Отец Тодор: За християните нашият Спасител винаги трябва да е в центъра на живота!

Отец Тодор Николов става свещеник преди 12 години в село Медковец. Вече 12 години той е истински духовен водач, който проповядва Божието слово. С благословението на Неврокопския митрополит Серафим от 2017 година служи в Неврокопска епархия.

Отец Тодор обслужва храмовете в общините Гърмен и Сатовча, където отдава време и сили не само за християнската вяра, но и за организирането на каузи за ремонтирането на църкви в региона. С него разговаряме за празника Рождество Христово, за вярата, за хората, за прошката. 

Отец Тодор, как Вие посрещате Рождество Христово?

Всички ние, християните, посрещаме големия и радостен празник Рождество Христово. Това е явяването в нашия грешен свят на самия въплътил се Бог-Слово. Бог стана истински човек, без да престава да бъде Бог, за да ни спаси от греха, проклятието и смъртта, които тежаха над човечеството след грехопадението на нашите прародители Адам и Ева. И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. Поради това светата църква призовава християните да се подготвим за срещата с този велик и радостен празник. Църквата желае да приготвим душите си за неговото тържествено честване чрез пост и покаяние, предварително да влезем в духа и настроението на този празник, за да бъде нашето празнуване разумно и съзнателно - за спасение на душата.

Подготвяме ли се всички ние така, както подобава, за раждането на нашия Господ Иисус Христос?  

Нека на този въпрос да си отговори всеки един християнин. Особено умилителни и тържествени са дните на така нареченото „предпразненство на Рождество Христово“, които започват 5 дни по-рано, на 20 декември. През тези дни всички богослужения в храма ни говорят за наближаващия велик празник и всички вярващи са призвани да се подготвят за достойното му посрещане. Дивните песнопения и четения на службите през тези дни са значими, те ни рисуват толкова ярко картината за Раждането на Спасителя. Няма нищо порочно и лошо в установената традиция в деня на този празник да се украсява елха, особено за малките деца, и да си разменяме подаръци, но не е добре, ако елхата и подаръците засенчват Христос. Понякога се стига до пълно забравяне за Иисус! Нека помним, че Христос, нашият Спасител, за нас, християните, винаги трябва да бъде на първо място, да е в центъра на целия ни живот.

Коледуването е един друг обичай, който свързваме с Рождество Христово. Кои участват в този ритуал?

В България подготовката за празника започва от Игнажден. По народна традиция се свързва и с обичая коледуване. Основни участници в коледуването са момци, които разучават коледните песни, създават се коледарски групи, които пеят за раждането на Сина Божий. На 24 декември, Бъдни вечер, празникът е посветен на дома и огнището, на този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Вечерта на 24 декември е началото на празненството на Христовото раждане. На този ден християните се подготвят духовно - чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие. Празникът е пряко свързан със следващия ден - Рождество Христово. На този ден храната е постна, защото е последният ден от коледните пости, в който се очаква раждането на Божия син. Не всички спазват коледните пости, но на Бъдни вечер трапезата на българите е постна. С това те показват, че спазват вековните традиции и своята вяра в Господ Иисус Христос.

Прави ли ни вярата по-добри?

Вярата ни прави не само по-добри, но и по-силни, и по-благоверни, но когато е искрена и чиста. Необходимо е да сме чисти по сърце и по дела. Да са отворени обятията ни за чуждата нужда и болка. Да сме съпричастни, смирени, да умеем да прощаваме. Да не търсим първите места, почитта, наградите. Защото има риск да изпаднем в гордост и прелест. Гордостта , тщеславието и прелестта са грях. Това се случва, когато слагаш себе си над всички, не чуваш чуждото мнение. Изпаднеш ли в прелест към себе си, това е пагубно за всяка душа - не можеш да чуеш и видиш истината. И стигаш дотам, че правиш лошо, а си мислиш, че е добро. Нека сме смирени, а не да се хвалим и да изпадаме във възторг от самите себе си.

Защо смирението и покаянието са толкова важни за християните?

Всеки ден трябва да имаме усещането за сплотеност и обич. Да не забравяме, че всеки ден, даден ни от Бога, е благодат. Преди Бог да даде на Мойсей Десетте Божи заповеди, му казва първите два дни народът да почисти както дрехите, така и домовете си, а на третия ден ще слезе и ще им се яви, за да им даде заповедите. Това физическо очистване на тела, на дрехи, на домове е важно. Но за нас, християните, много по-важно е да очистим нашите сърца и души. Това духовно очистване е осъзнаване на нашите грехове и изпросване на прошка за тях. Точно то е в своята същност е и смирение, и покаяние. Човек греши волно или неволно. Човешко е да съгрешим, божествено е да простим!   

Спазването на Божиите заповеди правят ли ни Божа заповед, която е първа сред равни?

И Десетте Божи заповеди са еднакво важни, Те са основополагащи за всеки един християнин, който иска да бъде част от Църквата. Длъжни сме да спазваме Божите закони - не кради, не убивай, не прелюбодейства, почитай родителите си. Те на практика ни показват как трябва да живеем. Не спазваме ли тези заповеди на Бог, получаваме житейски изпитания, които са ни пратени от Господ.

Какво е Вашето послание към хората за Рождество Христово?

Честито Рождество Христово! Да са здрави, весели, засмени и от Бог благословени! Нека приготвим пътя Господен в живота и душите си!