Ковачеството - уникален занаят, роден от силата на човека и огъня

Чук, наковалня, огнище, силни и здрави мишци. Мирис на въглени и пот, но и усещане за уникалност, родена от силата на огъня и от силата и таланта на човека. Това е ковачницата още от дълбока древност до днес. Това е мястото, където се правят изделия за бита и полето. Благодарение на ковачеството се дава тласък на развитието на селското стопанство и занаятите, тъй като майсторите ковачи са създавали разнообразие от селскостопански инвентар и занаятчийски инструменти. Желязото и неговата обработка се наричат с различни имена - ковачество, ножарство, налбантство - подковаване на коне, волове и други впрегатни животни, изработка на мотика и други сечива за обработка на земята, индустриално коване за промишлеността и още, и още.

Не е случайно, че старите хора казват, че ковачеството е старо като света, защото навсякъде трябват гвоздеи, за да се кове и да се гради. Преди около 6900-7000 години се появяват първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунав. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Трябва да се добави също, че планините, обитавани от дедите ни, които са познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерените при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медальони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирки, копачи.

Кованата от ръката на майсторите плът на желязото крие предимно сила, но и немалко талант. А изделията на ковашкия занаят „запечатват” в себе си история, бит и душевност. В стари времена ковачите са смятани за притежатели на тайни познания. Днес те създават красота и стил, използвайки старите традиции и техники, съчетани с модерни идеи и технологии.

Основните материали, с които ковачът работи, са металите. Коването е основното действие, което ковачът извършва върху материала. Ръчното свободно коване включва сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване и доста други дейности.  Но освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане, с което всъщност се осъществява процесът закаляване, ковачите могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, да изтеглят и т.н. Дълголетните традиции на ковачеството съхраняват старите практики и способи за украсяване. Мотивите са стилизирани, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят. С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.

Много важно е ковачът да познава метала. Защото една на пръв поглед груба работа крие зад себе си много прецизност, умения, любов и въображение. И тук трябва да се работи със сърце и душа. Много важно е човек да е спокоен, да има търпение, за да успее да направи най-доброто за метала, за клиента и за себе си. Ковачеството е изтънчено изкуство, от което се раждат невероятни неща от метал. Те се раждат от челния сблъсък между два твърди характера - на ковача и на материала.

Проблемът в България е, че ковачеството лека-полека се превръща в професия, която трудно се среща по родните географски ширини. Ковачеството не толкова в книгите и учебниците, а у всеки, който го практикува. Защото трябва носиш у себе си тази страст към метала, който да превърнеш в съвършено изделия, което да вземе ума на този, който го притежава и види.