Още от траките: Трифон Зарезан е празник на идващата пролет и оплождането на земята

Днес е празникът на лозаря и на виното - Трифон Зарезан. Българската православна църква почита паметта на свети Трифон. Той е раннохристиянски мъченик, който се е родил около 225 г. в Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога.

По времето на император Деций Траян Трифон е обвинен, че не иска да принася жертва на езическите богове. Св. Трифон изповядал вярата си в Христос, заради което бил подложен на редица мъчения, които твърдо понесъл. Като разбират, че не могат по никакъв начин да сломят волята му, уплашени от убедителността на примера му, палачите го обезглавили.

Денят на свети Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. По нов стил, след като се въвежда Григорианският календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е запазено и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари.

Най-вероятно този празник има своите корени още при траките. Защото те са имали бог на виното, който за тях е като древногръцкия бог на виното, плодородието, лозарството, гроздобера и веселието - Дионисий. Той също е бил почитан от траките като божество на тракийското винопроизводство, в техните представи това е бил богът виночерпец, богът, който произвежда вино.

Има и археологически данни, които потвърждават тази теза - при разкопки са открити огромни връчви /големи делви/, в които траките са съхранявали виното си, а самите съдове закопавали в земята, за да са на хладно и да не се разваля напитката на боговете през летните и горещи месеци.  

Трифон Зарезан е празник на възраждащата се природа, на идващата пролет. Защото за човека началото на пролетта е и началото на земеделската година, с обработката на земята той я опложда и тя дава своите плодове. В самото празнуване се преплитат богатото ни наследство от миналото и съвремието. Обредът представлява смесване на езичество и християнство. Има една впечатляваща търпимост между догмите на езичеството и вярванията на християнството. Източното православие е толерантно и допуска и езически ритуали в някои християнски празници.

Една от легендите за Трифон Зарезан разказва как някога той тръгнал да зарязва лозето си с косер /ножица за подрязване/. Според този разказ край лозето минала Богородица, според друга версия - обикновена жена, негова близка. Трифон Зарезан й се присмял и използвал дори някои неприлични думи. А жената го предупредила, че трябва да внимава, за да не си отреже носа. „Аз зарязвам лозето си отдолу нагоре, а не отгоре надолу”, казал Трифон и докато показвал това движение наистина си отрязал носа. Потекла кръв, затова кръвта се свързва с виното, смята се, че виното е червено като кръвта на Исус Христос. Трифон Зарезан се празнува най-вече в селищата с традиционно винарство, а в района виното е на почит.

Там това се прави със специална церемония. Рано сутринта хората обличат празничните носии, събират се пред дома и се качват на каруцата, теглена от волове или коне. Най-отпред сяда този, който е определен за цар на лозята, той задължително носи венец от лозови пръчки. Всички заедно отиват в лозовия масив, а пръв зарязва лозето царят на лозята. След него същото правят и останалите от групата. Свещеник пък благославя лозето и прелива вино, за да има плодородие и берекет, за да помага и бог на начинанието на хората да произведат хубаво грозде и качествено вино. Разиграва се и кратка сценка с участието на самия Трифон Зарезан. На земята се поставят бели чаршафи или някакви одеяла, за да се подредят храните и напитките, за да започне увеселението. Пеят се песни, извиват се кръшни народни хора. После веселбата се премества на мегдана в населеното място, където продължава през целия празничен ден.