За страшните маски, които не плашат никого, но прогонват злото

За страшните маски, които не плашат никого, но прогонват злото
Снимки: Община Симитли

Ако носите маска достатъчно дълго, тя става лице. Така смята британският актьор, писател и поет Стивън Фрай. И в голяма степен е прав. но той има предвид онези маски, които "слагаме" на лицата си, за да заблудим хората около нас, а понякога - и самите нас. 

Но сега ще говорим за едни други маски. Маски, които скриват много красиви лица, но пък показват част от душите на тези, които ги носят. И са наистина много страховити, могат да стреснат всеки, който ги види и не знае кой ги носи. Да, това са онези страшни маски на кукерите, на тези мъже, жени и деца, които веднъж сложили кукерските премени и чановете, преминават в този невероятен свят на магически танци, с които прогонват злото и наричат за берекет в нивите.

Наричат община Симитли "Земята на кукерите", защото тук все повече са къщите, в които има поне по един кукер. И не само мъже и младежи обличат кожите, а и жени, и девойки. Истинска кукерска война се вихри в населените места през целия месец декември, който наближава след броени дни. Хиляди обличат кукерските премени, окачват чановете върху тях и правят шествия по селските улици Земята се люлее от танците им, злото пък бяга надалеч. В града и в селата искат да имат най-много кукери и те да са с най-атрактивни костюми. Традицията е жива в Симитлийско, към мъжете се присъединяват и много деца, и юноши. Много родители обличат в кожи дори своите бебета, които са на по 3-4 месеца.

А всеки, който е част от кукерската магия, носи на главата си маска. Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство. Някои са с дървена конструкция. Върху тях  се залепват разноцветни конци, парченца платове, огледала и други елементи. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши” злото. Най-древните маски са във вид на овен, козел и бик. Някои маски са двулики. От едната страна лицето е добродушно - чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се представят доброто и злото, които паралелно съществуват в света и все са в някакъв странен кръговрат.

Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е червеният – символ на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика червеният цвят „гони” злите сили и духове. Другият предпочитан цвят е белият, който е символ на водата, светлината и чистотата.

Кукери-Симитли

"Да си кукер е призвание, тръпката от това да облечеш кожите и да играеш за здраве и благоденствие не може да се опише с думи", твърдят местните хора. Въпреки трудностите на всекидневието първият ден от новата година винаги си остава събитие №1 за региона. Хиляди излизат по улиците на Сурва, няма човек, който да остане равнодушен към тази феерия на красиви костюми, причудливи маски, страшни сурати, пъстри народни носии, танци и звук на чанове. Идват много гости от страната, за да видят кукерското шоу в община Симитли. "Толкова народ не сме се събирали в миналото на първомайски манифестации. Яйце няма къде да падне, такава блъсканица е, но си струва", категорични са по-възрастните хора. Специално за Сурва много гурбетчии се прибират в родния си край. Защото са запалени кукери и нямат търпение да облекат кожите премени. За тях това е начин на живот. Някои може да не ги разберат, но тук е традиция открай време с кукерски танци да се гони злото. Никак не е лесна организацията и поддържането на една кукерска група. То не е само да излезеш един ден в годината. Подготовката отнема много повече време. Всяка дружина си има касиер. Работата му е отговорна, защото събира парите, които се даряват на сурвакарите. Но поне не носи тежките кожи и звънци. Всяка махала разпраща емисари из цялата страна да търсят качествени кожи за кукерските костюми. Обикалят и най-затънтените краища на България, за да спазарят стоката. А една кожа се дава за не по-малко от 300-400 лева. Има и такива, които са с дължина на косъма над 90 сантиметра и удрят цена от 5000 лева. Вече не може да се намери пръч на цена под 1500 лева, някои броят по 4000-5000 лева за едно животно с дълга козина. На практика най-хубавите кукерски костюми от кози кожи стига до цена от 15 000-20 000 лева. Не всичко от една кожа влиза в костюма. Избират се най-добрите парчета. Нерядко ти трябват 10-15 кожи за цял костюм. Това прави най-малко 4000-5000 лв., но не и за кожи с дълъг косъм, те са много по-скъпи, казват кукерите. Преди години ходели чак до гръцката столица Атина. Обличали вносни премени на Сурва. Докарвали хубави и евтини кожи чак от остров Крит.

„Тук някои хора отглеждат пръчове само с тази цел – да продават кожи за кукерски премени. И има доста такива с дълъг косъм. Не е случайно, че насам идват мъже от други краища и дават по 300-400 лева наем на ден за хубав кукерски костюм. Симитличани не одобряват, че все по-често в други краища на страната се изменя традицията. Там се правят премените не от кожи, а от дървени конструкции, върху които лепят докови дрехи, а отгоре слагат мъх, листа, шума, мъниста, капачки, пера. Затова те правят всичко възможно, харчат много пари, за да се окажат покрити с онези невероятни, страшни и прекрасни кукерски маски. Които няма как да се превърнат в техни лица, тъй като ги носят едва по 3-4 пъти в годината. Но пък със сигурност показват стремежа на хиляди жители на община Симитли да съхранят кукерската традиця и да я предадат на своите деца и внуци. Това са истинските кукери, които не се променят независимо дали са с маската, или без нея. Защото да си кукер е до живот.    

„Нашите маски ни предават. Те разкриват нашата същност”. Това пък е мисъл на британския журналист и писател Стюарт Търтън. И тя сякаш е написана за кукерите в Симитлийско, чиито маски разкриват тяхната страст и любов към кукерската традиция.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини