Георги Ганджов: Благоевград няма инфраструктура, за да привлича сериозни инвеститори

Георги Ганджов: В строителството има работа, но няма хора

Георги Ганджов над 30 години работи успешно в строителния бранш. Един от собствениците на голямата строителна фирма „Универсал строй консулт” ООД-Благоевград. Той е член на контролния съвет на Областното представителство в Благоевград на Камарата на строителите в България. Георги Ганджов говори за недостига на кадри, сивия сектор, цените на имотите, обществените поръчки и бъдещето на бранша.

Г-н Ганджов, човек, който е извън строителния бранш, като гледа случващото се около нас, остава с впечатлението, че се строи много и секторът е в разцвет. Така ли е в действителност?

- И да, и не. Работа има и не може да се каже, че строителният бранш има проблем с реализацията. Проблемите са от друго естество и според мен тепърва ще се задълбочават.

Най-сериозният проблем е липсата на качествена работна ръка. Това вече започва осезаемо да се отразява на строителството. Преди около десет години, когато бях в Управителния съвет на Камарата на строителите, повдигнахме този въпрос. Тогава много хора се усмихваха и смятаха, че този проблем няма да стигне до България. Темата възникна, защото гладът за работна ръка вече се усещаше много силно в Европа. Започнаха да навлизат фирми и работници от държави извън Европейския съюз.

По това време - още преди COVID кризата, в България нещата бяха сравнително нормални. Бизнесът вървеше, а възнагражденията в строителството бяха с около 50-60 процента по-ниски от тези в Европа. Имаше текучество, но то не се усещаше толкова силно.

За съжаление, през тези десет години младите хора не влязоха в строителния бранш. Останаха хората с натрупани умения, които и днес работят, но младата българска работна ръка вече не проявява интерес към тази професия. Появиха се много други възможности за реализация и доходи и строителството престана да бъде предпочитан избор. Днес недостигът на кадри вече е изключително осезаем. Неслучайно през последните четири-пет години в България започна да се внася работна ръка от държави извън Европейския съюз - най-вече от Узбекистан, Индия, Шри Ланка, а вече и от Виетнам.

Тези хора до известна степен компенсират липсата на работници. В началото, през първата година или година и половина, са много работливи и изпълняват отлично задълженията си. След това обаче вече започват да търсят по-добри условия и по-високо заплащане, което е напълно естествен процес. Тази тенденция ще продължи. В същото време производителността в строителството значително се повиши. Навлезе много техника, започна да се използва и изкуствен интелект. Това безспорно оказва влияние върху работата. Но независимо от технологиите има дейности, които остават изключително трудоемки – кофраж, арматура, бетон. Това са тежки физически процеси, които няма как да бъдат заменени.

От години се говори, че образованието трябва да бъде по-тясно свързано с бизнеса, за да подготвя кадри за строителството и индустрията. Къде според вас е проблемът?

– Нашият отрасъл е тежък. Преди години голяма част от работната ръка идваше от райони с традиции в строителството - най-вече турскоезичните и помашките райони. Оттам идваха хора, които сравнително бързо усвояваха занаята и започваха да работят. Днес голяма част от тези хора вече са в Европа. Затова млади българи почти не влизат в строителството. Единственото решение е трудът да стане по-привлекателен. Няма как насила да накараме някого да избере тази професия. Пазарът сам определя правилата.

Истината е, че добрите майстори вече получават възнаграждения, които са напълно съпоставими с тези в Европа. Наскоро ми се наложи да проучвам пазара в Австрия, където живее дъщеря ми. Оказа се, че при определени специалности - фаянсаджии, водопроводчици, монтажници на гипсокартон, цените на труда вече почти са се изравнили с тези в България.

Напоследък в страната навлезе терминът „фирма бригада“. Може би това е начинът да се компенсират някои неща - работната ръка да почне да получава по-високи възнаграждения, но това е абсолютно сив сектор. За съжаление, този сив сектор в последните пет-шест години, след като дойде ковидът, се увеличи страшно много. Сега се опитва правителството нещо да прави с промените за работниците, които са на четири или на два часа. Тази политика е правилна, но ще е трудно да се изсветли бизнесът. 70% от строителството в България се извършва от сивия сектор. Не се плащат осигуровки. Приемат се така наречените фирми бригади, които идват, но при тях реално плащането става по някакъв друг начин. Или се водят на два часа, или на четири часа. Всичко това, което е два или четири часа, деветдесет процента, независимо какво говорят политиците, това е сив сектор. Това са хора, които работят на осем часа, но се осигуряват на два или четири часа. Правилно се поема тази политика, че фактически човек не може два часа да е днес на работа, а да получава за целия ден трудов стаж. Това е разковничето.

Уточнете по-добре какво точно означават тези фирми бригади?

Словосъчетанието „фирма бригада“ се наложи като термин, след като големите фирми, за да намалят разходите си, защото се вдигна много фондът, се договарят с конкретна бригада. Такава фирма се открива срещу два лева. И тази бригада идва като фирма. Сключваш си договора, тя работи, ти превеждаш парите по банков път, защото имаш договор. Но тези пари сто процента ги теглят от банката, разплащат се на ръка и без документи на работниците. След известен период закриват фирмата и тя си остава със задълженията. Не се плащат осигуровки, не се плащат данъци, нищо не се плаща.

Това е много елементарно и съвсем лесно може държавата да го спре. Защото е много просто - в банките може да се видят кешовите тегления, които в последно време се увеличиха многократно. Това всичко е свързано с нерегламентирани плащания, които са на ръка. Голямата фирма превежда парите, бригадата отива, изтегля ги и си ги разпределя. Пак казвам, няма осигуровки или ако има осигуровки, то те са на някакви минимални часове.

Пак да ви върна на работниците от трети страни. Те имат ли трудовите навици и успяват ли така да придобият умения? Имат ли желанието да станат майстори или по-скоро вършат обща работа по строежите?

Искам да изтъкна, че тези хора, които идват в България, осемдесет процента от тях са качествена работна ръка. Дори са по-дисциплинирани от българите. Само в София има не по-малко от пет или шест хиляди турски работници, които са организирани чрез фирми, влизат по съвсем законен начин, работят. Те са изключително дисциплинирани работници, които работят на базата на договори, които си имат в Турция. Тази фирма си е сключила договор с наши фирми и голяма част от тях ползват турска работна ръка. Това важи и за узбекистанците, много добри в довършителните работи са виетнамците. Това търсене на чужда работна ръка ще се задълбочава при всички положения.

От няколко години недвижимите имоти поскъпнаха много. Ще продължи ли според вас тази тенденция или ще дойде момент, в който това ще спре?

Тук не мога да се произнеса категорично, защото ние по принцип не работим в предприемаческия бизнес. Предприемаческият бизнес е съвсем различен от нашия. Там има предприемач, който наема конкретна строителна фирма, която да му строи. Начина на формиране на цените не бих могъл въобще да коментирам. Нашата фирма се е съсредоточила да работи с инвеститор. Пазарът е такъв, какъвто е. Дали са две, три или пет хиляди евро за квадратен метър, само пазарът може да урегулира нещата. Чувам, че в момента в София има едно „затапване“ и неплащане от колеги, не се плаща извършеното строителство. Това значи, че не са продадени построените обекти. Но това са мои разсъждения, не съм много компетентен да говоря за пазара на недвижимите имоти. Но считам, че пазарът у нас винаги е функция на европейския пазар. Няма какво да се заблуждаваме. Каквото се случва в Европа, след две или три години идва при нас. Аз го наблюдавам процеса вече тридесет години. Много добре си спомням началото на века – от 2001 до 2004 година, когато там рязко се увеличиха цените на имотите. Тогава все още в България бяха от два до три пъти по-ниски цените. В момента пак се различаваме едно към две, едно към три, едно към четири. В Люксембург цената е между 10 000 - 15 000 евро на квадратен метър. В една Виена е над 6000 евро на квадратен метър. Пазарът е този, който командва, а от него не можем да избягаме.

Ние сме на нивото на Чехия. Даже в Чехия е малко по-скъпо, в една Румъния са малко по-скъпи недвижимите имоти. Затова не считам, че пазарът е изкривен или че нещо кой знае какво се е случило. Пазарът винаги регулира нещата. Смятам, че сега ще има „охладняване“, защото усещам как в последните два-три месеца все повече работници започнаха да питат за работа. Стари наши работници, с които сме работили, които отидоха по чужбина, които отидоха в други места, в други фирми, искат да се върнат при нас. Мисля, че догодина пролетта малко или повече ще има някаква равновесна точка по отношение на цените.

Господин Ганджов, защо не участвате в обществени поръчки?

Защото опитахме на няколко пъти, но се оказа, че нашата фирма няма капацитет – така ни квалифицираха на няколко места. Опитвахме наскоро и в региона на едно-две места. Още преди да се отворят офертите с ценовите предложения, ни казват: „Вие не можете да участвате, защото нямате капацитет, не сте си подготвили документите“ или нещо подобно. Ние по принцип десетина години въобще не бяхме участвали в обществени поръчки. Позволихме си го миналата година, но дори не ни допуснаха до отваряне на ценовите оферти. Имаме и конкретни начини как може да се участва в обществените поръчки, които ние не приемаме и считаме, че по-чистото и по-коректното е, когато си имаш инвеститор, с който си комуникираш, сключваш си договора, свършваш си работата, получаваш си парите. Проучваме си инвеститорите, разбира се, защото и там има проблеми някой път с финансирането, някой път банките, някой път някои други проблеми, възможна е некоректност. Убедени сме, че обществените поръчки са обременени с някои неща, които не са много редни и морални.

Само един уточняващ въпрос. Означава ли, че един от начините за участие в тях е да се дадат някакви пари предварително, за да се спечели? И не печелят ли фирми, които наистина нямат капацитет и строят некачествено?

То се вижда много ясно. Вижте саниранията, които са в Благоевград. Вижте сградите, където работят фирмите, спечелили обществени поръчки, после вижте постройките, където има частно строителство. Погледнете фасадите, нищо повече. И те ще ви покажат за какво става дума. Тук наскоро се санираха четири или пет блока. Нека просто да се видят тези блокове какво представляват като качество и какво представляват например там, където си има инвеститори, където се набляга и на качеството. Защото няма как да не го направиш така, както си се договорил с инвеститора. При обществените поръчки има и други обстоятелства - цените се „натискат“, специално за саниранията реално погледнато работната ръка е доста, доста неквалифицирана, за да не използвам други думи. Повечето работници са от махалата. Трудно е с такава работна ръка да постигнеш някакво качество, но пак казвам, сигурно влияят и някакви други неща - ниски цени, на които са взети тези обекти, или пък има и нещо друго…

Харесва ли ви Благоевград като градоустройство? Начинът, по който се строи, къде се строи, как се строи?

В последно време се усеща в Благоевград, че новият кмет се старае. Поне по отношение на чистотата е с една класа по-високо от предишния кмет. Говоря и по отношение на изхвърлянето на боклука, и на улиците, които се ремонтираха. Знам, че е много сложно, защото с финансите имат големи проблеми общините, но поне това, което се направи, мисля, че се прави качествено. Улица „Иван Рилски“, която е от читалището нагоре, както и другите в този район се направиха качествено, работи се добре. Пак казвам - изключвам санирането, където е трагедия.

Естествено, има много какво да се желае. Дано в града да влязат повече пари, за да може все пак да се направят повече неща. Интересно ми е защо се отказа от този проект, който беше за паркинга под площад „Македония“. Аз съм радетел за този паркинг, защото още през 1987 година този въпрос се разглеждаше. Тогава не стигнаха силите по време на корпуса да се направи. Между другото това беше вкарано в програмата. През 2000-2001 година също се разглежда този обект в Общински съвет - Благоевград, кмет беше Костадин Паскалев. Имаше идея да бъде публично-частно партньорство това строителство, защото липсваха пари в общината, нямаше средства никакви, нито европейски програми. Трудно обаче при строеж на паркинг нещата ти излизат на плюс чисто икономически. Те и в момента са така - на кантар. Влагаш доста пари, но за да можеш да ги възвърнеш, ти трябват двадесет години. Ние сме го правили това и видяхме, че няма бърза възвръщаемост. Парите от платеното паркиране няма как да върнат скоростно тази инвестиция.

Благоевград е областен център с отлична локация. Защо все ни заобикалят сериозните инвеститори? Защо не можем да постигнем поне малка част от това, което се случва в Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив?

Явно не предлагаме това, което интересува инвеститорите. Няма друго обяснение. Дори да вземем Симитли за пример - малък град, който обаче е като магнит за инвеститорите. Как ги привлича ли? С подходяща инфраструктура. С места, където има нужните комуникации. За да може инвеститорът по най-бързия начин, след като вложи парите си, да върви напред. Но тръгнеш ли сам да градиш инфраструктура, това много голямо перо за тези, които например вземат една ливада и решат нещо да правят върху нея. Ние имаме горчив опит в София. Там строихме един затворен комплекс, където накрая ни изнуди Столична община. Накара ни да направим две улици, канализации, водопроводи и други съоръжения, защото нямаше да ни приеме построените обекти. Фактически това утежни себестойността и в един момент се оказа, че това, което си изработил, не си възвръща парите. Ние затова и не участваме в предприемаческия бизнес, защото той в това отношение е рисков. Или пък трябва да имаш конкретни взаимоотношения с определени хора. А не сме от тези, които влизат в такива взаимоотношения, тъй като доста често част от тези отношения са нерегламентирани.

Георги Ганджов: В строителството има работа, но няма хора

Георги Ганджов над 30 години работи успешно в строителния бранш. Един от собствениците на голямата строителна фирма „Универсал строй консулт” ООД-Благоевград. Той е член на контролния съвет на Областното представителство в Благоевград на Камарата на строителите в България. Георги Ганджов говори за недостига на кадри, сивия сектор, цените на имотите, обществените поръчки и бъдещето на бранша

Г-н Ганджов, човек, който е извън строителния бранш, като гледа случващото се около нас, остава с впечатлението, че се строи много и секторът е в разцвет. Така ли е в действителност?

- И да, и не. Работа има и не може да се каже, че строителният бранш има проблем с реализацията. Проблемите са от друго естество и според мен тепърва ще се задълбочават.

Най-сериозният проблем е липсата на качествена работна ръка. Това вече започва осезаемо да се отразява на строителството. Преди около десет години, когато бях в Управителния съвет на Камарата на строителите, повдигнахме този въпрос. Тогава много хора се усмихваха и смятаха, че този проблем няма да стигне до България. Темата възникна, защото гладът за работна ръка вече се усещаше много силно в Европа. Започнаха да навлизат фирми и работници от държави извън Европейския съюз.

По това време - още преди COVID кризата, в България нещата бяха сравнително нормални. Бизнесът вървеше, а възнагражденията в строителството бяха с около 50-60 процента по-ниски от тези в Европа. Имаше текучество, но то не се усещаше толкова силно.

За съжаление през тези десет години младите хора не влязоха в строителния бранш. Останаха хората с натрупани умения, които и днес работят, но младата българска работна ръка вече не проявява интерес към тази професия. Появиха се много други възможности за реализация и доходи и строителството престана да бъде предпочитан избор. Днес недостигът на кадри вече е изключително осезаем. Неслучайно през последните четири-пет години в България започна да се внася работна ръка от държави извън Европейския съюз - най-вече от Узбекистан, Индия, Шри Ланка, а вече и от Виетнам.

Тези хора до известна степен компенсират липсата на работници. В началото, през първата година или година и половина, са много работливи и изпълняват отлично задълженията си. След това обаче вече започват да търсят по-добри условия и по-високо заплащане, което е напълно естествен процес. Тази тенденция ще продължи. В същото време производителността в строителството значително се повиши. Навлезе много техника, започна да се използва и изкуствен интелект. Това безспорно оказва влияние върху работата. Но независимо от технологиите има дейности, които остават изключително трудоемки – кофраж, арматура, бетон. Това са тежки физически процеси, които няма как да бъдат заменени.

От години се говори, че образованието трябва да бъде по-тясно свързано с бизнеса, за да подготвя кадри за строителството и индустрията. Къде според вас е проблемът?

– Нашият отрасъл е тежък. Преди години голяма част от работната ръка идваше от райони с традиции в строителството - най-вече турскоезичните и помашките райони. Оттам идваха хора, които сравнително бързо усвояваха занаята и започваха да работят. Днес голяма част от тези хора вече са в Европа. Затова млади българи почти не влизат в строителството. Единственото решение е трудът да стане по-привлекателен. Няма как насила да накараме някого да избере тази професия. Пазарът сам определя правилата.

Истината е, че добрите майстори вече получават възнаграждения, които са напълно съпоставими с тези в Европа. Наскоро ми се наложи да проучвам пазара в Австрия, където живее дъщеря ми. Оказа се, че при определени специалности - фаянсаджии, водопроводчици, монтажници на гипсокартон, цените на труда вече почти са се изравнили с тези в България.

Напоследък в страната навлезе терминът „фирма бригада“. Може би това е начинът да се компенсират някои неща - работната ръка да почне да получава по-високи възнаграждения, но това е абсолютно сив сектор. За съжаление, този сив сектор в последните пет-шест години, след като дойде ковидът, се увеличи страшно много. Сега се опитва правителството нещо да прави с промените за работниците, които са на четири или на два часа. Тази политика е правилна, но ще е трудно да се изсветли бизнесът. 70% от строителството в България се извършва от сивия сектор. Не се плащат осигуровки. Приемат се така наречените фирми бригади, които идват, но при тях реално плащането става по някакъв друг начин. Или се водят на два часа, или на четири часа. Всичко това, което е два или четири часа, деветдесет процента, независимо какво говорят политиците, това е сив сектор. Това са хора, които работят на осем часа, но се осигуряват на два или четири часа. Правилно се поема тази политика, че фактически човек не може два часа да е днес на работа, а да получава за целия ден трудов стаж. Това е разковничето.

Уточнете по-добре какво точно означават тези фирми бригади?

Словосъчетанието „фирма бригада“ се наложи като термин, след като големите фирми, за да намалят разходите си, защото се вдигна много фондът, се договарят с конкретна бригада. Такава фирма се открива срещу два лева. И тази бригада идва като фирма. Сключваш си договора, тя работи, ти превеждаш парите по банков път, защото имаш договор. Но тези пари сто процента ги теглят от банката, разплащат се на ръка и бецз документи на работниците. След известен период закриват фирмата и тя си остава със задълженията. Не се плащат осигуровки, не се плащат данъци, нищо не се плаща.

Това е много елементарно и съвсем лесно може държавата да го спре. Защото е много просто - в банките може да се видят кешовите тегления, които в последно време се увеличиха многократно. Това всичко е свързано един път с нерегламентирани плащания, които са на ръка. Голямата фирма превежда парите, бригадата отива, изтегля ги и си ги разпределя. Пак казвам, няма осигуровки или ако има осигуровки, то те са на някакви минимални часове.

Пак да ви върна на работниците от трети страни. Те имат ли трудовите навици и успяват ли така да придобият умения? Имат ли желанието да станат майстори или по-скоро вършат обща работа по строежите?

Искам да изтъкна, че тези хора, които идват в България, осемдесет процента от тях са качествена работна ръка. Дори са по-дисциплинирани от българите. Само в София има не по-малко от пет или шест хиляди турски работници, които са организирани чрез фирми, влизат по съвсем законен начин, работят. Те са изключително дисциплинирани работници, които работят на базата на договори, които си имат в Турция. Тази фирма си е сключила договор с наши фирми и голяма част от тях ползват турска работна ръка. Това важи и за узбекистанците, много добри в довършителните работи са виетнамците. Това търсене на чужда работна ръка ще се задълбочава при всички положения.

От няколко години недвижимите имоти поскъпнаха много. Ще продължи ли според вас тази тенденция или ще дойде момент, в който това ще спре?

Тук не мога да се произнеса категорично, защото ние по принцип не работим в предприемаческия бизнес. Предприемаческият бизнес е съвсем различен от нашия. Там има предприемач, който наема конкретна строителна фирма, която да му строи. Начинът на формиране на цените не бих могъл въобще да ги коментирам. Нашата фирма се е съсредоточила да работи с инвеститор. Пазарът е такъв, какъвто е. Дали са две, три или пет хиляди евро за квадратен метър, само пазарът може да урегулира нещата. Чувам, че в момента в София има едно „затапване“ и неплащане от колеги, не се плаща извършеното строителство. Това значи, че не са продадени построените обекти. Но това са мои разсъждения, не съм много компетентен да говоря за пазара на недвижимите имоти. Но считам, че пазарът у нас винаги е функция на европейския пазар. Няма какво да се заблуждаваме. Каквото се случва в Европа, след две или три години идва при нас. Аз го наблюдавам процеса вече тридесет години. Много добре си спомням началото на века – 20021 2003, 2004 година, когато там рязко се увеличиха цените на имотите. Тогава все още в България бяха от два до три пъти по-ниски цените. В момента пак се различаваме едно към две, едно към три, едно към четири. В Люксембург цената е между 10 000 - 15 000 евро на квадратен метър. В една Виена е над 6000 евро на квадратен метър. Пазарът е този, който командва, а от него не можем да избягаме.

Ние сме на нивото на Чехия. Даже в Чехия е малко по-скъпо, в една Румъния са малко по-скъпи недвижимите имоти. Затова не считам, че пазарът е изкривен или че нещо кой знае какво се е случило. Пазарът винаги регулира нещата. Смятам, че сега ще има „охладняване“, защото усещам как в последните два-три месеца все повече работници започнаха да питат за работа. Стари наши работници, с които сме работили, които отидоха по чужбина, които отидоха в други места, в други фирми , искат да се върнат при нас. Мисля, че догодина пролетта малко или повече ще има някаква равновесна точка по отношение на цените.

Господин Ганджов, защо не участвате в обществени поръчки?

Защото опитахме на няколко пъти, но се оказа, че нашата фирма няма капацитет – така ни квалифицираха на няколко места. Опитвахме наскоро и в региона на едно-две места. Още преди да се отворят офертите с ценовите предложения, ни казват: „Вие не можете да участвате, защото нямате капацитет, не сте си подготвили документите“ или нещо подобно. Ние по принцип десетина години въобще не бяхме участвали в обществени поръчки. Позволихме си го миналата година, но дори не ни допуснаха до отваряне на ценовите оферти. Имаме и конкретни начини как може да се участва в обществените поръчки, които ние не приемаме и считаме, че по-чистото и по-коректното е, когато си имаш инвеститор, с който си комуникираш, сключваш си договора, свършваш си работата, получаваш си парите. Проучваме си инвеститорите, разбира се, защото и там има проблеми някой път с финансирането, някой път банките, някой път някои други проблеми, възможна е некоректност. Убедени сме, че обществените поръчки са обременени с някои неща, които не са много редни и морални.

Само един уточняващ въпрос. Означава ли, че един от начините за участие в тях е да се дадат някакви пари предварително, за да се спечели? И не печелят ли фирми, които наистина нямат капацитет и строят некачествено?

То се вижда много ясно. Вижте саниранията, които са в Благоевград. Вижте сградите, където работят фирмите, спечелили обществени поръчки, после вижте постройките, където има частно строителство. Погледнете фасадите, нищо повече. И те ще ви покажат за какво става дума. Тук наскоро се санираха четири или пет блока. Нека просто да се видят тези блокове какво представляват като качество и какво представляват например там, където си има инвеститори, където се набляга и на качеството. Защото няма как да не го направиш така, както си се договорил с инвеститора. При обществените поръчки има и други обстоятелства - цените се „натискат“, специално за саниранията реално погледнато работната ръка е доста, доста неквалифицирана, за да не използвам други думи. Повечето работници са от махалата. Трудно е с такава работна ръка да постигнеш някакво качество, но пак казвам, сигурно влияят и някакви други неща - ниски цени, на които са взети тези обекти, или пък има и нещо друго…

Харесва ли ви Благоевград като градоустройство? Начинът, по който се строи, къде се строи, как се строи?

В последно време се усеща в Благоевград, че новият кмет се старае. Поне по отношение на чистотата е с една класа по-високо от предишния кмет. Говоря и по отношение на изхвърлянето на боклука, и на улиците, които се ремонтираха. Знам, че е много сложно, защото с финансите имат големи проблеми общините, но поне това, което се направи, мисля, че се прави качествено. Улица „Иван Рилски“, която е от читалището нагоре, както и другите в този район се направиха качествено, работи се добре. Пак казвам - изключвам санирането, където е трагедия.

Естествено, има много какво да се желае. Дано в града да влязат повече пари, за да може все пак да се направят повече неща. Интересно ми е защо се отказа от този проект, който беше за паркинга под площад „Македония“. Аз съм радетел за този паркинг, защото още през 1987 година този въпрос се разглеждаше. Тогава не стигнаха силите по време на корпуса да се направи. Между другото това беше вкарано в програмата. През 2000-2001 година също се разглежда този обект в Общински съвет - Благоевград, кмет беше Костадин Паскалев. Имаше идея да бъде публично-частно партньорство това строителство, защото липсваха пари в общината, нямаше средства никакви, нито европейски програми. Трудно обаче при строеж на паркинг нещата ти излизат на плюс чисто икономически. Те и в момента са така - на кантар. Влагаш доста пари, но за да можеш да ги възвърнеш, ти трябват двадесет години. Ние сме го правили това и видяхме, че няма бърза възвръщаемост. Парите от платеното паркиране няма как да върнат скоростно тази инвестиция.

Благоевград е областен център с отлична локация. Защо все ни заобикалят сериозните инвеститори? Защо не можем да постигнем поне малка част от това, което се случва в Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив?

Явно не предлагаме това, което интересува инвеститорите. Няма друго обяснение. Дори да вземем Симитли за пример - малък град, който обаче е като магнит за инвеститорите. Как ги привлича ли? С подходяща инфраструктура. С места, където има нужните комуникации. За да може инвеститорът по най-бързия начин, след като вложи парите си, да върви напред. Но тръгнеш ли сам да градиш инфраструктура, това много голямо перо за тези, които например вземат една ливада и решат нещо да правят върху нея. Ние имаме горчив опит в София. Там строихме един затворен комплекс, където накрая ни изнуди Столична община. Накара ни да направим две улици, канализации, водопроводи и други съоръжения, защото нямаше да ни приеме построените обекти. Фактически това утежни себестойността и в един момент се оказа, че това, което си изработил, не си възвръща парите. Ние затова и не участваме в предприемаческия бизнес, защото той в това отношение е рисков. Или пък трябва да имаш конкретни взаимоотношения с определени хора. А не сме от тези, които влизат в такива взаимоотношения, тъй като доста често част от тези отношения са нерегламентирани.