Резерват в Пирин стана на 92 години, царство е на уникална флора и фауна

Днес отбелязваме 92 години от създаването на един от най-старите резервати в България – „Баюви дупки – Джинджирица“! С Постановление №1388 от 29 януари 1934 г. започва историята му. Той обхваща площ от 2873,7 ха в североизточната част на Национален парк „Пирин“. Вековните гори от бяла и черна мура са най-голямото богатство на резервата, а тяхното опазване е и основната цел на неговото създаване. Тук се срещат около 500 вида висши растения, сред които редки местни ендемити като Йордановото зеле, Пиринската мащерка, Урумов и Кожухаров окситропис. Резерватът е дом на защитени животни и редки птици, останали още от ледниковата епоха. След 92 години резерватът остава едно от най-ценните убежища на дивата природа у нас.

 

През 1977 год. резерват „Баюви дупки –Джинджирица“ е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО „Човек и Биосфера“. От 1979 г. обединява териториите на по-рано създадените резервати – Баюви дупки - 1934 г., Сегментепе - 1947 г. и Малка Джинджирица - 1952 г. Климатът се характеризира с продължителна зима и кратко лято.

В циркуса Баюви дупки се запазва вечен фирнов сняг, които образува снежници. В резервата са разпространени почти всички дървесни видове, характерни за НП Пирин, а вертикалната зоналност е добре изявена. В най-ниските части са разположени горите от черен бор и смесените буково-иглолистни гори. Те постепенно преминават в в смесени гори от бял бор, смърч и ела, с единично участие на планински ясен и хиркански явор. Над тях са горите от бяла и от черна мура. В горната граница на гората на надм. вис. над 2100 м мурите се смесват с клекови формации, които опират в скалните тераси и сипеи и заедно със сибирската хвойна и балканският зановец запазват плиткия почвен слой от ерозия. Средната възраст на беломуровите дървета по рида Джиндирица е над 300 години, а отделни индивиди са на възраст над 1000 години. В резервата се срещат голям брой ендемични и реликтни тревисти видове. Локални ендемити са йорданово зеле, ахтарова метличина, пиринска гъшарка, урумов окситропис, пирински мак, пиринско шапиче, пиринска мащерка. От българските ендемити тук са разпространени келеров кентрантус и рилска теменуга, а от балканските – няколко вида каменоломки, рьомерово плюскавиче, златиста кандилка, древнолюспест карамфил, красивата аубриета и др. Реликтни растения /живеещи тук от ледниковите времена/ са мрежолистна върба, високопланинско лъжичниче, алпийски лен, скална кернера.

В резерват Баюви дупки-Джинджирица се срещат редки и защитени видове животни. Територията на резервата е важна за популациите от вълк, златка, скален орел, глухар, лещарка и други. Около една трета от стадата диви кози в Пирин обитават резерват Баюви дупки-Джинджирица. Дивата коза живее във високите и труднодостъпни скалисти места, а през суровите зимни месеци слиза по-ниско, в зоната на гората. В горите на резервата се среща и най-едрият бозайник в България – мечката. Това интелигентно животно е всеядно, но предпочита главно растителна храна. В менюто му влизат различни горски плодове, зелени части на растения, гъби, но обича и мравки или търси други безгръбначни животни.

Наименованието Джинджирица е съставено от „джин“ /лош дух/ и „джир“ /въртя, завъртам/. В местния диалект „джиркам се“ означава „мярвам се“. В непрогледните нощи предците ни са се сблъсквали с черните сенки на необятната гора, силуетите на нощните й обитатели и замъгленото от страх съзнание е създавало образите на зли духове и демони, преразказани в народните предания и легенди.  В битката с неизвестното са се родили и имена като „Окаден“ – наименование на рида и заобикалящия го циркус, от който извира Бяла река. Той трябва да е бил пречистен от духовете чрез светещенодействащи ритуали, за което говорят и имената на околните местности – Kулиното, Требищата, Kалугерица – все оброчни места, които имат задача да освещават и предпазват котловината.

След Джинджирица по протежение на основното било е Даутов връх, който идва от библейското Давид и означава „любим“. В котловината под върха са руините на крепостта „Калята“.