Димитър Пенев - БЛАГ ЧОВЕК, ГОЛЯМ ФУТБОЛИСТ, ВЕЛИК ТРЕНЬОР

Срещите с Димитър Пенев - кратки, случайни, дълги, уговорени, те винаги оставяха един приятен вкус в тези, които общуваха със Стратега от Мировяне, с Патриарха на футбола ни. Моите срещи с този велик футболист и треньор са само две и са от случайните и кратките. Знаете как е - за снимка, за автограф, за две-три изречения за любимия ЦСКА. Да, граматиката не бе силна за Старшията, който понякога не сглобяваше правилно и докрай своите изречения. Но това няма и никога не е имало никакво значение. БЛАГОСТ, това остави в мен и двата пъти, когато се докоснах до най-успешния българския треньор. Усещах в себе си благост, както при хапване на лъжица мед. Дори и да не обичаш това чудо на природата и пчелите, благостта остава у теб. Задълго. Така бе и при общуването с Димитър Пенев, от него се лееше онази симпатична доброта, кротост, милосърдие. Благ човек. Каквито няма много не само у нас, а и по света. И смятам, че точно този негов благ характер, този шопски усет към хората и към хумора, тази негова човещина го превърна в треньор №1 на България.

СВЕТЛИНА

С всички тези свои достойнства той успя да събере несъбираемото на пръв поглед - талантливи футболисти, които бяха силни личности, доста от тях играеха в големи отбори и в никакъв случай между тях не цареше любов и разбирателство. Не всичко бе цветя и рози. Пената търпеше с усмивка критиките към себе си, осмиванията, че живее в миналото, че не е запознат с новите методи в треньорската професия. Но неговият светъл образ и доброта, неговата благост и безпогрешен инстинкт дадоха най-голямата СВЕТЛИНА на футбола ни – четвъртото място и бронзовите медали на Световното първенство в САЩ`94. И не само това, но и още куп знаменити победи. Затова роденият на 12 юли 1945 година Димитър Пенев е една от най-значимите фигури в историята на българския футбол. И със сигурност обичана и от свои, и от чужди футболна фигура, уважаван от всички футболен колос. Той постигна толкова много, а искаше толкова малко - да е здрав и да има приятели, с които да говори за футбола и за живота. Това е като някакъв парадокс на фона на всички онези, които са постигнали толкова малко, а ламтят за толкова много и се държат надменно и горделиво. А чичо Митко до последния си дъх остана ЧОВЕК, който здраво стъпва на земята и не са му познати превземките, горделивостта и надменността. Макар че като футболист скачаше толкова високо, сякаш за него не важи земното притегляне. Но и та, на футболния терен, не прояви никога злоба и високомерие, а уважаваше противниците си, не каза лоша дума за никого никога. И затова сега кончината му обедини отбори, съперници на терена и извън него. И зад името му застават враждуващи фенове, непонасящи се агитки, най-различни хора от няколко поколения. Защото си отиде един футболен великан на България, един много добър човек, отиде си Треньорът на народа. 

ЛЕГЕНДА

Димитър Пенев е клубна легенда на ЦСКА, но започва да впечатлява още на 17 години в тима на "Локомотив" - София. Има общо 364 мача и 25 гола в А група. По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България. С националния отбор участва на три световни първенства. Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея. Като селекционер на България извежда отбора до бронзовите медали на световното първенство в САЩ'94. Обявен за треньор №1 на ХХ век на България. Постиженията му като футболист и треньор остават в историята, както и неговият своеобразен шопски хумор.

ПАМЕТ

Това е кратката справка за постигнатото от Димитър Пенев. Всеки от нас може да я дописва по своя си начин. Истината е, че ни напусна един колос на футбола в България. Рядко са тези, които са толкова успешни и като футболисти, и като треньори. Духът и името на Стратега от Мировяне обаче остават с нас завинаги - живи, покрити с чест, слава и победи за България. Ще останат с нас думите му, хуморът му, примерът му, мечтата му, че българският футбол може да бъде успешен и уважаван от всяка друга футболна нация!  Угасна един от най-силните армейски пламъци. За да свети в сърцата на стотиците хиляди хора, обичащи свещените четири букви - ЦСКА. И там, горе, чичо Митко, да поздравиш останалите от звездния отбор - Георги Аспарухов, Никола Котков, Иван Колев, Петър Жеков и всички големи български футболисти, отишли си от този свят, но живи в паметта ни!

Казват, че пчелният мед няма срок на годност. Старши, няма срок на паметта ни за теб! Вечна ще е тя, да знаеш!