Отец Николай: Има благодат в храм „Свети Антоний“, нямо момиче докосна иконата на светеца и проговори!

Църквата "Свети Антоний Велики" е една от емблемите на най-малкия ни град Мелник и единствената в страната, която носи името на този светец. Храмът е паметник на културата с национално значение. В него вече 12 години служи отец Николай. С него говорим малко преди Антоновден за чудесата, които са станали в тази църква, за чудотворството на свети Антоний, за силата на вярата.

Отец Николай, в навечерието сме на Антоновден. Увеличава ли се интересът на миряните към единствената църква у нас, която носи името на свети Антоний?

Мелник още от миналото е прочут със своите множество църкви и параклиси. В момента тук функционират не един и два, а цели пет православни храма. Радващо е за мен, че в църквата „Свети Антоний Велики“ посетителите се увеличават непрекъснато. И тук не става въпрос за туристи, които искат просто да видят този божи дом, а за хора, които влизат вътре с искрена вяра. За неделните богослужения пристигат хора от цялата страна, а не само от региона. Впечатлен съм от този факт. Увеличават се кръщенетата и венчавките тук. Идват от различни населени места, за да венчаят или кръстят в тази църква, в която се извършват и седемте

свети тайнства - кръщение, миропомазание, причащение, покаяние (изповед), свещенство, брак и елеосвещение (маслосвет).

Храм на чудесата – така някои наричат тази църква. Вие бил ли сте свидетел на някакво чудо?

Случват се само тогава, когато вярата е в сърцето, душата и ума ти. Виждал съм няколко такива чудеса, но един свещеник не може да разкрива всичко, което вижда. Но не мога да не споделя поне за едно истинско чудо. Веднъж вътре влязоха жена и нейното момиченце, което бе на 4-5 години. Те бяха дошли от Перник. Детето бе доста енергично, хиперактивно, бързо се приближи до старата икона на свети Антоний и я докосна. Обърна се към майка си и изрече на срички „Ма-ма“, при което се забърза към нея. Без да иска, блъсна и счупи един от свещниците. Оказа се, че детето е нямо и до този момент не е говорило въобще. В следващите години идваха от благодарност, че е проговорило тук, в този храм. А аз още пазя счупения свещник.   

Освен старата икона на светеца какво друго впечатлява миряните?

Това е колоната в средата на църквата, която е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангите през годините са се впивали в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора. Късно вечер ставало доброволното заточение на "налазените" от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на човека, който е привързан към колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а. - символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма свети Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя дори има чудодейната сила да отблъсква тези, които са много грешни. Свети Антоний се смята за основател на християнското монашество. Активен борец е срещу ересите. Чудотворството му се изразява най-вече в това да лекува хората от техните пагубни страсти - така наречените „бесове“. Помагал на човеците да преодолеят различни психически заболявания. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради тази църква, водени от нуждата да бъдат излекувани от патрона на храма - свети  Антоний. Затова насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. За да се освободят от демони, от психически и нервни разстройства.

Какво най-вече води хората в този храм?

Най-различна нужда от подкрепа от Бог. Идват, защото нямат рожба, защото имат някакви здравословни или лични проблеми, понеже са останали без работа и препитание, тъй като са измъчвани от някакви невралгии. Понякога искат да проведат беседи с мен, говоря им за вярата, за живота. Разказвам им, че и свети Антоний е бил обикновен човек, но е живял богоугодно. Затова Бог му е дал прозорливост и способност да лекува, да стане светец. Църквата не е място само за палене на свещи. Тук всеки може да вземе причастие, да се изповяда, до присъства на богослужението. Изповедта е вид разкаяние, свещеникът е длъжен да пази тайната на изповедта. По този повод ще разкажа една кратка история. Някога в Русия имало свещеник, който получил от един мирянин за благодарност ловджийска пушка. Клисарят в същия този храм бил по-буен. Веднъж някакъв мъж го ядосал и клисарят го застрелял с пушката на свещеника. След това се изповядал пред божия служител. Вкарали в затвора обаче свещеника, който лежал там 20 години, тъй като пушката била негова, а той така и не издал клисаря, опазил докрай тайнството на изповедта.

Чудодейна ли е старата икона на свети Антоний?  

Благодат има този светец, има благодат и в църквата. Аз лично я усещам тази благодат. Но човек трябва да е безкористен, да е чиста душата му, за да ги усети тези неща. Не бива и за миг да забравяме, че спасението е в молитвата, в покаянието, в Бог. Господ наказва тези, които обича. Наказва толкова, колкото можем да понесем. Затова е необходимо да имаме вяра, любов, надежда и смирение. С идването си тук усетих недостатъчно силната вяра на местните хора. Свикахме с кмета събрание, говорих много за упованието в Бога и вярата. И още на Никулден, на 6 декември 2015 година, храмът се напълни с миряни. Това бе знак, че заедно ще вървим по правилния път.

Как ще посрещнете храмовия празник на 17 януари?

Надявам се, че с много миряни, както е всяка година на този празничен за тази църква ден. Успяхме да направим ремонт, да освежим сградата. Монтирахме климатик, постлахме нови килими, има и ново оборудване. Така че сме готови за Антоновден.   

За някой може да звучи като виц, но за Вас и мен е истина - ковид пандемията отключи Вашата дарба да рисувате. Продължавате ли да сте с четката в ръка, когато не сте в църквата?

Да, рисувам, но си оставам преди всичко свещеник. Този опасен вирус ме вкара в болница в тежко състояние, но пък ми помогна да открия красотата на изобразителното изкуство. Да осъзная величието на големите световни художници. Да оценя картините на своя любим творец - на Винсент ван Гог, един от най-значимите художници в историята на европейското изкуство. И да започна да рисувам неговите световноизвестни рисунки – „Слънчогледите”, „Житно поле с кипариси”, Бялата къща през нощта”, „Звездна нощ”. Като дете това въобще не е било моя слабост. Не съм подозирал, че мога толкова точно и добре да рисувам картини на най-великите художници. Но тук не става дума за никакво чудо. Всичко при нас идва по Божията промисъл и по Божията воля. Господ ни дава сили, всичко е от Господ дадено на нас, човеците. Тази моя дарба също е от Господ. Сега съм започнал да рисувам едно голямо платно, най-вероятно ще го нарека „Ад и Рай“. Няма да издавам точно какво ще има върху платното. Само ще кажа, че към рая води една много тясна врата, докато към ада вратата е широко отворена. Вярвам, че за тази моя дарба ми помага и свети Антоний, той винаги ще помага на всеки, който подхожда с искрена и сърдечна вяра към Бог, към храма и към самия светец.