Държавата трябва да пази паметта на героите, загинали за свободата й

Представяме ви втората част на интервюто на журналистката Ирина Кирилова с Явор Чучков - правнук на Ефрем Чучков. Ефрем не е обикновен герой. Той е ОГЪН, както са казвали турците. Животът му е свързан с едно име, за което се пеят песни и до ден днешен - Гоце Делчев. Днес представяме втората част от пространното интервю. 

Вашият род е прочут не само с прадядо Ви Ефрем Чучков. Вашите родители - Спиридон и Вера Чучкови, са получавали повече от половин век голяма почит в Горна Оряховица. Брат Ви професор Виктор Чучков е пианист, композитор и музикален педагог със световна слава, почетен гражданин на Горна Оряховица. Сестра Ви, доцент Миляна Чучкова-Гюрковска, е виден микробиолог. Освен родствената връзка, какво друго Ви сближава с тях?

Баща ми Спиридон Чучков е роден в Горна Оряховица, макар че родителите му са бежанци от Щип и Прилеп (Македония). Той и майка ми Вера Чучкова (родена в Прилеп) бяха действително в продължение на около 50 години едни от най-известните и уважавани лекари и общественици в Горна Оряховица и в целия Търновски окръг. Що се отнася до брат ми Виктор, Енио Мориконе например писа за него: „Музиката извира от всичките му клетки...”. Сестра ми Миляна беше

дългогодишна ръководителка на прославената българска лаборатория за БЦЖ ваксина, но и талантлива пианистка с многобройни успешни изяви. Нейната дъщеря Олга Гюрковска, живееща и работеща в Париж, е именит оперен и песенен мецосопран. Смятам, че всички от рода ми, без изключение, сме обединени от страстта към музиката.

Вашият чичо Иван Чучков е завършил електроинженерство в Прага, през 1941 година е проектирал първата тролейбусна линия в София и от 1973 година е бил директор на „Метропроект“ в София. Какво си спомняте за него?

Освен родителите ми, за историята на нашия род най-големи знания имаше Иван Чучков, брат на баща ми. Той е бил близък приятел на Никола Вапцаров - заедно са учили в Морското машинно училище във Варна, обитавали са там една стая. По-късно, когато Вапцаров е безработен поради „неблагонадеждност” и гладува, чичо ми, тогава инженер в Дирекцията на трамваите и осветлението, с големи усилия успява да му намери работа (в Екарисажа) в един особено труден за гениалния поет период, когато Вапцаров е изпълнен с огорчение и отчаяние от мракобесническия режим в България. През съдбоносната 1940 година приятелите Кольо и Иван, с риск за живота си (и двамата – глави на семейства), разлепват нощем из улиците на София саморъчно подготвени листовки против включването на България във войната и присъединяването ѝ към Тристранния пакт.

Иван Чучков посвещава живота си на своята мечта – столицата на България да има метро, и става автор на проектите на бъдещия Софийски метрополитен и негов инициатор и стратег. Преки свидетели са ми разказвали за упорството и безкомпромисността, с които той, макар и безпартиен, е отстоявал тези свои проекти пред многобройните противници на Софийското метро: „Или приемате, или си подавам оставката!”. И в крайна сметка са ги приемали... А само за първия експлоатационен участък на метрото, проектите му е трябвало да бъдат одобрени от 36 инстанции!

Чучков започва въпросната борба като главен инженер на „Софпроект” и ръководител на колектива за проектиране на софийското метро. Този колектив е преобразуван през 1973 година в „Метропроект”, чийто директор става инж. Иван Чучков. През 1968 г. той разработва Технико-икономическия доклад за метрото, утвърден в 1972 г. от Министерския съвет. През 1975 година е приета Генералната схема за развитие на линиите на Метрото с три диаметра, а в 1978 г. започват отчуждителните процедури и обезщетяването (с над 2000 апартамента) на собствениците на имоти по трасето на първия метрорадиус. Същинското строителство започва през 1980 година, но поради недостатъчния размер на инвестициите основният обем строителни работи се извършват чак след 1987 година.

Както пише в книгата си „Носители на огъня на Прометей” (2002 г.) инж. Мире Спиров - хронистът на електротранспорта на София, „Инж. Иван Чучков, наричан вулканичен дух с голямо сърце, желязна воля и принципност, разгневяван от аксиоматичното мислене, успя да се пребори за приемането на метросистемата като гръбнак на масовия столичен пътнически транспорт, както и да наложи вижданията си за днешния вариант на Софийския метрополитен”.

Приживе Иван Чучков е удостояван с орден „Народна република България” първа степен, ордени за участието си във Втората световна война, носител е на званието „Почетен гражданин на София”, и много други отличия. Той живя с болката, наречена Македония. Последните му думи преди да умре в 1991 година, бяха: „Какво става с Македония?”.

Вярвате ли, че ще дойде време, когато кражбата на български герои от политиците на Северна Македония ще спре?

Не мога да предвидя. От огромно значение е да не правим никакви компромиси с историческата ни памет, доколкото е останала такава. Например, недопустимо е да си мълчим, когато властите в Скопие издават цели книги и излъчват филми за Ефрем Чучков, в които дори не се споменава, че той е българин от Македония. Немислимо е българската държава да позволява подобна гавра.

Търся обобщение за Вас. Трудно ми е, защото не познавам миналото Ви. Дали сте били горе, дали сте се срутвали, дали сте бил открит, дали сте бил верен на заветите на прадядо Ви, дали сте се страхували, или открито сте вървели срещу ветровете? Затова ще искам Вие да обобщите образа си! Моля!

Понякога съм премълчавал това, което е трябвало да кажа публично. И все пак ми се струва, че по-често съм вървял срещу ветровете. В случая нещата са ясни: бюрокрацията днес е сякаш непобедима. Учрежденията непрестанно си прехвърлят топката - вече цели 6 години им пиша писма, историци и общественици отправят и публикуват призиви, но резултат няма. Усещам и че все повече държавни служители не съзнават, че именно държавата е длъжна да се погрижи за отдалия живота си герой, а не някой негов роднина или недържавна организация...

Това е финелът на интервюто с Явор Чучков, който разказва в него куп интересни неща за своя род. Той не иска много - името на прадядо му Ефрем Чучков да се чете по време на заря, в учебниците по история да има информация за него, един бюст-паметник да спира хората, за да сложат цвете и да почетат паметта му. Дано го чуят тези, от които зависи всичко това...