Вярата на Здравчо Галчев от Добринище строи параклиси в Пирин

При катеренето по стръмните и тесни пътеки в Пирин планина над град Добринище можеш да останеш жаден за вода. Особено в тези летни и горещи дни. Но няма как да останеш жаден за вяра. Защото тук, в този район - над СПА курорта и край вековните дървета на планината, са построени няколко параклиса. Четири са храмовете, които са вдигнати или обновени по инициатива на съпрузите Здравчо и Жулиета Галчеви. За двамата, които повече от 30 години стопанисват къща за гости в прочутото с минералните си извори градче, това е мисия вече 4-5 години. Те искат да има къде да поседнат пътници, туристи, планинари, миряни, да останат насаме със себе си, да отдъхнат, да се помолят, ако желаят, след което да продължат по пътя си. Затова тези параклиси са винаги отворени.

Защо обаче правят всичко това двамата съпрузи? Защо отделят време, енергия и средства за тази кауза?

„Благодарен съм на Бог, че имам хубаво семейство, две дъщери, добри зетьове, четирима внуци - две момчета и две момичета. Надеждата ми е хората да намират покой зад стените на малките храмове, които вдигаме. Зет ми Владимир Пандев със свои средства два пъти възстановява светещия кръст над Добринище. Правим всичко от сърце и душа. Искаме да оставим нещо за хората и след нас, да знаят внуците ни, че трябва да се раздаваш и за другите, да си добър и човечен, да вършиш богоугодни дела. Няма по-хубаво нещо от това след теб да остане един храм“, разказва 66-годишният Здравчо. Признава, че във времето назад му се случили и някои лоши неща, но преодолял трудностите с помощта на християнската вяра.

Там, където има любов и добро, там има и вяра. Както е при семейство Здравчо и Жулиета Галчеви. Неподправената и искрена вяра на съпрузите построи съвсем скоро нов параклис. Храмът „Свети Атанасий" бе осветен от свещениците Борис Галчев и Георги Хаджигеоргиев в присъствието на десетки миряни. Божият дом се намира в местността Добречко, на 4 км над СПА курорта, по пътя за хижа "Гоце Делчев". Районът около него е облагороден. Някога на това място е имало древно оброчище, преди време тук са открити 34 гроба.   

"Това е свято място. Затова го избрахме. Благодаря на Ангел Ханджийски и Славчо Галчов, които подкрепиха тази наша мисия, и на всеки, помогнал с труд или средства", споделя Здравчо. Градежът на параклиса семейството му започнало на 24 април тази година,  след по-малко от 3 месеца вече са отворени вратите на храма.

Най-напред вярата ги кара да възстановят изградения от покойния вече техен съгражданин Иван Пчелин, човек с добра душа и голямо сърце, параклис „Свети Георги“ в Пирин планина. Съпрузите купуват всичко необходимо за храма, правят и ограда. В каузата се включват Община Банско и дарители. Отец Петър от Несебър пък дарява 4 икони. После идва ред на параклис „Свети Димитър“. За него Ангел Ханджийски изработва свещниците, а Славчо Галчев - вратата. Отец Петър пак е сред дарителите - този път осигурява голямата камбана за храма. Уникалният изцяло дървен параклис се намира в местността Добречко поле, която е на 1,5 километра над курортното селище. Там бяха поставени и указателни табели за туристите, за да може да се ориентират как да открият божия дом, в който могат да се помолят по всяко време на денонощието за здраве и благоденствие. Встрани е построен и кът за отдих.

И това далеч не е всичко, появило се в планината или пък намерило своето възкресение благодарение на вярата на Здравчо и Жулиета. Двамата обновиха и параклис „Възнесение Господне“, който също посреща туристи в Пирин планина. Съпрузите закупиха всичко - икони, иконостас, свещници, пътеки, врата. За доброто дело им помогнаха техни близки. Двата свещника направи и дари Ангел Хаджийски от Добринище, а неговият съгражданин Славчо Галчев измайстори новата врата, която въвежда в храма в местността Спас в Пирин планина. А там влизат и наши, и чужди туристи, които палят свещ и се молят за здраве и благоденствие.

За Здравчо строежът на храм е по-лесен от направата на хемендекс. Тази пуста закуска му създала много главоболия през далечната 1994 година, когато прохождал в предлагането на туристически услуги и бил начинаещ стопанин на къща за гости. Дошли чужденци и му казали, че искат хемендекс за закуска. Домакинът им казал уверено, че няма проблем, а хал хабер си нямал какво е това чудо. Нямало и гугъл по онова време. Баща му бил готвач, лека му пръст, та той го спасил, разказал му какво да приготви.

„На сутринта им викам на гостите: Що не кажете, че това са бъркани яйца и шунка, та да ви разбера. Параклис се вдига много по-лесно, стига да имаш любов, мерак и вяра. И верни хора край теб - съратници, приятели“, казва той.  

Не всичко по пътя му към строежа на храмове е било спокойно. „На два пъти крадци посягаха в параклиса „Свети Георги“, където са монтирани видеокамери, и веднъж в храма „Свети Димитър“. Кощунство е да посегнеш на храм, това за мен са хора без акъл“, откровен и Здравчо Галчев, когото в Добринище вече доста хора наричат Строителя на храмове.

А той върви смело, кротко и без суета по своя път. Без да търси признание. И в този път му е лесно. Защото има храм на вярата в душата си, а тогава някак как да не се правят лесни стъпки в житейската пътека, която точно вярата подравнява, за да не е стръмна и невъзможна за вървене. Добротата за Здравчо е над всичко. С нея посреща, обслужва и изпраща своите гости в къщата си. Той е убеден, че доброто идва от вярата. А най-ценният човешки капитал не са парите, а добротата. Такава е истината на Здравчо Галчев от Добринище. И иска тази истина да запомнят внуците му.