Веселина Вачкова: За мен няма съмнение, че Духова могила е свързана с Александър Велики

Разговор с автора на новото изследване за Духова могила, нейните тайни и връзката ѝ с една от най-загадъчните личности в световната история - с великия пълководец Александър Велики. Доцент д-р Васелина Вачкова е български учен, историк, културолог, бивш директор на Историческия музей в Перущица, специалист по Късна античност в Института за исторически изследвания при БАН. Голям изследовател на Орфей, богомилите и исихазма. Автор на книгата "Духова могила - дотам и нататък".  

Откога датира интересът Ви към Духова могила?

Към настояща дата вече 11 години. И интересът ми става все по-силен. Причината е, че книгата обхваща само първите два строителни етапа на Духова могила. Третият, който е изключително важен и единственият реално изследван досега период - краят на Духова могила през IV век след Христа, според мен изисква отделна книга. Затова в настоящото изследване вниманието е концентрирано върху няколко основни въпроса - кой издига Духова могила, кога я издига и защо. Разглеждат се и доказателствата за изключителното богатство на находките, откривани на това място.

Какви са тези доказателства?

Говорим за огромен масив от сведения и находки, събирани още от френския професор и археолог Жорж Сьор в края на XIX и началото на XX век. В книгата проследявам и стъпките на хипотетичния герой, в чието име според мен е издигнато това съоръжение - Александър Велики.

Защо смятате, че става дума именно за Александър Велики?

По метода на изключването. Дори само фактът, че става дума за съоръжение с изключителна памет, е показателен. Духова могила функционира осем века. Имаме могили, които са използвани два или три века, след което са преупотребявани. Тази функционира цели осем века и в нея са регистрирани само два основни ритуала – единият в началото на IV век пр. Хр., а другият в края на IV век сл. Хр. И двата са уникални. Най-впечатляващи са ритуалите от IV век пр. Хр. След като се запознах с всички налични описания, снимки и експонати, стигнах до извода, че най-голямата загадка са необичайните погребения, с които започва животът на този монумент.

Какво представляват тези погребения?

Открити са 16 колесници и 16 колесничари, ритуално убити. Само по себе си погребение с колесница е изключителна рядкост и се свързва с хора от най-висок ранг. А тук говорим за шестнадесет такива случая. Още по-необичайното е, че до всяка колесница има ритуално убит колесничар. Един от тях дори е бил намерен със стрела в ребрата, както описват братя Шкорпил. Вместо да се търси смисълът на числото 16, много изследователи са спорили дали колесничарите са били в колесниците и други второстепенни детайли.

Какво според Вас означава числото 16?

Ние познаваме един исторически случай, който отговаря напълно на тази картина. В заговора срещу Александър Велики са замесени точно 16 души от най-близкото му обкръжение. Те са описани поименно в античните извори. Всички са ритуално убити по заповед на Олимпиада – майката на Александър. Тези събития са подробно разказани от Плутарх и други автори. За мен съвпадението между 16-те колесници и 16-те ритуално убити колесничари е твърде значимо, за да бъде случайно.

Как това Ви отвежда към района на Филипопол?

След като проследих събитията, за мен не беше голяма загадка защо това място е именно край Филипопол. Александър има връзка с тези земи. Освен това трябваше да бъде обяснено защо Филип II избира точно мястото на древна Евмолпия, за да издигне единствения град, носещ неговото име. Причината според мен е една - легитимацията на династията чрез връзката ѝ с тракийския цар Евмолп и Елевзинските мистерии. Голямата част от държавата на Филип и културното ѝ наследство са тракийски, а не елински. Затова както Филип, така и Александър влагат огромни усилия във Филипопол.

Означава ли това, че според Вас Духова могила е своеобразно лобно място на Александър Македонски?

За мен няма никакво съмнение. След седем години целенасочена работа по темата съм убеден, че именно това е мястото. Разбира се, когато казвам „лобно място", използвам термин, който е по-разбираем за съвременния човек. Става дума за място, където Олимпиада Македонска, майката на владетеля, започва ритуала по обезсмъртяването на Александър. Тя не може да го завърши, защото тялото му не е там. Затова започва с най-необходимото – убийците на царя да бъдат наказани и пролятата кръв да бъде изкупена. Първата структура на могилата е изградена именно тогава и е поддържана столетия наред.

Кой според Вас завършва този процес?

Император Каракала. Това е един много важен и недостатъчно изследван момент. Имаме добре проследима история около събитията в Александрия през 216 година. След известното клане на александрийската младеж изчезва нещо, което дотогава многократно е било виждано от римски владетели – тялото на Александър. След тази дата то повече не е засвидетелствано. Според мен именно тогава Каракала го премества. Има само едно място, където можем да търсим завършен ритуал по погребението на толкова значима фигура.

Кое е това място?

Филипопол. През 216 година там са учредени Александрийските игри. А според традицията, позната още от „Илиада", погребението на велик воин и владетел се завършва с големи игри. Именно тогава се появява и богатата скулптурна украса, свързана с втория строителен период на Духова могила.

Може ли днес Духова могила да се разглежда като духовен център?

Все още не, но може и трябва да стане такъв. Една от целите на книгата беше да покаже, че дори когато разкопките са затруднени, едно място може да бъде изследвано по друг начин – чрез историческо разследване, чрез анализ на изворите и чрез възстановяване на паметта за него. Това място се намира в сърцето на българските земи. То има потенциала да се превърне в истинско хранилище на духа. Имаме нужда от такива места, особено във време, в което обществото често изглежда безпътно и лишено от обединяващи идеи.

В книгата правите и връзка с Панагюрското златно съкровище. Каква е тя?

Не бих казала, че става дума за пряк паралел. По-скоро за общ контекст. Панагюрското съкровище е един от най-впечатляващите артефакти, които притежаваме, но всъщност все още не разбираме напълно неговото значение. Много се спори дали е изработено от гръцки майстори или от местни златари, но това не е най-важното. По-важният въпрос е на кого е посветено. Според мен съкровището е посветено на богинята Немезида – тази, която възстановява равновесието. Цялата му символика е свързана с идеята за възстановяване на справедливия ред. От друга страна, в него присъства историята за Парис и Елена. А Парис носи и името Александър. Именно тук се появява още една връзка с Духова могила.

Каква?

В Духова могила е открита статуя на хубавата Елена - вероятно единствената подобна статуя у нас. За съжаление тя изчезва само дни след като е изложена в музея в Перущица и следите ѝ се губят. Това е само една от многото връзки, които очертават общия културен и исторически контекст около Духова могила. Те сами по себе си не доказват нищо окончателно, но поставят редица въпроси, които заслужават много по-задълбочено изследване.

Благодаря Ви за разговора.

И аз благодаря.