Село дава нов живот на вековен храм на знанието

Село дава нов живот на вековен храм на знанието

Мечтите се сбъдват, когато вярваш в тях и не пестиш усилия да ги постигнеш. Хората в санданското село Лешница са все по-близо до своята - да възстановят старото църковно училище, построено през 1923 година. За да може този някогашен и доскорошен храм на знанието отново да се изпълни с живот. 

Това е мисията на отец Димитър Илчев, на Църковното настоятелство на църквата „Света Марина” и на местните хора. Тяхната благородна кауза намира съпричастност и извън пределите на община Сандански. Стига и до Западна Европа, и до САЩ. Хора, които живеят в чужбина, но са учили в това училище, помагат също с финансови средства.

„Пращат пари и от Германия, и от Америка. В тези хора има и носталгия, и сантимент към школото, което приемаше деца от първи до четвърти клас. Това ни дава допълнителни сили да продължим делото си до неговото успешно завършване”, твърди отец Димитър. Той и хората в Лешница искат вековното школо, което действало до 2005 година като занималня, отново да посреща деца. В едно от помещенията му ще се подреди своеобразен музей за историята на населеното място, след като Общинският съвет в Сандански дари постройката и терена около него на Църковното настоятелство.

Сградата от самото си построяване е била един имот заедно с църквата, но през 1956 година е национализирана от комунистическата власт. Двуетажното училище е било истински център на обществения, културния, социалния и духовен живот на местните хора. Образователната институция е важна част от историята на Лешница.

Затова намерението на Църковното настоятелство, чийто председател е отец Димитър Илчев, е отново да направи школото значимо място за хората в селото. Тук ще се съхранява паметта на миналото, както и ще се възвисяват духа и културата на населението. „Това е нашата мисия. Да помагаме на миряните и да ги извисяваме духовно”, категоричен е свещеникът.

Той и останалите поддръжници на идеята ще направят реставрация на сградата, като ще запазят нейната автентичност, пипайки с „ръкавици и пинсети”. Партерният етаж ще се ползва като преддверие към двете стаи на втория етаж. Едното помещение ще стане музей, в който ще се подредят архивни снимки, предмети от бита на населението в миналото, както и памагалата, ползвани преди век в училище. Във втората стая ще се провеждат уроците на Неделното училище с деца от село Лешница.

Преди няколко месеца стартира същинската строителна дейност. Вече е поставен край на течовете и на риска сградата на вековното училище в санданското село Лешница да рухне. Фирмата, която се зае с ремонта на постройката, покри изцяло покрива с нови дъски, подменени са и носещите греди. По този начин се гарантира запазването на емблематичната за местните хора сграда.

Поставени са и керемидите върху покривната конструкция. Всичко върви по план. Най-важен бе покривът, за да няма наводнени помещения. Постройката се укрепва допълнително, за да може да посреща децата за Неделното училище и посетителите в музея. Външните стени вече са покрити с изолация. Тук отново ще се чуват детски гласове и ще се провеждат учебни занятия. Ще се преподава вероучение, ще има и интересна музейна експозиция, която ще представя миналото на населеното място и ще показва неговия бит.

Ентусиазирани младежи пък на няколко пъти се включиха в акциите по почистване на вековното училище. Те не пестиха силите си, за да помогнат за благородното дело. Почистиха помещенията от падналата стара мазилка, от стария гредоред. Изриха всички отпадъци, събраха ги в чували и ги изнесоха в контейнерите. Направиха и сериозна уборка отвън, защото в района край школото също имаше много боклуци. Съвсем скоро ще се организира поредно почистване, за да може да започне и вътрешният ремонт на стаите в постройката.

„Чака ни още дълъг и тежък път до пълния ремонт и възстановяването в автентичен вид на нашето школо, което десетилетия наред е било средище на образованието и духа. Целта ни е да отворим вратите отново на стогодишното ни училище през 2023 година, когато се навършват 100 години от основаването му”, заяви отец Димитър Илчев, който е главният инициатор за вдъхването на нов живот на селското училище. Не спира набирането на средства, защото ще са необходими още доста пари, за да сбъднат мечтата си и пак да имат църковно училище. Това е причината с пълна сила да продължава кампанията, защото се разчита основно на дарители.

Местните хора вярват, че ще успеят да осъществят своята мечта. Защото такава кауза - да дадеш нов живот на храм на знанието, няма как да не докосне сърцето на всеки един човек.  

Отец Илия е първият учител в школото

Свещеник е първият учител в училището, което сега се възкресява за нов живот. Отец Илия Лазаров се родил и живеел в друго населено място - Белевехчево, което се намирало на 4-5 километра от Лешница. След освобождението на Пиринска Македония през 1912 година от турско робство доста жители на Белевехчево се насочват към Лешница, където имало изоставени турски чифлици. Там започват да се заселват и да градят своите къщи. Отец Илия е един от тях. Първоначално той учи децата в своя дом, докато се построи сградата на училището през 1923 година. Дълги години служи и в храма на вярата – в църквата, и в храма на знанието – в школото. Отива си от този свят през 1941 година, когато е на 94 години /роден е през 1847 г./. Гробът му е в двора на църквата, паметната му плоча е залепена за стената на храма, зад олтара.

Източник: Вестник "ТЕЛЕГРАФ"  

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини