На този ден през 1897 година е роден "стария българин" Методи Шаторов

На 10 януари 1897 г. в Прилеп е роден Методи Шаторов/Шарло/. Една забравена легендарна личност, неизменно свързана с историята на българите в Македония. Той е деец на БРП(к) и един от значимите ръководители на македонските комунисти . По време на Втората Световна Война/ВСВ/предвожда партизански отряд "Панайот Волов"и е командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА.

След сръбската анексия на Вардарска Македония през 1919 година емигрира в София. Малко по-късно се включва в БКП (т.с.) и през 1923 година участва в Септемврийския метеж. Един от основателите на ВМРО /обединена/ през 1925 г.  След решението на Коминтерна през 1934 г. за признаване на македонска нация, както и с бъдещето изграждане на Балканска федерация, през 1935 година Шарло е изпратен в Югославия за да оглави „Покрайненския комитет на Македония”.

Още като секретар на „Покраинския комитет” на Югославска комунистическа партия (ЮКП), той застава на становището, че македонските славяни трябва да се борят за отделяне от Югославия. Същата година е избран за член на ЦК на ЮКП заедно с Тито и Милован Джилас. След като Германия разгромаява Югославия през април 1941 г., Шаторов е в контакт с ръководството на БРП в София.

По инициатива на Методи Шаторов Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония. Това дава почва за сериозен конфликт между Тито и него. Шарло толерира създаването на българските комитети във всички градове на Македония непосредствено след навлизането на Вермахта. След влизането и на Българската войска става и доброволното вливане звената на ЮКП в БКП. Местните комунисти приветстват влизането на армията на Царство България, като в пробългарските чувства на македонското население през този период няма никакво съмнение.

През август 1941 година Шаторов заедно с Перо Ивановски и Коце Стояновски се противопоставят на Драган Латас и Лазар Колишевски, които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти. Изпълнителният комитет на Коминтерна обаче взема решение, с което ПК в Македония се връща на ЮКП. След това Шарло е изключен от ЮКП, а през септември губи и поста си на ръководител на македонските комунисти.

Вече, като член на БРП отново е принуден да се върне в старите граници на България и заминава за Пловдив, където оглавява военната комисия на ОК на БРП. За съжаление играе активна роля в организирането на терористични актове, един от които е убийството на генерал Христо Луков. Пет дни преди 9 септември 1944 г. край днешния Велинград, се води битката между партизански отряд "Панайот Волов" и армейски части.Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото му тяло, той умира около 4-5 дни след това.

Огромни са съмненията, че Шарло е убит по заповед на Тито, заради пробългарските позиции на Шаторов и бъдещите усложнения по този повод. След 1944 г. повечето от сподвижниците на Шаторов в Югославия са избити или неутрализирани от новите власти, а едва през 2005 г. той е частично реабилитиран в Република Македония.

„Стария българин”, какъвто е един от псевдонимите на Шарло, тепърва ще бъде откриван като личност.