Дамян Дамянов: Ще продаваме евтини дърва за огрев още през лятото

Admin 22 Март 2018 09:34 Интервю 0
Дамян Дамянов: Ще продаваме евтини дърва за огрев още през лятото
Дамян Дамянов, снимка: ИлинденПрес

Инженер Дамян Дамянов е магистър по горско стопанство от Лесотехническия университет в София. Има над 34-годишен професионален опит на ръководни позиции в системата на горите. Започва като зам.-директор на Държавно ловно стопанство „Кормисош” , а от 1987 г. до 2009 г. ръководи Държавно ловно стопанство „Витошко-Студена”. Межу 2009 г. и 2012 г. е директор на ТЗАД „Южна България”. От лятото на 2012 г. е зам.-директор на Югозападното държавно предприятие в Благоевград, а от февруари 2015 година заема най-високия пост в ЮЗДП. 

Германци и австрийци идват у нас на лов за благороден елен и глиган. Електронните търгове са най-добрият начин за продажба на дървесина, твърди директорът на ЮЗДП

ЮЗДП участва на ловните изложения в Германия и Австрия. С какво можете да привлечете повече ловци от Европа?

На първо място – с красивата природа, която ние не оценяваме докрай. Второ - имаме достатъчно дивечово разнообразие с добър генофонд и трофейни качества. Трето - притежаваме добра хотелска и ловна база, както и сравнително добър и квалифициран персонал. Така че има всички фактори за един сериозен ловен туризъм. Трябва да се работи непрекъснато за повишаване и на количеството, и на качеството на запасите. Но струва ми се, че имаме опция да увеличим определено приходите от тази дейност. Да засегнем не само ловния, но и другите видове алтернативни туристически дейности – екологичен туризъм, фотолов, риболовен туризъм. За всичко това има перфектни условия. Конкуренцията е голяма, защото за разлика от останалите държави в Източна Европа, които са ни конкуренти в ловно отношение, ние сме най-далече. Ловците трябва да летят със самолет, за да дойдат при нас. Това е основната разлика, защото в Унгария, Чехия, Словакия отиват с автомобила за час-два. При нас летят със самолет, а това оскъпява престоя им тук.

А в ценово отношение къде се намира ЮЗДП?

Ценово ние сме в подходящ клас, съобразяваме се с цените, те са по-ниски в сравнение с основната конкуренция. Като прибавим качеството на услугата, нещата са позитивни у нас. Като на всеки един пазар, чужденците не чакат на опашка да дойдат в България. Трябва да търсим контрагенти, да ги намираме, да ги каним, да ги убедим, че си струва да ловуват в България. Тази година, за разлика от предишни години, имаше доста по-голяма ангажираност от страна на Министерството на земеделието, храните и горите по време на двете ни изложения. В Дортмунд беше Ути Бъчваров, представи български специалитети. Предложихме нова визия на нашия щанд. Надяваме се, че самите заявки, които взехме на двете изложения и са доста повече, да се реализират на практика. Има върху какво да работим, сега предстои един некратък период, в който с тези заявки да влезем в кореспонденция и да се пазарим както във всеки друг бизнес. Да ги убедим да пристигнат в страната ни. Има хора, които веднъж дошли, после стават радетели на българския ловен туризъм. Основно очакваме германци и австрийци, тъй като там бяхме на изложение. В Залцбург, където представихме нашите условия за лов, ходят ловци от Северна Италия, които са платежоспособни, има ловци от Швейцария и Франция. Така че тези две изложения ни помогнаха да се представим и пред холандци, и пред белгийци.    

Има ли вид дивеч, с който сме атрактивни за ловците?

 Най-голям интерес има към благородния елен, тъй като той традиционно е най-качественият елен в Европа. Световният рекорд на трофей от такова животно от 30 години е български. Вторият вид дивеч е дивата свиня, тя като цяло си е най-атрактивен вид дивеч. Груповият лов, така наречената гонка, се радва на голям интерес. Просто трябва да се трудим в тази посока. Защото на практика имаме всичко, за да развиваме успешно ловен туризъм.  Необходимо  е да отиграем нещата, за да идват туристи. Миналата година има известно увеличение на ловците в нашите ловни стопанства. Идваха испанци, шведи. Възстановихме традицията, тъй като 10-12 години шведи не бяха идвали, за тази година пак са подновили заявките. Посрещнахме и белгийски ловци. Руснаци идват и на лов, и на фотолов. Труден бизнес е това, със сериозна конкуренция, защото всяка една държава гони собствения си интерес.

Трофеите скъпи ли са?

 Трудно ми е да кажа кой е най-скъпият трофей за миналата година. Като цяло ЮЗДП не е в най-елитния клас на елените. Най-силен в това отношение е благородният елен в Североизточна България. Но се отстреляха няколко добри екземпляра с над 10 килограма рога, което е добро като трофей и прилично като цена. Има доста добри трофеи от глигани, те са със златни медали. Сега има заявки за сръндаци в стопанствата. Опитваме се да раздвижим пазара и вярвам, че ще успеем. Трябва да се направят доста инвестиции, тъй като ловните бази са добри, но са доста поостарели. Сградите са с последни ремонти отпреди 20-30 години. В Държавно ловно стопанство „Дикчан” има частични ремонти, но се налага да се инвестира още. Ние инвестираме в пътищата регулярно от нашия фонд за инвестиции, стопанствата са обезпечени с автомобили. Така че трябва труд, наблюдение, грижи. Имаме програма за разселване на дивеч с цел подобряване на генофонда и разнообразието. Чужденците харесват българската кухня и това е обяснимо, защото продуктите са предимно натурални за разлика от немските и австрийски домати, чушки, краставици. Сирената харесват, мезетата харесват, напитките харесват. С кухнята се справяме.

Удачно ли бе участието ни в Дортмунд и Залцбург?

Силно бе представянето ни. Сега трябва да финализираме договорките с ловците. Изложението е само първата стъпка – там взимаш заявките. В момента колегите кореспондират, договарят, предлагат конкретни оферти и договори. Дано да успеем. 30% от заявките да реализираме на практика, това би било чудесно.

Наскоро десетки фирми протестираха срещу електронните търгове. Да се очакват ли промени при провеждането на търговете?

За сведение на всички противници и привърженици на електронните търгове – това е бъдещето. Не можем да си затваряме очите и да казваме, че това не е прозрачно и да ползваме и други разни квалификации. Електронният търг е политика на Европейския съюз и на МЗХГ. Той е изключително опростен като документация, не ангажира участниците с пътуване, престой и участие. Тотално изчистен от влияние и въздействие върху участниците, от опит да бъде манипулиран самият търг. Като всяка една дейност практиката показва, че има опции да се усъвършенстват някои неща. Благодаря на фирмите, които дойдоха. Видяхме къде има проблеми. Действително качеството, бързината на интернет е основателен фактор да има напрежение. Ще се постараем да изчистим това. Ще направим така, че веднага след свършването на търга, на секундата след финала да излезе протоколът. Него го прави машината, там няма никакво експертно участие. Експертът само слага своя електронен подпис. Класирането и всички стъпки в наддаването върви автоматично. И се управлява автоматично от компютъра. Ще се справим. По отношение на бързината на интернет ще дадем време след всяка стъпка. Всичко това ще внесе успокоение. Сега при по-бавен интернет участникът губи, което не е нормално. Протоколът излиза по-късно, свети една цена, а се класира друг, това е следствие от бавния интернет. Като се справим с тези неща, всички ще се убедят, че няма манипулации, защото няма как да има. Даваме имената на всички участници в протокола, а след търга – на двете фирми, които са на първите места. За мен това е най-добрият начин за продажба на дървесина. Прекратяваме начините за въздействие върху комисията, хората да се подлагат на влияния и искания. Както всичко ново, това върви трудно, но пък върви добре.

Кога ще бъде зелесена гората в Пирин планина над Кресна след големия пожар през август миналата година?

Процесът е дълъг, ние вече започнахме. Посоката е в правенето на качествен анализ, в България от 15 години няма голи сечи. Няма площи, които ежегодно да увеличават площите за залесяване. Видовете сечи са такива, че чрез постепенно изреждане на гората се осъществява възможност за естествено възпроизводство. Сега работим в посока на анализ на естественото възобновяване в площите, които освобождаваме от съхнещата дървесина. Там има организация с Института за гората към БАН да се изготви една методика. Да не оставяме нещата на субективната оценка на единия експерт или колега, а да се разработи една инструкция и по нея да средата на годината да уточним какви площи за последните 5-6 години са естествено възобновени стабилно и каква част от тях трябва да се залесят. За да може на втори етап да организираме семесъбиране, разсадниково производство и следващите 3-4 години да наваксаме и да залесим тези площи, които трябва. Паралелно с това работим и по площите в пожарищата. След големия пожар от август миналата година в Пирин планина над Кресна за изгорялата дървесина са проведени процедури, почиства се дървесината, досега имаме около 120-130 декара пролетно залесяване. Чакаме да излязат горските мерки, ще кандидатстваме целево за 2000 декара. Идеята е есента да направим подготовка на почвата и следващата година да ги залесим. В рамките на 3-4 години да успеем да възстановим цялата площ, която изгоря от пожара. Там приоритетно са насочени силите ни.

Работите и по мащабен проект за производство на контейнерни фиданки

Този проект е на европейската програма „Лайф плюс”. Основната дейност е производството на контейнерни фиданки от 50 дървесни видове - космат дъб, дървовидна хвойна, черна елша, черен бор, клек, ясен и други. С тях ще бъде извършено залесяване в приоритетни горски местообитания в защитените зони Огражден–Малешево, Кресна-Илинденци, Скрино, Осоговска планина, Конявска планина и Витоша. За целта ще се съберат и обработят над 7 тона семена. За производството на контейнерни фиданки в горски разсадник „Локорско”, в района на ДГС-София, ще бъде доставена и монтирана автоматизирана поточна линия. Щ вземем една машина за контейнерни фиданки, изгражда се система за оранжерийно и след това естествено отглеждане. Това ни дава възможност да отглеждаме до 2 милиона контейнерни фиданки. По този начин гарантираме намаляване на разхода при залесяването, облекчаване на труда и над 95% гаранция за прихващане. Проектът вече е в ход, минаха процедурите за доставка на машината. Сега правим площадки за оранжериите, предстоят още процедури за поливни системи. Разчетът ни е до средата на лятото да приключи етапът от монтаж и производство на фиданки. Тази година са предвидени 2500 декара залесяване плюс 2000 декара попълване на такива култури, които миналата година заради големите засушавания изгоряха и изсъхнаха. Усвояването на дървесина в гората над Кресна е регламентирано. ЮЗДП ще почисти след тази дейност. Но в момента е дъждовно, трудно се вози дървесина. Техниката е там, правим извозни пътища. За да може максиимално бързо да се извози тази дървесина, за да се освободят площите. Там ще бъдат и залесяванията по повод Седмицата на гората. Тази година събитието ще е две седмици. Официалното откриване е на 2 април, ще продължим с проявите след великденските празници. Насоката, акцентът е да обърнем вниманието на децата и младежите към гората. Да ангажираме подрастващите с проблемите на гората, с възстановяването. Във всяко едно наше поделение ще има залесяване, в което ще участват и дечица. Интерактивни игри, с различни ведомства и доброволци. Програмата е наситена с мероприятия, обърнати към децата. Човек, за да има отношение и влезе в проблематиката, трябва от малък да знае за какво става дума. Ние понякога ги изключваме тези важни неща.

Прави впечатление, че често се освобождават горски шефове, други пък се „въртят” от едно стопанство в друго. Има ли проблем с кадрите по отношение на корупционни практики?

Има динамика в движението на кадрите. Аз го приемам за абсолютно нормално. Ще дам пример с треньор на футболен отбор – когато има 1-2 неуспеха, то треньорът си отива. Искам да подертая, че няма политика в подмяната на кадрите. Всичко е на базата обективно установени пропуски и неизпълнения. Има едно-две стопанства, в които за втора поредна година не се изпълняват годишните финансови планове. Това не може да продължи. Държавна гора, държавно предприятие – никой няма да ни позволи да работим неефективно. Второ – всички средства, които инвестираме, идват от нашата стопанска дейност. Ако допуснем такова неизпълнение, и то не с 10-20%, а с 90%, означава, че ние не работим ефективно. Целите на предприятието са сериозни – пътища, залесяване, баражно строителство, материална база, горска техника, автомобили за хората. Не забравяме и стандарта – малко ръст на заплатите да осигурим. Всичко това идва от отговорно и добре свършена работа. Там, където не става, се взимат необходимите мерки. Хората още лежат на стара слава. Мислят, че някой дава пари за нищо. Никой не дава така пари. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Всичко, което се инвестира и реинвестира, е от това, което сме планували да свършим. Има и други рокади, които са заради неприемливи практики от наши служители – различни зависимости, корупция. Важна е моралната и човешката страна на нашата политика – не виждам основание 96-97% от колегията да се бори да спечели доверието  и уважението на народа и да работи сериозно, а двама-трима човека да хвърлят кал отгоре, няма смисъл. Цялата ни дейност е ясна, видима е. Нашето предприятие е на площ една шеста от територията на България. Където са минали сеч, извоз, каквото и да направим – добро или лошо, то се вижда. И в тази връзка благодаря на създаващото се гражданско общество да реагира оперативно на негативните практики и неща. С телефона 112, с мобилните звена, със сигналите, които се получават, може в рамките на половин-един час да установим дадено нарушение. Всичко това има лечебно действие. Колкото по-бързо отстраняваме допуснатите пропуски, толкова по-добре е за всички по веригата.

Справяте ли се със снабдяването с дърва за огрев за населението?

Подобрихме работата с кметовете, имаме добра стъпка напред по снабдяването на населението с дърва. Започваме много по-рано през годината тази дейност. Тази година ще се опитаме да постигнем още по-добър резултат. Става все по-актуално замърсяването с дървата. Ако хората проумеят и ние създадем организация веднага след пролеттта да ги снабдим с дърва за огрев, то до есента тези дърва ще бъдат на 80% просушени, което сваля с 90% замърсяването. Да не говорим, че вдига качеството на дървата като КПД. Много важна задачае това за нас, поставили сме си я като цел. Много хора не могат да се откажат от това отопление, защото е най-евтино. Длъжни сме да свършим тази работа. Но потребителите най-често отиват септември, октомври, ноември, когато става и по-трудно, и по-тежко, и се вдигат цените. Може да приложим и друга стратегия. Това, което през лятото се продава, да е на по-ниска цена, тъй като разходът е по-малък, а есента цената ще е по-висока, за да стимулираме хората да купуват през летните месеци. Те ще разберат ефекта. Всеки, който една зима гори сухи дърва, ще разбере каква е разликата между това, което е стояло на естествено просушаване 6 месеца и това, което е от днес за утре. Това са сериозни неща и изискват отговорности. Неминуемо някои изостават, други са по-напред, както във всяка друга дейност. Аз благодаря на колегията, защото на фона на всички ограничения и трудности, тъй като дейностите са под все по-голямо обществено наблюдение и с все повече ограничения – пътища, срокове, сечища, почистване. Производствената програма се изпълнява нормално. Разбира се, има и немалко пропуски, но когато има своевременен сигнал, се отстраняват. Оперативно трябва да се държи сметка за пулса на нещата. Същото стана и на срещата с фирмите – разбрахме се на всеки три месеца да се срещаме, а не след година да разберем, че някъде няма път. Можем да реагираме, притежаваме техническа обезпеченост – багери, булдозери, опитваме се да бъдем адекватни на изискванията. Трябват още много средства за инвестиции. Но едно по едно. На фона на факта, че 30 години нямаше горски пътища, сега вече имаме над 80 км стабилизирани, тази година ще направим още 40 км минимум. Временните пресечки са много повече. Проблемът с горските пътища, по които се обслужва и населението, си стои – необходимо е да сме по-оперативни, по-гъвкави, да се следят потребностите на хората.

Кои са горещите бракониерски точки?

Те не са много – в Петрич падна малко напрежението. В Самоков се държи едно ниво на напрежение – ту спадне, ту се вдигне. В Ихтиман е проблемно, както в Разлог и Дупница. Анализираме причините – първата е недостатъчна обезпеченост на тези населени места с дърва за огрев, което прави атрактивна търговията с незаконните дърва. Докато в Разлог пък е търговията със строителни секции по 1,10-1,20 метра дължина, които отиват в цеховете за детайли. За да има такива нарушения, има потребление. В Самоков, Ихтиман, Дупница, Петрич чувствително завишихме количествата дърва за огрев за местното население. В Самоков и Ихтиман има и общински гори. В Разлог лятото нямаше проблем, но есента и зимата тръгнаха проблемите. Работим с полицията. Трябва да се проверяват цеховете, които работят. Не можем да спрем процеса. Но да го ограничим и сведем до минимум можем. Фрапантни случаи имаше в Самоков и в Разлог – нападения над наши служители, погроми над колите им. Горските имат нашата подкрепа, търсим съдействие, откриваме нарушителите. Издаваме накателни постановления и актове, събираемостта е нулева. В крайна сметка това ние не можем да го регулираме. За да се подобрят нещата, необходимо е всички държавни институции да си свършат работата – НАП, полиция, Инспекция по труда, ние. Ако натискът над нарушителите е парманентен и равномерен, без да очакваме някакви революционни действия, нещата ще се канализират. И това ще стане. Проблемът е, че бракониери с по 30 накателни постановления са си все в горите. Играем си на апаши и стражари – ние ги гоним, те бягат. Тежки са проблемите. Но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Предприели сме всички възможни действия – с камери следим критичните точки, като цяло броят на нарушенията намалява, но има още какво да се желае. Не сме доволни от този темп на намаление, но все пак е нещо.      

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини