Доц. Наум Кайчев: Македонският алманах е безсмъртен паметник на нашите предци

Доцент Наум Кайчев е български историк и дипломат. Той е заместник-председател на Македонския научен институт и на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония. Той гостува в Благоевград за представянето на първото фототипно издание на "Македонски алманахъ" в зала „22 септември“. Енциклопедията е събрала живота и духа на македонските българи в САЩ и Канада. Доцент Кайчев е съавтор към предговора на фототипното издание.  С него говорим за създаването преди 85 години на летописа, който разкрива живота на македонските българи зад граница, за примера на предците ни, за отношенията между България и Северна Македония, за пътя на западната ни съседка към ЕС.

Какво костваше издаването на първото фототипно издание на „Македонски алманахъ“?

Това костваше много усилия и ангажиране на много хора и организации. Преди всичко го дължим на нашите предшественици – на Петър Георгиев Ацев – съюзният секретар на македонските патриотични организации, които е създателят на оригиналния вариант на този алманах през 1940 година. И след това - на самите Македонски патриотични организации в САЩ и Канада, които са го издали, и на редица институции в България. Преди всичко на издателство „Тангра“, Център за изследване на българската емиграция в Северна Америка, Македонския научен институт.

Защо точно сега се появява това издание?

На първо място, защото сега е ключова годишнини, а от друга страна - има доста спекулации с народностните чувства, с политическите възгледи на нашите предци, българите от Македония, включително и нашите емигранти в САЩ и Канада. Този алманах е едно автентично свидетелство точно от навечерието на Втората световна война и от нейните първи месеци за това какви представи са имали мак българи за себе си, за своя роден край, за Македония, за своята национална същност, за своята езикова същност. Това е един прекрасен български език отпреди Втората световна война, езикът на Екзарх Йосиф, на Гоце Делчев, на Тодор Александров, на всички наши предци.

Какво научаваме, когато разлистим страниците на македонския алманах?

Това е едно енциклопедично богатство за цялата област Македония надлъж и нашир, за всички нейни градове, включително и за отделни нейни важни села, главно от най-югозападните краища на историко-географската област Македония - Костурско, Леринско, Преспанско, Ресенско, откъдето са идвали мнозинството българи преселници в Северна Америка, които са ядрото, основата на българите в САЩ и Канада след 1903 година. Това е една енциклопедия за възраждането в Македония, за борбата за свободна и независима българска екзархия, за националноосвободителното движение на българите в Македония, за ВМРО, за всички по-известни и дори за много по-малко известни герои и особено за периода след Първата световна война, защото изданието е станало факт във време, в което в България след 19 май 1934 година режимите не са откликвали никак добре към въжделенията на македонските българи. Били са за едно тясно сътрудничество с Югославия. И буквално не е могло свободно да се говори за подвизите на хора като Владо Черноземски, убил крал Александър в Марсилия, или пък за делото на Мара Бунева в Скопие. И всички тези обстоятелства от най-новата революционна борба на българите в Македония са изложени с тази енциклопедична книга. Кой е примерът на нашите предци, който не бива да забравяме, а да следваме? Примерите са много, лично за мен този алманах е един безсмъртен паметник на Петър Георгиев Ацев, неговия създател, който от една страна произлиза от лоното на българската екзархия, неговият баща е служител в българската митрополия в Скопие, а Ацев е преминел през Софийския университет, където е учил право и е бил журналист в Македония и в други органи на македонската емиграция в София. Той е създал този ръкотворен паметник. Така че примерът на създателите на македонския алманах е едно просвещение, което е подобно но това, което отец Паисий прави към следващите поколения: Помнете и не забравяйте откъде произлизате!

Накъде отиват българо-македонските отношения. Ще спре ли езикът на омразата от управляващите в Северна Македония?

За съжаление, като експерт и бивш дипломат бих могъл да кажа, че в близкосрочен план не се вижда решение. Като че ли управляващите в Скопие нямат желание за развитие на приятелски отношения с България и да напреднат по пътя към ЕС истински. Така бе в близко бъдеще лично аз не виждам възможности за прогрес, но пътят е този, който е очертан от всички наши предци, защото хора като Петър Георгиев Ацев, като Тодор Александров, като Гоце Делчев, като Даме Груев и нашите възрожденци Григор Пърличев, Братя Миладинови са нашите общи предци, фигурите от нашата обща история, които трябва да ни вдъхновяват, а не да ни разделят. Този език на разделението, който се шири в Република Северна Македония не води до нищо добро. Преди всичко за самата страна. Имаме ли нужда от лидери, които обединяват, а не да разделят? Бих могъл да кажа, че лидерите в Северна Македония са такива, особено през последната година, но и по-рано. Реално не се работеше за изпълнение на договора за сътрудничество и добросъседство, включително и в съвместната комисия по историческите въпроси, в която аз съм зам.-председател. Практически от 2019 година нямаше почти никакъв напредък и всичко това допринася за това, че тъпчем на място и че състоянието е такова, каквото е в момента.

Как ние да се държим в такава ситуация?

Мисля, че е нормално да се отминават някои неща с пренебрежение, но в други моменти, когато има очевидна провокация, особено към онези българи в Северна Македония, които изявяват своето българско самосъзнание, разбира се, че трябва се действа ясно и гласно в тяхна защита. Както направи Министерството на външните работи в последния случай с пребития журналист Владо Перев, който беше нападнат физически в един магазин в Скопие.

Може ли Скопие да продължи по пътя към ЕС, без да изпълни критериите за добросъседство към България?

Това технически няма как да се случи, тъй като всички основни решения се взимат с единодушие, в което България трябва да участва и да изкаже своето мнение. Така че по-важно е каква е българската позиция. Разбира се, има го и този момент, че много от страните членки на Ес, не само България, имат сериозни резерви към хода на Северна Македония към своята европейска интеграция, включително в редица сфери, които не са пряко свързани с отношенията между двете страни. Историците и учените от двете държави общуват ли с по-добър език от този на политиците? За съжаление, до голяма степен учените в северна Македония са доста повлияни от конюнктурата, от политическите обстоятелства, от обществено-политическия контекст, който действа там. Това се отразява и на тях- Трябва да кажа, че до голяма степен вижданията на държавното ръководство на Северна Македония са определящи и за академичната среда в тази страна.