Феим Иса: Преди бизнесът в Гърмен се справяше въпреки общината, сега му подавам ръка

Феим Иса: Преди бизнесът в Гърмен се справяше въпреки общината, сега му подавам ръка
Феим Иса, кмет на Гърмен, снимка: ИинденПрес

Феим Иса е кмет на община Гърмен. Той спечели местните избори през октомври 2019 година като кандидат на ДПС, но получи подкрепата и на други партии и граждански организации. Има солиден управленски опит - бил дълги години кмет на Рибново - най-голямото село в Гърменско. С Феим Иса разговаряме за очакванията на хората от местната власт, за подводните камъни в общинска администрация и неотложните задачи, които трябва да се решават

Господин Иса, поехте управлението на община Гърмен с огромно доверие от местните жители и със сигурност ви очаква много работа. Но първо да ви попитам какво  наследство заварихте в Общинска администрация?

Предстои ни много работа, защото има много проблеми за решаване. Първата задача бе да си изясним на каква основа стъпваме и тук имаме доста подводни камъни, заложени от предишното ръководство. Оказа се, че на територията на цялата община по всички проекти е работила само една фирма, която е изпълнявала някои от обектите без договори. Още преди да е приключила обществената поръчка и още преди да е обявен победител, фирмата реално е реализирала дейности, най-вече по линия на ВиК инфраструктурата. Това означава, че въпросното дружество е работило незаконно, това, което е построено, е незаконно, защото няма договори, няма проектни документи, няма разрешителни за строеж. Има и случаи, в които фирмата първо полага водопровод, после се  обявява обществена поръчка, която впоследствие печели. Всъщност в нашата община в последните 6 години няма друга фирма, която да е работила по проекти. Всички обществени поръчки по наши сметки са за около 18 милиона лева. Толкова средства е усвоила тази фирма.

Това означава ли, че тази фирма просто е носила тук едни фактури, които след това са осребрявани?

Някои обекти са правени без договори, за други има договори, но пък няма необходимата проектна документация. Заварихме пълна каша. Има договори, които въобще не са започвани. Ние тях ги прекратихме и в момента сме в съда. За два от договорите се съдим. За другите договори, които са частично изпълнени, собственикът на фирмата е актувал средства, които обхващат повече села, а пък парите реално са вложени само в две. В конкретния проект са били включени пет села, а той твърди, че сумата, определена за петте села, е вложена само в две от селата, защото бившият кмет Минка Капитанова му е казала: Направи още една улица в съответното село. А че въпросната улица не е била в проектната документация, това е нямало значение. Предизборно предишният кмет е посочвал улици за асфалтиране. В един момент средствата, определени за пет села, фирмата ги похарчила само в две - Дъбница и Хвостяне. По някои обществени поръчки към договорите са сключвани анекси. В едно от селата е сключен такъв анекс за 80 000 лева, а в другото село – допълнителен анекс за 50 000 лева. А Законът за обществените поръчки забранява да се сключват допълнителни анекди, ако не са се появили някакви непредвидени обстоятелства.

Как ще се справите в тази ситуация?

Бъркотията е голяма и още ми е трудно да стъпя на здрава почва, но сега, формирайки бюджета на общината, вече имаме представа какво трябва да правим. Тези договори и обществени поръчки ги оставихме като неизпълнени, а включихме в бюджета много нови ангажименти.

Опитахте ли да се разберете със собственика на фирмата?

Аз приех шефа на фирмата на разговор още на втората седмица, откакто поех управлението на общината, за да уточним тези неща. Съвсем коректно го поканих на разговор, присъстваха и заместник-кметовете. Той каза: Аз вече няма да идвам във вашата община да работя, ама искам това, което съм заработил, това, което ми е по договори, да ми се плати. Аз му казах: Хайде сега, господине, кажете ми как да ви платя водопровода и канала, който сте сменили без договор, без проектна документация? И за другите неща говорихме – къде на 50% изпълнено, къде на 30%, къде е строил без разрешително. В крайна сметка въпросите ще бъдат решени в съда. Но и сега този бизнесмен продължава да създава проблеми, защото всяка обществена поръчка, която ние правим, той я обжалва. За една от обществените поръчки за 1,2 милиона лева по мярка 7.2 към Държавен фонд „Земеделие” той обжалва, но в крайна сметка ние сме прави. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе, че няма основание, сега най-вероятно ще отиде във ВАС, но се надявам, че и там решението ще е в наша полза. Явно ще имаме проблеми с тази фирма.

Хоризонтът ви оттук насетне какъв е?

Над 3,5 милиона лева е инвестиционната ни програма, това е добре. Бюджетът вече мина на комисиите, заделени са много средства за инвестиции за решаване на най-наболелите проблеми – това са инфраструктурата, двойно са парите за спортните клубове, два пъти повече са средствата за социални дейности. Предложението ми за детските градини, които са шест, да бъдат освободени от такси – там сме заделили 230 000 лева от собствените приходи, така че да поемем този разход. Това ще доведе до по-голяма обхващане на децата в тази възраст, които досега не са посещавали забавачките заради финансови проблеми на родителите си. Опитали сме се да разпределим средствата в бюджета правилно и целесъобразно. Имаше обсъждане с кметовете на населени места и с местното население. Когато има повече пари, по-лесно се работи и всички са доволни. Когато парите не стигат, тогава е проблем.

Има ли задължения Общината към други фирми?

Има една фирма, която е работила преди повече от 10 години към общината, това е най-голямата строителна фирма в региона. Работила е по проект на общината по Програма САПАРД, изпълнила си е ангажиментите - асфалтираше пътищата Огняново-Рибново и Гърмен-Ковачевица. Когато са издавали актовете, с които са актували извършената работа, се оказва, че строителят е извършил строителни дейности за повече от това, което е било предвидено, за около 400 000 лева отгоре. ДФ „Земеделие” не признава тези разходи. Но се е водило дело и в крайна сметка фондът е признал тези допълнителни разходи. Господинът си оставя фактурата тук при тогавашния кмет Ахмед Башев. Той обаче става депутат, фактурата остава при неговия наследник Минка Капитанова. Башев, ставайки депутат, издейства допълнително средства 300 000 лева, които пристигат целево в общината, за да може да се покрие част от тези разходи към фирмата. Но Капитанова решава, че тези целеви средства може да ги похарчи за друга дейност. И така тази фактура остава неплатена. Г-н Руен Кирев тръгва по съдебен ред да си търси правата. Минава година, минават десет години, в момента имаме решение на Апелативния съд, който казва, че общината дължи на Руен Кирев 400 000 главница, 200 000 лихва и 60 000 лева адвокатски разходи.

И в момента това задължение виси на общината?

Да, има още една инстанция, пред която да обжалваме, но практиката показва, че на тази инстанция се потвърждават решенията на Апелативния съд. Най-вероятно ще трябва да се договорим с г-н Руен Кирев, той има основание да блокира сметките на общината. С него също проведох разговор, той е готов да разсрочи плащанията и да търсим вариант Община Гърмен да му се издължи. Ще се справим и с този проблем. Добрата новина е, че получихме с постановление на Министерски съвет 850 000 лева - от тях за довеждащ водопровод в Рибново са 360 000 лв., за многофункционална спортна зала - 350 000 лв., ще има и за ремонт на главната улица в Рибново. Тези постановления на МС са глътка въздух за малките общини като нас. Капиталови разходи имаме около 650 000 лева, така че ще разполагаме с около 1,5 милиона лева, които са за конкретни сфери и обекти, свързани с инфраструктурата.

Ще има ли община Гърмен голямо общинско предприятие „Никополис 2020”?

Идеята дойде още, докато бях кмет на село Рибново. Виждах какво се случва с фирмата по чистотата. Събира се определено количество боклук, никой не знае какво и колко се събира, колко тона отива на депото, там не се знае какво количество е прието. В зависимост от това какъв тонаж е приет има страшни отчисления, които се правят. В един момент, когато дойдох в общината и тегли чертата, накарах специалистите да ми направят калкулацията, се видя, че ние събираме приходи от данъци и такси за смет около 300 и няколко хиляди лева, а плащаме 500 хиляди и няколко. Всяка година губим 200 000 лева. Видях договора на сметоизвозващата фирма, той е сключен на база обществена поръчка, тя е била на стойност 70 000 лева. А всъщност плащаме 160 000 лева. И аз питам: Защо тази фирма е спечелила обществената фирма за една сума за сметоизвозване, а са фактурирани много повече? Отговорът бе, че имало такава договорка между бившия кмет и фирмата. Трябва да прекратим тази практика, зашото тя генерира загуби за общината и защото навсякъде около тази община всички имат собствени предприятия. Дали са фирми или общинско предприятие, но всички са се насочили към тази посока. Иначе трябва да увеличаваме данъците, таксите, а пък аз смятам, че някой тук целесъобразно е държал външни фирми, защото така по-лесно се правят някои неща.  Ако имаме собствена фирма, по-трудно някой ще злоупотребява.

Това предприятие ще бъде второстепенен разпоредител на общински средства?

Да, ще има управително тяло и ще включва голяма част от дейностите, които в момента се извършват в общината. Ние имаме хотел, който беше построен със средства от капиталовите разходи. Смятаме да  прехвърлим хотела към това общинско предприятие, баните, мирата, които в момента ни е трудно да контролираме, пералнята, чистотата, тези всички дейности ще се прехвърлят на това общинско предприятие. Сигурен съм, че то ще се справи, даже сме отделили в бюджета 200 000 лева за автомобили за чистотата, които са на 17 000 километра. Ще се опитаме да подобрим услугата и да спрем течовете в този сектор. Общинското предприятие на всяко тримесечие ще дава отчети на общинския съвет за финансовата част, за намеренията, за инвестициите.

Срещахте ли се вече с бизнеса? Какво поискаха местните предприемачи от вас?

Аз имах една предизборна среща с бизнеса, а сега имаше още една среща – след изборите. Говорим много за техните проблеми. И за това как общината трябва да помага на бизнеса, за да продължи да създава нови работни места. Бизнесът е най-големият данъкоплатец в общината, хотелите в Лещен, Ковачевица, Огняново годишно генерират от данъци в хазната приходи в размер на 250 000 лева. Това е само от такса смет и данък сгради. Отделно плащат такси и за минералната вода, която ползват. Така че за нас е много важно да подкрепяме бизнеса, който създава работни места и носи приходи на общинската хазна. Отворен съм към тях, те досега са се справяли въпреки общината. Обещахме си, че голяма част от тези приходи, които идват при нас, ще се опитам да ги върна при тях, като подобрим услугата по сметосъбирането и извозването,  като подобрим инфраструктурата.

В Лещен и Ковачевица какво се случва?

В Лещен и Ковачевица имаме проблеми с водоснабдяването. Там всеки си бие сонда, където намери за добре и се опитва сам да се спасява. А пък преди дни отидохме и обиколихме цялото трасе на довеждащия водопровод в Лещен, който е строен през 1938 година. Оттогава не е пипнато нищо по този водопровод. Той се води общински, изоставени са каптажи, дренажи, самото водохващане е зарязано. В момента там идва дебит от половин литър в секунда, което е недостатъчно за едно така бързо развиващо се селище като Лещен. Важен е и другият въпрос – общината да не допуска презастрояване в населените места. Ковачевица има специален статут и всяко строителство се съгласува от Министерството на културата. Лещен няма такъв статут и вече се появяват хотели, които не се вписват в архитектурния облик на селото. Тези хотели са с басейни, дърпат цялата вода и в горните квартали хората остават на сухо. Сега пращам проектанти да проектират подмяна на довеждащия водопровод, а знаем, че темата с безводието е чувствителна в цялата страна. Ние ще изготвим проектите – не само за Ковачевица и Лещен, а и за други села, където има проблеми с водоснабдяването и където водопроводите са компрометирани и са строени преди повече от 60 години. Чакаме новото постановление на МС, дано имаме късмет да одобрят тези проекти и да подобрим водоподаването. Да, бизнесът също постави въпроса общината да не позволява презастрояване на туристическите селища. През последните години специално за Огняново и Лещен много строителни разрешения за хотели са издадени и сега там се строи. Ще се опитам да огранича тези неща, но знам, че ще е трудно, защото ще се сблъскам с големи интереси. В крайна сметка обаче общественият интерес е най-важен.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини