Мелник спаси храм в древен манастир, построен в чест на Божията майка

Днес, 15 август, православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица, познато в народната традиция като Голяма Богородица. Това е един от 12-те най-големи празници в православния календар и един от най-тачените дни в българската обредна традиция. Празникът е посветен на края на земния път на Божията майка и на вярването, че тя е преминала от земния живот в Небесното царство. Успение Богородично е сред най-древните празници, посветени на Дева Мария.

Това е денят, в който Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Света Богородица е почитана като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Според Светото писание по време на успението край смъртния одър на Божията майка са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото й, се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.

Днес ще ви разкажем за един храм, който преди 10 години надигна снага като птицата Феникс. Това е църквата на някогашния прочут и възрожденски манастир „Света Богородица Спилеотиса“ в град Мелник. Светата обител е била построена в началото на 13-и век от владетеля на населеното място по онова време деспот Алексий Слав, който е от царската династия на Асеневци. Храмът „Света Зона“ има дълга, интересна и драматична история.

В първите години на съществуването си се издига гордо в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост. Това е първият манастир на деспот Слав, който се е проявил с голямо църковно-манастирско, гражданско и военно строителство в града столица на неговата Малка България в първите десетилетия на ХІІІ век.

Град на стоте църкви. Така наричали в миналото град Мелник. И с пълно основание, защото населеното място е наистина духовен център на региона. „Затова се заехме да ремонтираме храма. Вдигнахме нов иконостас, който бе измайсторен в Трявна. Сбъдна се мечтата ни тази църква да отвори врати постоянно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие. За нас всеки храм е средище на вярата и българщината”, казват жители на Мелник.

Божият дом на няколко пъти е преустройван поради скални срутвания и разрушения от земетръси и пожари. Функционира до началото на ХХ век, след това е изоставен и започва да се руши. Главната му църква е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие. Манастирът е построен в скалата в западния склон, където имало малка пещера - монашески скит (спилеон на гръцки език), включена в основната структура на манастира, причина за названието му „Св. Богородица Спилеотиса”, т. е. „Св. Богородица от Пещерата”, свързано с нейното Успение. През ХVІІІ в. приел и името „Богородица на Светия пояс” по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир, в който се пазят части от дадения на св. Тома по поръка на Божията майка неин пояс с чудотворно изцелително действие.

Историята на манастира е документирана и с ред църковни актове чак до ХІХ в., по-голямата част от които се пазят във Ватопед, на който станал главен метох в Македония през 1365 година по волята на деспот Йоан Углеш. Те са свидетелство за устройството му, за неговите многобройни богатства във вид на живописни творби (икони), книги, луксозна посуда, две камбани, поземлена собственост, сред която цели села, воденици, други манастири и ред църкви, все дарения - от основателя му, от много други ктитори (дарители) - светски лица или духовници (българи,  византийци, сърби) през вековете. Най-ценен документ е сигилият (дарствена грамота) на Алексий Слав от 1220 година, който е най-ранният засега български частновладетелски акт. Деспотът му дава пълен фискален имунитет и независимост от всякакви други владетели, и дори от Мелнишкия митрополит, ограничавайки до минимум властта му над монасите. Нарича манастира „деспотски и царски”, с повелята да е „царски” след смъртта му. При по-късната византийска власт в града тя е уважена - манастирът е „василевски”, т.е. императорски.

През 1979-1981 г. под ръководството на археолога проф. Виолета Нешева /1943-2024 г./ започва проучването му. При разкопките са установени два основни строителни периода през Средновековието - 1209/1211 г. и в края на ХVІ в., както и през Възраждането (ХVІІІ в.). Ремонтите се наложили поради частични разрушения в средата на ХІІІ в. и през ХІХ в. Ктитор е деспот Алексий Слав от българската царска династия на Асеневци, създал своя държава със столици Цепена и Мелник (1208 -1230 г.), издал на манастира дарствена грамота (сигилий) през 1220 г. Според този документ статутът му е „деспотски и царски”, „царски манастир”. При следващата византийска власт в града е „императорски манастир”. Манастирът е имал три наземни църкви: „Св. Богородица” – главна църква (католикон), „Св. Спиридон” и „Св. Пантелеймон” – костница. Първоначално главната църква е била позиционирана в централната част на основната манастирска сграда, с южна фасада, непосредствено видима от манастирската порта. След срутване на ската заедно с манастирски сгради в края на ХVІ в.е останала в края на двора. Храмът е с четири строителни периода и едно преустройство след третия период. След всяко разрушение е извличан годният за нова употреба строителен материал. Строен е с ломени камъни и бял хоросан, с широки хоризонтални фуги между редовете.

Особена ценност са намерените фрагменти от стенописи от XIII и от XVI век. Първите са различни по стил от стенописите на църквата „Св. Никола” в Мелник, изписани в 1208-1209 година, но показват близост с изкуството на балканските провинциални творчески центрове като Солун, Търновград, Охрид, Верея, Костур.

Хората в Мелник се гордеят, че поне главната църква на манастира има добро бъдеще. С помощта на нея и на останалите храмове в града тук се развива поклонническият туризъм. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича още от края на XVI век вниманието на множество различни специалисти и любители на старини. В миналото някои сравнявали Мелник с Йерусалим. Като „Богозидан град” е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, “богопазен” или “богоспасен” град се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. По писмени сведения през XIX век Мелник е имал между 64 и 82 църкви и манастири.