Шестокласник превързва пациенти в Благоевград и им мери кръвното

Любомир Терзиев е пръв помощник на ортопеда д-р Красимир Спасов

Много от хората в кабинета вече наричат „докторе“ 12-годишния Любо, чиято мечта е да стане лекар

Пациентите в един от кабинетите на поликлиниката в Благоевград получават не само медицинска помощ. Те се зареждат с позитивна енергия, на лицата им се появява усмивка, защото виждат добър пример, който не се вижда всеки ден и навсякъде. 12-годишният Любомир Терзиев, който е с лекарска униформа, второ лято е пръв помощник на опитния ортопед д-р Красимир Спасов. И това не е нито шега, нито игра, нито забавление. А самата реалност. Момчето, което след ден ще е шести клас в Пето средно училище „Георги Измирлиев“ в областния център на Пиринско, е на ти с голяма част от необходимата медицинска материя. Любомир се запалил по медицината, след като преди години гледал българския сериал „Откраднат живот“. Защото в семейството му няма медици, майка му е учителка, а баща му е помощник-нотариус.

МЕЧТА

И след този филм пред него няма друга мечта освен тази да стане лекар. Е, в началото смятал да учи за коремен хирург, но след допира си до практиката на д-р Спасов е категоричен, че ще бъде ортопедичен хирург.

„Правя всичко, с което мога да съм полезен на доктора. И което е възможно да правя, защото все пак съм само на 12 години. Свалям заедно с д-р Спасов превръзки на пациенти под зоркия поглед на лекаря, превързваме ги, промиваме рани, сваляме им гипса. Аз им меря кръвното с електронен апарат, изписвам рецепти с лекарства, попълвам документи, дезинфекцирам, измервам костната плътност, водя ги до рентгена. Някои пациенти дори ме наричат „докторе“, но не държа на това. Поне засега“, казва с усмивка Любомир, докато попълва данните на поредния пациент в книгата за решения на ЛКК. Признава, че следи всяко действие на д-р Спасов, за да попива, за да „краде“ занаят. Новите термини запомня, някои ги проверява в дебелите книги, за да знае все повече и повече. Точно със специфични медицински термини впечатлил и ортопеда, когато дошъл с баба си при него.  

СМИСЪЛ

“Баба ми си счупи крака. Докторът ме покани да гледам какво се случва в кабинета му. Може и да се е пошегувал, но аз приех, родителите ми се съгласиха и сега се гордеят с мен. Няма нищо по-хубаво да помогнеш на човек, както и нищо по-ценно да дадеш ръка на някого да оздравее. Това те изпълва с щастие и смисъл“, убеден е бъдещият ортопедичен хирург.

В кабинета ежедневието му минава в наблюдение на прегледи, анестезия, дренаж и е виждал сериозни диагнози. Често придружава д-р Спасов до операционната, но само до входа й. “Пациент на средна възраст, около 60 години - имаше подутина, хематом, на долен мускул. Направихме малък разрез, махнахме съсирената кръв и инфектирана тъкан и я зашихме“, разказва конкретен случай Любомир. Той не се страхува от кръв. Има и сестричка на 6 години, която също иска да е лекар или медицинска сестра.

Поне три дни в седмицата през цялата лятна ваканция е помощник на известния благоевградски ортопед. Защото знае от д-р Спасов, че да стане лекар, трябва много да учи, да е добре подготвен, винаги да си припомня наученото, да укрепва знанията си, за да е максимално полезен на своите пациенти. Затова за Любо е по-важно да трупа този безценен опит, отколкото да е все с приятелите си. „Имам време и за игри, най-вече в събота и неделя.  Приятелите ми също приемат моя избор, не се шегуват с мен, че не играя всеки ден, а съм на стаж в лекарския кабинет“, твърди бъдещият ортопед.

ПИАНО

От години той ходи и на пиано. Обича да свири творби на класиците Бах и Моцарт. Музиката го успокоява, дава му вдъхновение. Но пианото за него е хоби, докато медицината е неговото призвание, професията, която иска да изучи. „В медицината е като на пианото. Длъжен си да знаеш всичко за лечението, за да излекуваш пациента, както знаеш кой клавиш да натиснеш, за да извлечеш най-добрата мелодия. Приятно ми е да свиря, мечта ми е да лекувам. Дано мога да следвам в Швейцария, където ортопедията е на най-високо ниво“, пожелава си Любомир Терзиев. Уверява, че пред него няма дилема какъв ще стане – пианист или лекар. Защото музиката е вълшебство за душата, а медицината е чудо за тялото и здравето на човека. „Искам да лекувам хората, това е най-важната мисия на света. А щом е здраво тялото, то е лесно душата да се „нахрани“ с музика“, реди бъдещият шестокласник, който е отличник и в училище, и в кабинета на д-р Спасов. В този кабинет, в който на табела е изписано: „Който чете книги, управлява този, който гледа телевизия!“. Любо ще чете много, но не за да управлява, а за да лекува.

ДАРБА

Д-р Красимир Спасов: Любомир е уникално дете, той роден за лекар!

Любомир е едно уникално и сериозно дете, позитивен, възпитан, добър, с емпатия в себе си към околните. Винаги е една крачка напред, когато помагам на моите пациенти. Буквално чете мислите ми, знае какво да направи, за да ми е полезен тук. Пациентите му се радват. Това твърди за своя 12-г. помощник д-р Спасов. Той е категоричен, че човек се ражда лекар, това е дарба и после съдба. А Любомир има дарбата. Защото притежава много силен устрем и енергия към професията. Наблюдава, възприема бързо, умее, има усет към медицинската професия. Знае и програмата, с която д-р Спасов работи с НЗОК. Той живее с мисълта, че е лекар, много пациенти го наричат “докторе”.

„Всичко, което Любомир прави, се случва под моя строг надзор и контрол. Аз не го карам да прави нищо, той сам изявява желание и виждам, че се справя много добре. Дори искаше да дойде с мен на Конгреса на ортопедите във Варна, но там не бе разрешено за деца. Много е целенасочен, чудно дете е, не се възгордява от придобитите знания и умения. Радвам се, че имам такъв всеотдаен, знаещ и можещ помощник в кабинета си“, хвали се опитният ортопед.  

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"