Спас Ташев: Скопие няма шанс да прокарва фалшиви наративи пред Европа

Доцент д-р Спас Ташев е експерт по въпросите на миграцията и българите в чужбина. Познава отлично процесите в западната ни съседка Северна Македония. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийски университет. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доктор е по статистика и демография в БАН. Той познава отлично процесите в Северна Македония. С него разговаряме за отношенията между България и западната ни съседка. А поводът за това е докладът, който днес Европейският парламент гласува за напредъка на Северна Македония по пътя й към ЕС.

Днес Европейският парламент отхвърли искането на Вайц да отпадне тази част от доклада за напредъка на съседката ни, която касае работата на съвместната комисия. Какъв знак е това?

Това е знак, че Европа ни разбира. Категорично, въпреки че за нашето общество в известна степен битува евроскептицизъм. Всъщност през последните години, особено когато започна ескалацията на напрежението между Скопие и София, Европа винаги е заставала на нашите позиции. И ако си свършим работата както трябва, дори няма да има и малката подкрепа, която хора като Вайц оказват на Скопие.

Има ли България приятели сред страните в Европейския съюз? Разбират ли нашия проблем, нашите искания и нашите желания по отношение на Северна Македония?

Трябва да кажа, че дълго време българската позиция не беше разбирана, тъй като се основаваше предимно на исторически сантименти. В мига, в който ние сменихме акцента и го поставихме върху правата на човека и репресиите срещу лицата с българско самосъзнание в наши дни, всеки свободолюбив човек започна да подкрепя българската позиция, тъй като стана ясно, че в Северна Македония и днес има лица, които страдат само заради това, че се чувстват българи, искат да демонстрират своята идентичност, но това им е забранявано и са подлагани на репресии.

Така че с този език, през призмата на правата на човека, приятели имаме и ще продължаваме да имаме.

Да очакваме ли, че Европа по-строго ще наблюдава и ще обръща внимание занапред на нападенията срещу македонски граждани с българско самосъзнание, както и на вандалските актове, какъвто беше последният случай със запалените автомобили на посолството в Скопие?

Само преди седмица имаше една среща, посветена на разширяването на ЕС в посока Западните Балкани, в Черна гора. Там имаше среща между Християн Мицкоски и френския президент Макрон. От това, което чухме от медиите в Скопие, едва ли не Франция подкрепяла Мицкоски.

Между другото, ние изпратихме информация до френската страна, като казахме, че става въпрос за злоупотреба с имената на Франция и Германия. И днес виждаме приятната изненада – Франция осъди вандалския акт в Скопие с палежа на българските дипломатически автомобили.

Така че виждаме европейската подкрепа. Мицкоски трудно печели позиции. Единственото опасение е, че ние не сме много активни, което отваря някаква ниша Скопие да създава интриги. В момента, в който активизираме своята дипломация, мисля, че за Скопие няма да има никакъв шанс да прокарва своите фалшификации и погрешни наративи за миналото и настоящето.

България трябва ли да промени нещо в отношението си към Северна Македония? Да бъде по-твърда в позициите си и да реагира по-остро при подобни вандалски актове и нападения срещу хора с българско самосъзнание?

След палежа в Скопие ние видяхме, че България информира редица европейски институции, в това число и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Виждаме реакцията на европейските ни партньори. Това означава едно – когато ние ги държим постоянно информирани, съвсем логично е да печелим.

За съжаление, не бих казал, че сме провеждали подобна последователна политика при предходни управления. Мога да посоча един-единствен министър-председател и един външен министър, които само в рамките на една година употребяваха понятието „българско малцинство в Северна Македония“. Тези хора очевидно не знаеха, че в Северна Македония няма малцинства. Там държавното устройство е такова, че имаме общности или части от народи, които живеят там, поради което официалното искане е за признаване на българската общност в Северна Македония, а не на българско малцинство.

Едва в сегашното управление мога да кажа като цяло, че политиката по отношение на Скопие наистина е твърда и последователна. Разбира се, има необходимост от активизиране и сега. Надявам се нашите управляващи и дипломати да обърнат сериозно внимание на този въпрос.

Фондация „Македония“ и други граждански организации призоваха за блокада на пунктовете със Северна Македония. Има ли риск подобни действия да налеят вода в мелницата на Мицкоски и управляващите в западната ни съседка? Възможен ли е обратен ефект?

Да, има такъв риск. Подкрепям идеята за провеждане на някаква акция в отговор на провокациите на Скопие, но този отговор не трябва да бъде свързан с насаждане на допълнителна омраза и от наша страна.

Подкрепих идеята да се отиде на граничните пунктове, но вместо да ги блокираме, можем да задържаме колите по пет минути и на шофьора на всяка влязла кола да подаряваме по едно цвете и да им се пожелава: „Добре дошли в България“.

Само с положително отношение към тези хора можем да постигнем успех. Ако и ние имаме негативно отношение, на каквото те разчитат, тогава няма да имаме решаване на проблемите, а ще имаме задълбочаване на тази криза. А ние нямаме такъв интерес. Ние искаме да обърнем посоката на историческия процес и там, където е текло, пак да тече.

Да се върнем отново към днешното решение. Може ли то да засили езика на омразата в Северна Македония срещу България?

Езикът на омразата в Северна Македония е всекидневно явление. Там той е функция на сегашните управляващи, а доколкото има инциденти, те са били повлияни именно от този език на омразата.

Смятам, че сегашните управляващи нямат нагласа да променят своята политика. Още повече, че в Северна Македония няма и критична маса население, която да окаже въздействие върху провежданата политика.

Тук трябва да бъдем внимателни и да търсим европейска подкрепа за демократизиране на тази държава. Имам предвид следното – с европейски фондове да се създават независими медии, чрез които да се блокира тази сръбско-унгарска медийна блокада.

Половината медии в нашата съседка са под контрола на Белград, другата половина доскоро бе под контрола на Виктор Орбан. В момента се прави опит Сърбия да поеме и тази унгарска половина. Светлина в тунела към момента няма в медийно отношение.

Ние трябва да осъзнаем това и да работим активно, но не за българизиране, а за демократизиране на Северна Македония. А всичко друго ще се подреди от само себе си.

Възможно ли е Скопие да опита чрез нови механизми да заобиколи и да не изпълни всички критерии, заложени във френското предложение за членството ѝ в Европейския съюз?

Те непрекъснато опитват. Предложенията на Томас Вайц бяха именно в тази посока. Към настоящия момент те бяха неуспешни. Но подчертавам – към настоящия момент. Защото те ще продължат да работят активно. Имат програма за лобиране, имам предвид паричен фонд, чрез който по механизмите за лобиране се правят опити да се повлияе върху позицията на различни европейски политици, дипломати или пък водещи медии, които да публикуват новини или да прокарват решения в полза на Северна Македония.

Точно тук трябва да бъдем внимателни и да си дадем сметка, че срещу нас имаме страна, която не спазва всички европейски критерии за демократичност, за медийно присъствие, медийно поведение и за правата на човека. Така че това трябва да ни бъде като един предупредителен жълт сигнал с идеята, че този сигнал може да стане и червен. По никакъв начин не бива да подценяваме това, което Скопие прави, тъй като зад Скопие стоят други сили, които не са маловажни – Белград, Москва и Китай. Има много геополитически интереси в този малък регион и ние трябва да имаме своите приятели и съюзници, за да противодействаме успешно на тези глобални тенденции.

Резонно ли е човек да си зададе и следния въпрос: Северна Македония ли повече иска да бъде в Европейския съюз или Европейският съюз повече иска Северна Македония да бъде част от него?

Правителството на Северна Македония категорично не желае членство в ЕС. За разлика от своите граждани, които декларират желание за еврочленство. Но тъй като правителството няма как да заяви официално, че не провежда политика по европейска интеграция, то има една проевропейска фразеология и антиевропейски действия.

Ние трябва да разкрием именно тези противоречия, а на Европа, която невинаги разбира дълбочината на проблемите на Западните Балкани, е съвсем нормално да ѝ се иска тази част от Европа да бъде приобщена към Европейския съюз. И тук е голямата опасност, защото ще стане много по-сложно, ако Троянският кон влезе в крепостта Европа. Много по-добре е, когато Троянският кон бъде държан извън тази крепост. Точно това трябва да правим ние – да не допускаме той да влезе в Европа. Когато Троянският кон се промени, тогава тези хора ще бъдат добре дошли в европейското семейство.

Европейският парламент препоръчва в доклада съвместната комисия да ускори работата си. Смятате ли, че това е възможно, като се има предвид, че в комисията участват и северномакедонски учени?

Смятам, че нищо няма да се ускори. Това ще остане един призив без реални последици. Защото всички срещи, които са провеждани досега, на практика не са дали резултат. Ние зациклихме някъде в Ранното средновековие, в епохата на цар Самуил, като дори аз не съм наясно какви неща са договаряни. Доколкото ми е известно, факти от миналото, по които е било постигнато съгласие, впоследствие са били оспорвани от нашите партньори от Северна Македония. Така че при липса на добра воля тази комисия ще продължава да тъпче на едно място.

Това не ни пречи да активизираме и в тази насока нашата дейност. Например - може да се направи дигитализация на огромния архив на възрожденци и революционери от географската област Македония. Този архив да бъде със свободен достъп, така че всеки гражданин на Северна Македония, който се интересува от своето минало, да може да намери оригиналните документи такива, каквито са, без никакви интерпретации. Тогава на хората оттатък границата ще им стане ясно, че не България е тази, която фалшифицира миналото.