Дърворезбата - да усетиш духа на дървото и да му дадеш нов живот

Дървото има памет. Дървото има сърце и дух. И всеки, който се докосне до него, за да му даде нова форма, трябва да усети духа на дървото. Необходимо е да се слее с този материал, за да създаде нещо уникално, нещо впечатляващо. Дърворезбарите са тези, които практикуват този невероятно красив, но много труден занаят. Занаят, който изисква сърце, ръце, сила, умения, търпение, воля, цел. Защото да вземеш в ръцете си дадена дърворезба, значи да се докоснеш до нещо истинско - до мисъл, до желание, до надежда, до втори шанс. Човекът, който застане пред дървото, сътворява с длетото си дърворезба, която е пълна с живот и дух. Само истинският майстор може да види в перспектива какво може да се направи от всяко дърво още на пръв поглед. В неговите ръце дървото сякаш оживява, то започва да шепне в началото, постепенно говори, а накрая на висок глас „заявява“, че се е превърнало в дар благодарение на майсторството на дърворезбаря. И на практика вкарва природата и историята в дома, в храма, в света около нас, като не спира да пази хилядолетните тайни на славните български времена.

Всяка нация по света има своя култура, живот, традиции, проблеми, предизвикателства. Но едно нещо обединява всички тези нации - това е стремежът към красота. Тази красота, която откриваме в различните видове дърворезба. Всяка създадена творба е резултат от талант, сръчност и търпение, за да се превърне в истински шедьовър, носещ в себе си цялата красота на този древен занаят. Древен, тъй като дърворезбата съществува от много векове. Още славяните преди много векове са считали дървото за посредник между човека и слънцето. Дървото е било символ на здраве и дълголетие, на щастие, късмет и благополучие. Култът към слънцето е изобразяван в майсторска направа на розетки с възхождащи лъчи.

Дърворезбата представлява художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. На територията на България този занаят обаче търпи и много външни влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Някои от най-старите запазени паметници на резбарското изкуство се отнасят към ХІІІ-ХІV век, но най-силно развитие резбарството получава през епохата на Възраждането, когато нарасналото национално самочувствие и материално състояние се изразяват и в по-богата украса на къщите, административните сгради, църквите и манастирите. Тогава традиционната дърворезба добива по-висока обществена значимост. Започват да се създават редица художествени школи в различни райони на страната. С пълна сила върви обучението на младежи, които искат да се докоснат и да усвоят този занаят. Да станат част от тези, които украсяват с таланта си различните сгради и създават уникални дърворезби. В периода на Възраждането в България се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа.

Дърворезбата намира огромно приложение както в църковната архитектура и вътрешното оформление на храмовете - иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви. Не по-малко са дърворезбите, които намират своето място, в дома и бита -резбовани тавани, порти, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледа, лозата, дъбовия лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей, мечка, куче, котка. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми, а по-рядко се украсяват мащабни предмети. Днес обаче дърворезбата продължава да бъде популярна форма на изкуство и занаят. Макар да има много съвременни иновации, много от традиционните техники и стилове остават непроменени. Дърворезбите могат да варират от прости декоративни предмети до сложни скълптури и мебели.

Дълголетните традиции на дърворезбата съхраняват старите практики и способи за украсяване, мотивите са стилизирани, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят. Съвременните майстори широко използват древните символи и орнаменти в дърворезбата, където създават различни образи, животни, природни явления, считайки, че тези символи носят щастие в къщата, прогонвайки лошите духове и пазещи стопаните от различни беди.