Владимир Таковски: Демокрацията е хубаво нещо, но се използва от посредствени хора за лични облаги!

Д-р Владимир Таковски е бивш лидер на СДС в Благоевград. Той е и общински съветник в продължение на 24 години - от 1999 година до 2023 година. Един от основателите на СБАЛО „Свети Мина“. Д-р Таковски е светило в българската хирургия. С него разговаряме за прехода, за демокрацията, за здравеопазването, за обществото, за управляващите.   

Доктор Таковски, наскоро календарът отброи 36 години от паметната дата 10 ноември 1989 година. Какво се промени от този ден досега?

Промени се системата. Ако се върна назад, идеята тогава беше да преминем към демокрация – от развит социализъм и комунизъм към нов модел. Това се случи. Но оттам нататък нищо не се разви така, както очаквахме. Защо според Вас демокрацията не донесе очакваните резултати? Преди години, докато пътувах за София, чух една реплика, която помня и до днес: „При демокрацията хората не избират най-умните, а себеподобните си.“ Ако народът е на определено ниво, съответно избира и такива управници. И после оправията е такава. Помня как преди около десет години БСП предложиха за депутати само учени хора - професори, академици, инженери, и за съжаление получиха най-слабия си резултат. Защото тук винаги гласуваме за „нашите“ - тези, които приличат на нас. Демокрацията като идея е прекрасна, но резултатите ѝ не са, защото много посредствени хора използват системата, за да се домогнат до лични облаги. И се питам: Ако сегашните управляващи не бяха в парламента, с какво щяха да се издържат? Можем ли да променим нещо, за да подредим държавата? Не. Такава промяна трябва да дойде от хората, а те въпреки протестите, всъщност харесват това положение. Днес живеят по-добре, отколкото преди, но се оплакват повече, защото имат свободата да го правят. И изобщо не е вярно, че сме най-бедната държава в Европа. По стандарт минаваме Гърция и Турция, догонваме Румъния. В Благоевград, който е сравнително малък град, сутрин пътувам по 40 минути до болницата заради задръствания от коли, които започват от „Мерцедес“ нагоре. Това ли е беден народ? Оплакването е черта на българина. А има и друга - предателството.

Много ли бяха предателите около Вас?

Много, особено когато бях в политиката. Основната им работа беше не да помагат и да развиваме партията, а да ми забиват нож в гърба. СДС се разпадна именно заради предателствата - никой отвън не я съсипа тази партия така, както го направихме ние самите.

Виждате ли партия днес, която върви по същия път като СДС? Например ГЕРБ?

ГЕРБ е нещо като междинна формация между СДС и БСП. Лидерът взема от едните или другите според ситуацията. Къде изчезнаха идеологиите на партиите? Според мен идеология имаха само т.нар. „червени партии“ - реална или измислена. Във формациите, създадени след 1989 г., идеология почти няма. След смяната на системата никой от нас в СДС не пое истински ангажимент да прокарва последователно управление.

Вие бяхте шест мандата общински съветник. Как ви изглежда днес Благоевград, когато сте встрани от активната политика?

Благоевград не е изключение от всичко онова, което се случва в държавата. От мандат на мандат се избира все по-некачествен общински съвет - пак заради онази „теория за себеподобните“. Не се избират хора с качества, а „нашите“. Винаги има уговорки, обещания, купен вот. И после се връщат услуги. Аз бях там толкова години в Общинския съвет, за да пазя болницата, в която работя – тя е общинска структура, зависима от решенията на общината и ОбС. Назад в годините е имало хора, които се интересуваха не от това, че лекуваме най-тежко болните пациенти, а от други лични интереси. На последните избори получих лично разочарование - мислех, че обществото ще оцени работата ми, след като толкова години спасявам човешки животи. Не го направи. Това само ми потвърди, че е време да се махна от местната политика. И днес не съжалявам. Като гледам състава на сегашния общински съвет, решението ми е правилно. Давам пример - нашата болница е общинска, но в бюджета за годината изобщо не сме споменати, все едно не съществуваме.

Защитена ли е онкоболницата в Благоевград днес?

Не. В сегашната система нито една болница не е защитена. Най-големият проблем е кадровият - непрекъснато ни атакуват частни болници, които имат пълна свобода, докато ние сме вързани от нормативи и финансови закони. От общината не сме получили и една стотинка, а първите два етажа от сградата се водят нейна собственост. Плащаме дори данъци за тях. Имахме стара линейка - дарение. Тя вече не е в движение и я прибрахме под подлеза под общината. Принудиха ни или да плащаме наем за нея, или да я махнем. Линейка на общинска болница! Когато бях в политиката, държавата даваше 800–900 млн. за здравеопазване. Днес са почти 11 милиарда. Къде отиват парите? И как ще се правят „мегаболници“, цитирам идея на проф. Костадин Ангелов, ако няма лекари?

Освен пациентите, управлението ни ли е болно? Каква е диагнозата?

Не знам дали е правилно да казваме „болно“. Управлението произлиза от хората. Ако то е такова, каквото е, значи отразява нас самите.