европейска позиция, която ни измива донякъде лицето пред обществеността. Донякъде, защото тези хора, които дадоха „експертното си мнение” в полза на унищожението на тези културни артефакти са още на възлови позиции и това,което стана тук ще се повтори и на други места. Очевидно е, че те не пазят интереса на тези културно-исторически обекти, въпреки, че са призвани за това.

Съвсем ясно е, че не милеят за работата си и са неспособни да правят от нея култура и ценност. Проблемът е, че тези „експерти” винаги ще обличат дрехите на конюнктурата и конформизма и не може да се очаква да отстояват позиции. Те така и не разбраха, че насочиха премиера в неправилната посока. 

Борисов обаче вече го знае. Специалисти като тях са необходими, за да  провиждат в ситуации като тази. Нещо обаче не им се получи. Преди дни, когато пристигна на археологическите разкопки, Бойко Борисов няколко пъти попита доц. Здравко Димитров какво да прави в тази ситуация. "Дайте ми съвет, да запазим ли тези находки?", настоя премиерът, но така и не получи отговор от археолога.

Ситуацията с кмета Атанас Камбитов бе подобна. Той не получи бързо и експертна позиция от ръководството на РИМ-Благоевград. Директорката просто се скри и накрая се изказа последна...За пореден път. Междувременно кметът на града бе помолил четирима министри да дойдат, за да се изясни още по-добре какво е положението с тези находки.

Всъщност трябва да се радваме на случилото се, защото то ни показва ясна картина какво става в българската археологическа наука.

На 5-и май премиерът,на път за Света гора, мина през разкопките в Благоевград и после продължи към Петрич, по-специално към археологическия обект на Хераклея Синтика.

Картинката от Хераклея бе много показателна за отношението на Борисов, който съвсем търпеливо към 17 и 36 часа, в проливния летен дъжд пускаше видео във Фейсбук директно от Хераклея. И тогава цялата българска общественост видя за какви неща иде реч! Директно! Съвсем ясно се видя, че шефът на  НАИМ при БАН Доц. д-р Людмил Вагалински разкрива едни изключително ценни старини, без обаче да е осигурил пари за реставрация, консервация и социализация на обекта. Важното е да се докопат едни пари и да се усвоят, независимо, че те няма да стигнат за довършването на археологическия обект… Не можем да имаме претенции към премиера, защото той не е специалист в тази сфера а и нямаше нужната информация.  

А дъждът се лееше като из ведро върху останките на Хераклея Синтика, разрушавайки ги, защото просто не са осигурени пари за консервация. Самият доцент си признава това, като казва, че трябва да се кандидатства за средства по европейска програма, се видя от видеото, качено в профила на Борисов.. А до тогава?! Трябва да е ясно, че тези останки от античния град като се разкрият напълно ще хранят Петрич и Сандански заедно, да не говорим за научната стойност на откритието. Междувременно Людмил Вагалински избълва пред премиера огромната неистина, че Благоевград не дава и един лев за археология! Достатъчно е да кажем, че Община Благоевград осигури денонощната охрана на разкопките край с. Зелен Дол и Покровник.

Какво ни показват двата случая? Ясно е, че тези, които трябва да внушават и показват ценността от наследството на културата, работят конюнктурно в една система на монопол. Една структура решава кой да направи проучванията, тя отпуска средствата за тази работа, после се контролира сама, като накрая същата тази структура отчита тези дейности. Това е НАИМ(Националния археологически институт с музей) при БАН, който съсредоточава твърде много власт и централизира дейностите по археологията в страната. Тази система не дава никакъв шанс за изява на местните археолози. Вина за това има ръководствата на местните музеи, въпреки че законът е на тяхна страна. Затова ще виждаме из археологическите обекти на държавата едни и същи стари муцуни. Това страшно много ми напомня за авторитарната система на комунистическа България, която правеше наука и култура от тоталитарен тип .

Това са накратко събитията и взаимовръзките, свързани с древното селище около Благоевград, за което хората призвани да ни обяснят защо то е ценно, с лека ръка казаха,че находките не представляват някаква особена значимост.

Местни редови археолози обаче разказаха за важността на обекта, поради системното наблюдение на наследството на културата в региона . Появиха се и статии в благоевградските медии, които призоваваха за благоразумие и отговорност към артефактите.

Когато се задълба в проблематиката се оказа, че конфликта на интереси е очевиден и той се проявява в противопоставянето на споменатия вече монопол срещу либерализирането и децентрализирането на обществото. 

Всъщност благоевградските редови археологически експерти успяха да достигнат до гражданите и политическата общност, като тогава стана съвсем ясна стойността на културно историческото явление. В следващия момент конюнктурните изследователи промениха позицията си. До вчера позицията бе такава, а днес друга…Просто се набива в очите ни въпросът - чии интереси защитават тези кръгове!?

И тук трябва да зададем важния въпрос дали тези „кръгове” се страхуват от въвеждането на концесии за подобни обекти, което par excellence означава либерализация и нарушаване на монопола на тези „кръгове”? Нима в Европейския съюз са по-глупави от нас като са ги въвели? Там под строгия контрол на държавата обектите се опазват отлично. В България, може би, даже подобни обекти ще бъдат опазвани и стопанисвани по-добре и от държавата ни в момента.

И накрая трябва да бъде категорично казано, че тези находки са ценност не само за България, но и за цяла Европа! Това, което правим се вижда в целия ЕС и акумулира отношението на европейците към нас самите.

Автор : Станимир Радулов

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини