Храм на знанието в Банско 175 г. учи на четмо и писмо!

Храм на знанието в Банско 175 г. учи на четмо и писмо!
Снимка: СУ "Неофит Рилски", архив

Да учиш на четмо и писмо. Ден след ден. Година след година. Половин век. Цял век. Век и половина. 175 години! Точно толкова време Средно училище „Неофит Рилски", най-голямото и най-старото в община Банско, бди над образованието на своите деца. На своите хиляди ученици през всичките тези години. И не спира да разпръсква онази магия, която ни прави по-знаещи, по-можещи, по-добри. И затова с право може да се нарече храм на знанието!
В града под Тодорка българският дух никога не е изчезвал, защото винаги са се намирали достойни българи, които са били готови да дадат и живота си за  светлината на словото и знанията.

Училищното дело тук е факт и благодарение на начетените бански търговци, които са се докосвали до европейската просвета и култура. Много от тях пращали децата си в елитни европейски лицеи и университети. Придобитите знания, културни влияния и възрожденски идеи пък пренасяли  в родния си край. Как започва всичко, за да се даде начало на училищното дело? През 1835 година църковното настоятелство купило  една къща за училище. Дошло времето да се мисли за учители, а напредничавите банскалии държали тук да преподават най-добрите, най-известните. Банските общинари написали писмо и на Неофит Рилски  да дойде в Банско и да преподава в новопостроеното класно училище.

С течение на времето броят на учениците растял и къщата се оказала  тясна. Марко Теодорович Везюов, роден в Банско, заемал длъжността сръбски консул в Букурещ, човек с жаден за просвещение ум, автор на буквар, съдействал за изграждането на училище. Три години по-късно, през 1838 г., в църковния двор било построено помещение за килийно училище. Килийните училища били вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси. Учителите били предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. В тези училища българчетата се учели на четмо, писмо и най-елементарни познания по аритметика, псалтир, църковно пеене. Понякога обучението се комбинирало и с изучаването на определен занаят.

Килийното образование имало и религиозен характер. Но това не означава, че до появата на първите модерни училища просветното дело в българските земи е било в плен на църковната догматика. В условията на османското владичество християнското възпитание играело огромна роля за поддържане на народностното самосъзнание на българите. Килийните училища били вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси. Учителите били предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. Обучението се водело на гръцки, църковно-славянски или и на двата езика. В тези училища българчетата се учели на четмо, писмо и най-елементарни познания по аритметика, псалтир, църковно пеене. Понякога обучението се комбинирало и с изучаването на определен занаят. Килийното образование имало елементарен и религиозен характер. Но това не означава, че до появата на първите модерни училища просветното дело в българските земи е било в плен на църковната догматика. В условията на османското владичество християнското възпитание играело огромна роля за поддържане на народностното самосъзнание на българите. Там покълвала жаждата за знания, а даскалите палели тази искра у своите ученици.

През 1847 г. килийното школо прераснало  в новобългарско светско училище. Това е първата година от дългата 175-годишна история на СУ „Неофит Рилски”. 10 години по-късно банскалии построили нова двуетажна  училищна сграда от камък и дърво. На долния етаж имало  4 големи стаи, на горния етаж още 2 стаи за учениците, една голяма стая за проповеди и учителска стая. На големия двор се обособило  място за гимнастика, както и хубава градинка с цветя и чешма. Към 1890 г. в Банско класното училище имало 450 ученици. Сградата на днешното училище е вдигната с дарения от банскалии, направена е по парижки проект. Но както казва великият Иван Вазов: „Не камъните, учителите правят едно училище”.

Тук не просто са преподавали, а са разгаряли жаравата на знанието имена като Никола Попфилипов,  главният учител Гоце Делчев,  иконом Константин Чучулайн, братя Димитър и Кочо Молерови, Христо Анчев, Ангел Балев, Георги Голев, Марушка Буйнова, Мария Хаджикандидова,  Лазар Томов, Радон Тодев, Иван Бележков, Елена и Магдалена Бизеви, Дони Димов от Прилеп, Никола Бояджиев от Велес. Сред тях са и онези, които носят славата и на Банско, и на България - Паисий Хилендарски и  патронът на училището - Неофит Рилски, будител, родолюбец, бележит учен, поет, „патриарх на българското учителство”. Е, всичко това предопределя само едно – Средно училище „Неофит Рилски” е истински храм на знанието. И затова с основание ще отбележи вдъхновено и подобаващо своята 175-годишнина.

За юбилея педагогическият екип на училището и учениците са подготвили празнична програма, с която ще бъде отбелязана светлата годишнина. С водосвет ще бъдат открити утре /24 октомври/ нови учебни кабинети в училището. По-късно в учителската стая ще се проведе Кръгла маса на тема „175 години вече ...”. На нея ще се представи летописната книга, която е съхранена до днес, вече е и сканирана, за да остане за поколенията. Среща на поколенията учители, посветили труда си на младите хора на Банско, ще се проведе на 25 октомври от 17:00 ч. в тържествената зала на Народно читалище „Никола Вапцаров”. Кулминацията на честването ще бъде на 27.10.2022 г. /четвъртък/. Тържествен спектакъл под надслов „175 години светлина и знание” ще започне от 18:00 ч. в големия салон на НЧ  „Никола Вапцаров” и ще развълнува и разчувства всички присъстващи.

„За всички нас, които сме част от това училище, е огромно признание, че имаме възможност да продължим делото на толкова велики личности. В онези времена учителят е бил истинска сила, той е носил възрожденския дух, увличал е по пътя на знанието останалите. Мнението му е било много важно за общността, имал е авторитет. В същото време, за да получиш този дар – да учиш на четмо и писмо децата, е трябвало да си с висок морал, да си чист човек, да си достойна личност”, заяви директорът на СУ „Неофит Рилски” - Елеонора Барякова.

Да пожелаем на всички учители да носят с чест това звание, това призвание, този дар – да учат на четмо и писмо своите ученици! И да посрещнат достойно и 200-годишнината на този храм на знанието в Банско!

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини